Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен

„ Храмът на Артемида Ефеска е един извънреден и несравним земен дом на боговете. Който един път го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и че светът на безсмъртните и боговете се е преместил от небето на земята ”.

По този метод античният публицист Филон разказва постройката, която всички хора от древността прогласяват единомислещо за най-възхитителната в света.

Доскоро турският град Ефес, където преди епохи се е издигал величествения храм, представляваше запустяла купчина отломки. Днес градът е топ туристическа дестинация, само че от Артемидения храм е останала една единствена колона. През вековете колкото дъното на пристанището ставало по-плитко, толкоз смисъла на Ефес спадало и полуразрушените му къщи опустявали.

Храмът на Артемида – третото знамение на света, не бил издигнат на ефеския акропол, както да вземем за пример Партенонът на атинския, а в сенчеста котловина на към седем километра на изток от града. Постройката се смятала за върха на строителното изкуство и художествената декорация.

„ Ловджийката със златно вретено ”, „ богинята с героичен темперамент ”, „ девойката, почтена за почитание ”…така безсмъртният Омир назовава Артемида – прелестната и постоянно млада богиня, чиято земна обител бил ефеският храм.

Според античните митове Артмемида се родила на остров Делос (от Цикладските острови), а съгласно друга в Ортигийската горичка край Ефес. Заедно с нея се родил и нейният брат-близнак Аполон.

Още от началото на Артмеида се преписвало буйното увлечение към лова. Затова я изобразявали като богиня с лък и стрели, хванала лебед. Латинското й име е Диана. А защото ловът и оръжието са в тясна връзка с войната, хората почнали да я почитат и като богиня на войната. За гърците Артемида била блян на женската хубост.

От първия век на нашето летоброене историята на Артемидения храм и Ефес се преплита и с историята на християнството. Тук споделят, развивал активност свети Павел. Твърди се чук точно живял и работил Йоан и тук умира съвсем 120 годишен. Според нашата църковна традиция в Ефес е живяла и умряла Дева Мария и тук точно била заровена през 48 година

Култът към Артемида като основна ефеска богиня траял стотици години. Артемида се променяла и нагаждала съгласно събитията – превъзходен образец за това по какъв начин индивидът си основава богове по свое сходство според от личния си мироглед. Артемида. Само в едно си оставала все същата – за гърците тя била „ Богинята-дева ”.

Но дали християнството е можело да избере по-подходящо място от Ефес, с цел да прогласи публично култа към Дева Мария, веднага като култът към „ Богинята-дева ” там бил прочут още от митични времена? Дали единствено инцидентно, до момента в който се разрушавал храма на Артемида, до него израствал храмът на Девата-Богородица?

Как е изглеждал храма на Артемида в най-древни времена, не се знае. Известно е единствено, че през към VIII век пр.н.е. покрай мястото, в този момент са останали неговите отломки, е имало малко светилище с дървената скулптура на богинята. Твърди се, че храмът е приключен в края на V век пр.н.е., когато той в действителност се трансформирал в знамение на света.

Древните създатели са единомислещи, че храмът се е градил цели 120 години. А в сърцето му в малко помещение бил подложен олтар със статуята на богинята, направена от кедрово дърво.

Сто и 10 метра дълго и петдесет и пет метра необятно било жилището на богинята, опасано от всички страни с два реда колони. Храмът бил построен от общо 125 величествени колони. Днес от тях е останала единствено една.

Както по скулптурната декорация, по този начин и по архитектурата си храмът настина бил върхът на изкуството. Храмът претърпява унищожителен пожар през 356 година прочие н. е. Само за една нощ той се трансформирал в пепелище. Признателните гърци издигнали отначало божествения храм, още по-изящен от преди.

И по този начин повече от петстотин години храмът сияел в цялата си хубост и величие. С идването на готите обаче храмът бил унищожен още веднъж.

Декретът на Теодосий срещу езическите храмове от 383 година произнесъл смъртната присъда над античния фамозен храм на Артемида Ефеска, а реализатор на присъдата станало земетресението, което трансформирало превъзходната обител в отломки, написа откривателят Войтех Замаровки.