Хората сме оплетени в множество невидими нишки и колкото по-рано

Хората сме оплетени в голям брой невидими влакна и колкото по-рано го разберем, толкоз по-ясни и пълноценни ще са нашите връзки. Понякога тези връзки прозират, назоваваме ги съвпадения или орис, изумяваме се по какъв начин е допустимо нещо да се случи или не, да срещнем някого, само че бързо забравяме и още веднъж се качваме на своята камбанария.

1. Никога не срещаме хората инцидентно. Независимо какъв брой малко ще е познанството ни, само че не трябва да подценяваме това, че. Или даже празнотата след отсъствието му може още по-ярко да ни бележи. Нямаме право да подценяваме дребните хора в живота си, тъй като от тях постоянно идват най-неочакваните добрини.

2. Не можем да знаем какво става в душата на индивида, по тази причина да го погледнем без предубеждения. Понякога хората се усмихват, а вътрешно са самотни или угнетени. Но те постоянно дават знак за това, по какъв начин в действителност се усещат. И в случай че го видим, дано не подминаваме. Да бъдем нечия разтуха и избавление с една дума, взор или прегръдка, е подарък за нас, който не трябва да отхвърляме.

3. Понякога човек, който е нищожен за нас, в действителност е извървял дълъг път, с цел да бъде каквото е в този момент. Не бива да сме самомнителни и надменни към тези, които са по-нискообразовани, работят за по-малко пари, наподобяват по-зле и така нататък. Понякога те са герои за фамилиите си, за самите себе си. И не трябва да забравяме, че за някого другиго ние изглеждаме по същия метод.

4. Единственото, което ни би трябвало да се разбираме, е да слушаме. Не единствено да слушаме обаче, а да вникваме и разбираме какво стимулира думите и дейностите. Колкото по-надалеч стигаме в разбирането на другите хора, толкоз по-открити са връзките посред ни. И толкоз по-непосредствени стават връзките ни.

5. Страхът от себеразголване не би трябвало да опонира на желанието да разкажеш на някого за себе си. Много хора виждат в това опция да бъдат уязвени, рисковано е и за по-сигурно затварят сърцата си. Забравят да споделят, да се радват от това. Но това е единственият метод да се свързваме без боязън, да се разкриваме, което е същинската ни същина - желанието да разкажем на някого за себе си.

6. ни за хората в никакъв случай не лъже, стига да й имаме цялостно доверие. С развиването на емпатията, с житейския опит и със събирането на онази приятна човешка мъдрост за другите, бързо разбираме кой човек е за нас и на кого сме безразлични. За да не бъдем засегнати, би трябвало да преценяме на кого какъв брой от себе си да споделяме.

7. Ако имаме опция да позволим на някого да се усеща пълностоен, себе си, да се разкрива в положителната си светлина - дано го сторим за него. Всички имаме потребност от самопризнание, от обществена обич. Хората, които разрешават на другите да блеснат в тяхната компания, са укротили егото си и в действителност блестят доста по-силно.

8. Връзките ни с хората са учредени на независимост и приемливост. Това е единствената естествена среда на разбирателството, което е лишено от фрустрация, ревнивост и злоба. Ако някой няма предпочитание да бъде с нас, той не е задължен и ние би трябвало да се откачим от тази концепция, от себе си и да го оставим да бъде благополучен с различен, в случай че е това, което желае.

9. Нека не се опасяваме да бъдем засегнати. Връзките ни с другите непрекъснато се подлагат на тествания и това е изцяло обикновено. Този, който страда, има сърце. Този, който дава повече, има какво да дава и се зарежда от самия развой на разпределяне. Не е унизително да бъдеш засегнат - това е симптом, че ни е грижа за хората, че имаме сърца и сме живи.

10. Хората идват елементарно в живота ни и неслучайно, по същия метод може и да си отидат - в това няма драма. Важно е ние какво сме взели от срещата си с тях, по какъв начин са ни карали да се усещаме и че с намерено сърце ще посрещнем другите хора, с които животът ще ни срещне. Понякога би трябвало да пуснем хората, които черпят прекалено много от силата ни, без да се зареждаме от това. Когато връзката е скъсана, тя отива в предишното.

11. Ключът на всичките ни проблеми е в нас самите. Само ние познаваме обстановката, животът си, хората в него. Не можем да чакаме, че различен е виновен за нашите проблеми. Ние ги решаваме сами постоянно. Но би трябвало да позволяваме препоръките на околните ни, от време на време и на изцяло непознатите. Това е техният метод да бъдат потребни, да покажат състрадание и да дадат знак, че не сме сами. А това е скъпо.

12.. Доволни ли сме от обкръжението си, значи сме на вярното място и в живота си. Ако все ни тегли при други хора, в случай че тези към нас единствено ни нервират - ние сме тези, които би трябвало да трансформират нещо и това е сигурен белег. Дори неправилните за нас хора могат да ни дадат подобен урок.

13. Нека не отхвърляме да дадем амнистия. Това е метод да излезем чисти от провалени връзки. Да не се залъгваме - стига ли се до потребност от амнистия, нищо няма да е към този момент същото. Но да затвърдим в себе си урока, който сме получили и с цел да можем да продължим - би трябвало да се отървем от обидата и да извиним.

14. Ако имаме опция да помогнем на чужд, даже и за дреболия - дано се отзовем., без да очакваш от горната страна да пристигна нещо в подмяна е сигурен метод да бъдеш същински добър човек. И да, има и други хора, за които това към момента е полезност - добротата.

Защото не е значимо толкоз да се разбираме, да се съгласяваме един с различен, да имат бъдеще връзките ни, колкото просто да бъдем положителни едни с други. Безпричинно, излишно, дори малко наивно. Не е доверчив простак този, който снишава гласа си да чуе непознатия, който умее да озаптява егото си. Това е човек, който знае, че връзките ни с хората са единственото, което ни държи живи и будни. Защото:

“
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго; ”