Хората, които са се осигурявали на най-ниски нива, трябва да

Хората, които са се осигурявали на най-ниски равнища, би трябвало да отидат и да реалокират вноските си от частните пенсионни фондове в Национален осигурителен институт, с цел да получат най-малко една минимална пенсия. Това поучава някогашният обществен министър Лидия Шулева, която разяснява казуса с спомагателното пенсионно обезпечаване (т.нар. втори дирек на пенсиите) и идната индексация на пенсиите.

Според Шулева моментът е извънредно значим за първата група от пенсионери, родени след 1959 година " Моментът е основен и би трябвало да се вземат решения по какъв начин ще се образуват пенсиите на първата група от пенсионери, родени след 1959 година Има едно обсъждано решение – пенсията от Национален осигурителен институт да бъде понижена с 20%, което е изрично незаслужено ", споделя тя.

Въпросното понижение визира целия интервал на застрахователен стаж и ще ощети хората за половината от времето, в което са внасяли цялостна пенсионна вноска. 33% от пенсията, получавана от Национален осигурителен институт, идва от страната, която взе участие като застраховател. Когато се пресмята този %, тази дотация се отстранява и внезапно тези хора, родени след 1959 година, се лишават от тази вноска на страната. Има и други 5%, които доплаща страната, изяснява някогашният обществен министър.


Неяснотите към втората пенсия и рецесията предстоящо доведоха...

Отчитайки всички тези фактори, понижението на пенсията от първия дирек (държавното публично осигуряване) би трябвало да бъде не 20%, а към 6-7%. Така множеството хора ще получат по-голяма пенсия, акцентира Шулева.

Проблемът с минималните пенсии

Това обаче не се отнася за българите на минимална пенсия, защото страната постоянно доплаща за техните пенсии. По предписание минималната пенсия би трябвало да е 40-42% от минималния застрахователен приход (минималната заплата). Но защото сумата е прекомерно ниска, им се дава 50-54%, даже 60% от минималното, а разликата се покрива от страната. Така с изключение на въпросните 33%, бюджетът заплаща още сред 10 и 20% за минимални пенсии.

" Тези пари няма от кое място да се вземат при спомагателното пенсионно обезпечаване, което ще докара до по-ниски пенсии за хората родени след 1959 година ", безапелационен е някогашният обществен министър.



" Хората, които са се осигурявали на най-ниски равнища, би трябвало да отидат и да си реалокират вноските в първия дирек, с цел да получат най-малко една минимална пенсия. Няма от кое място да дойдат парите ", поучава тя.

Проблемът с парите в частните фондове

Факторите, които въздействат на парите във втория дирек, са прекомерно доста. Капиталовите схеми се вършат за дълъг интервал – нормално 40 години, колкото е трудовия стаж. Когато се е правила схемата през 2000 година – са определили 20 години, само че в тези години имаше 2 рецесии и това се отразява. Не може да се компенсира изоставането, показва Шулева.

Нещата доста са се трансформирали в последните 20 години и разпоредбите би трябвало да се трансформират. " Хората би трябвало да могат да изчислят двете пенсии. Ако е по-ниска от минималната в страната, да се трансферират (в НОИ). Ако се запазят тези правила, пенсията може да падне под 250 лева ", изясни Шулева, която също е правила калкулации по този въпрос.



Смачкването на междинната пенсия

Идеите за увеличението на минималната пенсия до 300 лева, а на оптималната – до 1440 лева ще има отрицателен резултат върху междинната пенсия.

" Повдигат се минималните пенсии, само че междинните? Докато минималните се стремим да са над 40% от осигурителния приход, междинните сега са 30% от осигурителния приход. Това смачкване на междинното равнище на пенсиите е извънредно огромен проблем и би трябвало да му се обърне внимание, защото ощетява хората ", уточни различен проблем в пенсионната система Шулева.