Измамата на „злия гений“: може ли светът да е Матрица?
Хипотезата, че нашата Вселена е компютърна симулация или холограма, все по-активно вълнува мозъците на учени и филантропи.
С други думи, образованото човечество в никакъв случай до момента не е било толкоз несъмнено в илюзорността на всичко протичащо се.
През юни 2016 година американският бизнесмен, основател на SpaceX и Tesla Елън Мъск оцени на „ една многомилиардна “ вероятността, че известната ни „ действителност “ се явява съществена. „ За нас даже ще бъде по-добре, в случай че се окаже, че това, което одобряваме за действителност, към този момент се явява симулатор, основан от друга раса или хора от бъдещето “, означи Мъск.
През септември Банката на Америка предизвести своите клиенти, че с възможност 20-50% те живеят в Матрицата. Аналитиците разгледали тази догадка дружно с други признаци на бъдещето, да вземем за пример с настъпването на епохата на виртуалната и допълнената действителност (тоест, в случай че се има вяра на първичната догадка – виртуална действителност във виртуална реалност).
В неотдавнашен материал в New Yorker за венчърния капиталист Сам Алтман се споделя, че мнозина в Силициевата котловина са обладани от концепцията, че живеем в компютърна симулация. Двама техномилиардери даже тръгнали по стъпките на героите от кино лентата „ Матрицата “ и скрито финансирали проучвания по избавяне на човечеството от тази симулация. Техните имена не се разкриват.
Трябва ли да възприемаме тази догадка безусловно?
Краткият отговор е ДА. Хипотезата изхожда от това, че осезаемата от нас „ действителност “ се дължи едвам на дребен размер информация, който ние получаваме и който е кадърен да обработи нашият мозък. Ние усещаме предметите твърди заради електромагнитното взаимоотношение, а забележимата от нас светлина е едвам дребен откъслек от спектъра на електромагнитните талази.
Колкото повече разширяваме границите на личното си усещане, толкоз повече се убеждаваме, че Вселената се състои най-вече от празно пространство.
Атомите в 99,999999999999% се състоят от празно пространство. Ако ядрото на водородния атом се усили до размерите на футболна топка, то неговият единствен електрон ще се разположи на разстояние 23 километра. Състоящата се от атоми материя съставлява едвам 5% от известната ни Вселена. А 68% са тъмна сила, за която на практика нищо не е известно на науката.
С други думи, нашето усещане на действителността е тетрис спрямо това, което фактически съставлява Вселената.
Какво споделя формалната просвета?
Буквално като герои на разказ, опитващи се напряко върху страниците му да прозреят замисъла на създателя, актуалните учени – астрофизици и квантови физици – ревизират догадка, издигната от Рене Декарт още през XVII век. Той е предположил, че някакъв подъл талант, много всесилен и податлив към машинация, може да ни е предиздвикал да си мислим, че съществува външният за нас физически свят, до момента в който в действителност небето, въздухът, земята, светлината, очертанията и звуците са единствено „ клопки, сложени от гения “.
През 1991 година писателят Майкъл Талбот в книгата „ Холографската Вселена “ прави съмнение, че физическият свят е сходен на гигантска холограма. Някои учени прочее считат „ квантовия мистицизъм “ на Талбот за псевдонаука, а обвързваните с него езотерични практики – за измамничество.
Доста по-голямо самопризнание в професионалните среди през 2006 е получила книгата „ Програмирайки Вселената “ на професора от Масачузетския софтуерен институт Сет Лойд. Той счита, че Вселената е квантов компютър, който се пресмята самичък. Също по този начин в книгата се споделя, че за основаването на компютърен модел на Вселената на човечеството му липсва доктрина на квантовата гравитация – едно от звената на хипотетичната Теория на всичко.
Самият наш свят може да е компютърна симулация. През 2012 година екип откриватели от Калифорнийския университет в Сан Диего е стигнала до извода, че такива комплицирани мрежи като Вселената, човешкия мозък и интернет имат идентична конструкция и динамичност на развиване.
Тази идея за света повдига и „ дребен “ проблем: какво ще се случи със света, в случай че изчислителните мощности на създаващия го компютър се изчерпят?
Може ли пробно да се удостовери хипотезата?
Единственият сходен опит е подложен от Крейг Хоган, шеф на Центъра за квантова астрофизика на лабораторията Ферми в Съединени американски щати. През 2011 година той е основал холометър: разбор на държанието на снопове светлина, предавани от лазерите на неговото устройство, оказал помощ да се отговори най-малко на един въпрос – явява ли се нашият свят двуизмерна холограма.
Отговорът: не се явява. Това, което следим, фактически съществува, т.е. не са „ пиксели “ на съвременна компютърна анимация.
Което разрешава да се надяваме, че в един прелестен ден нашият свят няма да „ забие “, както това постоянно става с компютърните игри.
Източник
