Guardian: Само победата на Асад ще сложи край на гражданската война в Сирия – Западът нищо няма да промени
Химическата офанзива в Дума е чудовищна, само че военната интервенция на Запада единствено ще удължи страданията на Сирия, написа в The Guardian в материала Only Assad’s victory will end Syria’s civil war. The west can do nothing. Авторът на обявата Саймън Дженкинс не подлага на никакво подозрение изказванието за виновността на Асад за убийството на мирни поданици, обаче припомня, че самите Съединени американски щати и техните съдружници не се тормозят да употребяват „ аморални ” типове въоръжения.
Да се усилва или да се отслабва натискът– подобен е в този момент изборът на Запада в Сирия. Каквато и да е играта пред публиката, оптимистичната изразителност и периодическите бомбардировки – нищо от това няма да попречи на режима на Асад по пътя към успеха в гражданската война.
Сега към този момент би трябвало да е явно, че всяка унция помощ, която Западът дава на сирийската съпротива след 2011 година, единствено удължава мъката на страната. Преди 7 години западните разузнавания и западните медии непрекъснато обявяваха, че Башар Асад аха-аха ще падне. Това не беше истина. От тогава нерешителната намеса беше по-лоша от никаква намеса. Външната интервенция в гражданските войни в Близкия Изток в никакъв случай не са носили плодове – в случай че не се смятат гибелта и разрушенията.
Миналата седмица Асад употребява токсичен газ в удържаната от въстаниците Дума – това беше предшествано от непрестанни задгранични осъждания на предходните случаи за потребление на химически бомби.
Всеобщото съглашение през 1997 година за химическото оръжие стана крачка напред по въпроса да се дефинират „ приемливите” форми за убийства на война. Неговият минус се заключаваше в това, че дребните и небогати страни разполагаха с повече ресурси. И те не можеха да схванат с какво хлорът и заринът по този начин се разграничават от ужасните натовски касетъчни бомби и бял фосфор.
Безчовечността е присъща на всяко ликвидиране на гражданско население по време на война. Има нещо изключително непоносимо в газовите удари по жилищни региони край Дамаск. Западът обаче, както и да го отхвърля, постъпва също по този начин. Миналото лято наблюдаващи на Airwars заключиха, че при рухването на Мосул са починали над 8000 цивилен лица, на първо място от безразборното потребление на иракски, американски и английски ракети. Британският командващ военачалник Рупърт Джоунс съобщи, че гибелта на цивилни е „ цената, която ти плащаш” за боеве в градовете. Асад би се съгласил.
Законите на войната са обгърнати в двуличие и то, тъй като ги пишат спечелилите. Съединени американски щати и до момента не са подписали конвенцията за възбрана на касетъчните бомби със забавено деяние – едно от най-аморалните типове оръжия в историята. Едва предходната година те бяха спрени от произвеждане. Целият спор не е за морала, а единствено за степента на непристойност.
Сирийската война ще приключи едвам тогава, когато Асад ще победи. Колкото и да мятат гръмове и мълнии от меките кресла, това нищо няма да промени. В настоящия миг военната интервенция на Запада е безсмислена. Ние би трябвало да се избавим от привичката да управляваме света, показва в умозаключение Саймън Дженкинс.
Превод и редакция: БЛИЦ
Да се усилва или да се отслабва натискът– подобен е в този момент изборът на Запада в Сирия. Каквато и да е играта пред публиката, оптимистичната изразителност и периодическите бомбардировки – нищо от това няма да попречи на режима на Асад по пътя към успеха в гражданската война.
Сега към този момент би трябвало да е явно, че всяка унция помощ, която Западът дава на сирийската съпротива след 2011 година, единствено удължава мъката на страната. Преди 7 години западните разузнавания и западните медии непрекъснато обявяваха, че Башар Асад аха-аха ще падне. Това не беше истина. От тогава нерешителната намеса беше по-лоша от никаква намеса. Външната интервенция в гражданските войни в Близкия Изток в никакъв случай не са носили плодове – в случай че не се смятат гибелта и разрушенията.
Миналата седмица Асад употребява токсичен газ в удържаната от въстаниците Дума – това беше предшествано от непрестанни задгранични осъждания на предходните случаи за потребление на химически бомби.
Всеобщото съглашение през 1997 година за химическото оръжие стана крачка напред по въпроса да се дефинират „ приемливите” форми за убийства на война. Неговият минус се заключаваше в това, че дребните и небогати страни разполагаха с повече ресурси. И те не можеха да схванат с какво хлорът и заринът по този начин се разграничават от ужасните натовски касетъчни бомби и бял фосфор.
Безчовечността е присъща на всяко ликвидиране на гражданско население по време на война. Има нещо изключително непоносимо в газовите удари по жилищни региони край Дамаск. Западът обаче, както и да го отхвърля, постъпва също по този начин. Миналото лято наблюдаващи на Airwars заключиха, че при рухването на Мосул са починали над 8000 цивилен лица, на първо място от безразборното потребление на иракски, американски и английски ракети. Британският командващ военачалник Рупърт Джоунс съобщи, че гибелта на цивилни е „ цената, която ти плащаш” за боеве в градовете. Асад би се съгласил.
Законите на войната са обгърнати в двуличие и то, тъй като ги пишат спечелилите. Съединени американски щати и до момента не са подписали конвенцията за възбрана на касетъчните бомби със забавено деяние – едно от най-аморалните типове оръжия в историята. Едва предходната година те бяха спрени от произвеждане. Целият спор не е за морала, а единствено за степента на непристойност.
Сирийската война ще приключи едвам тогава, когато Асад ще победи. Колкото и да мятат гръмове и мълнии от меките кресла, това нищо няма да промени. В настоящия миг военната интервенция на Запада е безсмислена. Ние би трябвало да се избавим от привичката да управляваме света, показва в умозаключение Саймън Дженкинс.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ