До момичетата, които се умориха да бъдат силни - време е да бъдете щастливи
Хей девойки,
Вие не ме познавате, само че би трябвало да ми се доверите. Знам повече за живота ви и за метода, по който се чувствате, в сравнение с бихте могли да си визиите.
Знам, че вашата тревога ви буди всяка заран и я отлагате, и се трансферирате от другата страна на леглото, тъй като към момента не сте подготвени да станете. Знам, че в леглото вие се чувствате толкоз добре и не желаете да се покажете на света... Знам какъв брой изморени се чувствате още преди да станете от леглото си.
Знам, тъй като съм била там
Знам, че бихте желали да се забавлявате, само че това лишава толкоз доста сила от вас. Знам, че бихте желали да накарате другите да се смеят и знам, че бихте желали да се смеете от дъното на душата си, до момента в който не ви заболи стомахът, само че не сте го правили от толкоз доста време... Не сте го създали, тъй като сте не запомнили какво значи да бъдете щастливи.
Знам, тъй като и аз минах през това
Знам, че не виждате смисъл да живеете повече, тъй като не можете да намерите нещо, което обичате в живота си. Всичко наподобява, че е за еднократна приложимост и няма никакво значение, нали? Всичко, което желаете, наподобява толкоз далечно и като че ли в никакъв случай не е било предопределено да бъде ваше.
Знам, тъй като минах пътя ви
Знам, че ви е писнало да плачете, тъй като се доверявате толкоз доста на хората и да страдате, тъй като повярвахте на следващата неистина.
Знам, че сте изтощени, само че не се предавайте!
Знам, че не го виждате в този момент, само че се заклевам, че сте доста по-силни, в сравнение с мислите. Вашата смелост заслужава орден. Вероятно не мислите, че сте създали нещо извънредно, само че там грешите най-вече.
Ставате всяка заран и пробвате. Опитвате се даже когато сте изтощени. И макар обстоятелството, че сте прочувствено и физически изтощени, към момента не сте се отказали.
Вие сте същински воини, знаете ли? Борите с всеки ден. Със себе си, със света, с хората.
Време е да признаете на себе си, че заслужавате повече. Време е да прегърнете живота и в действителност да станете заран, обещавайки, че ще се опитате да обичате всичко, което този ден може да ви предложи. Време е да спрете да се усмихнете още веднъж.
Бяхте мощни прекомерно дълго. Сега е време да сте щастливи!
Вие не ме познавате, само че би трябвало да ми се доверите. Знам повече за живота ви и за метода, по който се чувствате, в сравнение с бихте могли да си визиите.
Знам, че вашата тревога ви буди всяка заран и я отлагате, и се трансферирате от другата страна на леглото, тъй като към момента не сте подготвени да станете. Знам, че в леглото вие се чувствате толкоз добре и не желаете да се покажете на света... Знам какъв брой изморени се чувствате още преди да станете от леглото си.
Знам, тъй като съм била там
Знам, че бихте желали да се забавлявате, само че това лишава толкоз доста сила от вас. Знам, че бихте желали да накарате другите да се смеят и знам, че бихте желали да се смеете от дъното на душата си, до момента в който не ви заболи стомахът, само че не сте го правили от толкоз доста време... Не сте го създали, тъй като сте не запомнили какво значи да бъдете щастливи.
Знам, тъй като и аз минах през това
Знам, че не виждате смисъл да живеете повече, тъй като не можете да намерите нещо, което обичате в живота си. Всичко наподобява, че е за еднократна приложимост и няма никакво значение, нали? Всичко, което желаете, наподобява толкоз далечно и като че ли в никакъв случай не е било предопределено да бъде ваше.
Знам, тъй като минах пътя ви
Знам, че ви е писнало да плачете, тъй като се доверявате толкоз доста на хората и да страдате, тъй като повярвахте на следващата неистина.
Знам, че сте изтощени, само че не се предавайте!
Знам, че не го виждате в този момент, само че се заклевам, че сте доста по-силни, в сравнение с мислите. Вашата смелост заслужава орден. Вероятно не мислите, че сте създали нещо извънредно, само че там грешите най-вече.
Ставате всяка заран и пробвате. Опитвате се даже когато сте изтощени. И макар обстоятелството, че сте прочувствено и физически изтощени, към момента не сте се отказали.
Вие сте същински воини, знаете ли? Борите с всеки ден. Със себе си, със света, с хората.
Време е да признаете на себе си, че заслужавате повече. Време е да прегърнете живота и в действителност да станете заран, обещавайки, че ще се опитате да обичате всичко, което този ден може да ви предложи. Време е да спрете да се усмихнете още веднъж.
Бяхте мощни прекомерно дълго. Сега е време да сте щастливи!
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ