Хедж фондовете се очертават като едни от най-големите печеливши от

Хедж фондовете се обрисуват като едни от най-големите печеливши от световния скок на цените на храните, последвал нашествието на Русия в Украйна, като единствено 10 от най-големи хедж фонда в света са осъществили облаги, оценени на близо 2 милиарда $, оповестява The Guardian.   Анализът на облагите на 10-те най-големи хедж фонда за първото тримесечие на предходната година демонстрира, че те евентуално са създали към 1,9 милиарда $ от търговия с пшеница и соя в навечерието на и директно след нашествието, написа изданието, базирайки се на констатации на Unearthed, звеното за проверяваща публицистика на Greenpeace, и на журналистическата организация с нестопанска цел Lighthouse Reports.    Те повдигат нови въпроси по отношение на ролята на хедж фондовете и други спекуланти в надуването на цените на храните, до момента в който световната рецесия на разноските за живот продължава.      По думите на Оливие Де Шутер, съпредседател на Международния панел от специалисти по устойчиви хранителни системи и специфичен докладчик на Организация на обединените нации за крайната беднотия и правата на индивида, хедж фондовете и финансовите спекуланти са създали неприлични облаги при започване на войната в Украйна и са „ блъснали джакпота, залагайки на глада и пробвайки се да извлекат облага от несигурността и растящите цени на храните “.    Де Шутер разяснява, че разтърсванията на пазара след нашествието в Украйна демонстрират какъв брой рискови могат да бъдат спекулациите с хранителни артикули, като резултатите от тези изключителни облаги се усещат от хората в най-уязвима позиция.    „ Признаците са, че спекулациите са помогнали за надуване на ценовия балон, оказвайки прогресивен напън върху цените на храните – които не са пропорционални на основите на селскостопанския пазар, на действителното предложение на храни – и това е повлияло на равнищата на апетит измежду най-бедните хора в света “, показва той, представен от The Guardian.   Дъг Пар, основен академик в Greenpeace UK, споделя, че държавните управления би трябвало да приведат в деяние ограниченията, договорeни по време на последната рецесия с цените на храните през 2008-09 година „ Изминаха 14 години, откогато държавните управления на страните от Г-20 се ангажираха да подобрят регулирането и прозрачността на стоковите пазари и все пак към момента имаме комерсиална система, движена от облага, а не от цел, и интернационален пазар, всъщност без правила “, споделя той.     Цените на изкопаемите горива се покачиха внезапно, когато Русия нахлу в Украйна, а с тях и цените на зърното и други съществени храни, както и на торовете. Украйна е един от най-големите снабдители в света на пшеница, царевица, слънчогледово олио и други значими артикули, както и на химически торове, показва The Guardian.   В дните след нашествието цените на храните скочиха до рекордни равнища. Те спаднаха през миналата година, само че към момента не до равнищата от 2021 година Кризата надалеч не е завършила, като Международният валутен фонд предизвести предишния месец, че „ доста уязвими страни към момента са изправени пред нараснала продоволствена неустановеност “.     Хедж фондовете не разкриват детайлите за вложенията си, тъй че не е допустимо да се каже кои тъкмо фондове са спечелили най-вече от търговията с храни. За да доближат до приблизителната оценката за 1,9 милиарда $ облага от покачването на цените на храните през първото тримесечие на 2022 година, Greenpeace и Lighthouse Reports са употребявали възвръщаемостта, осъществена в този интервал от показателя SG Trend на Societe Generale, прецизира The Guardian.    Той обгръща седмиците на подготовката за нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари предходната година, когато доста фондове към този момент са залагали на евентуална инвазия, и седмиците непосредственото по-късно, добавя изданието.   От състава на показателя са извадени нехранителните първични материали, с цел да може да се обхване най-точно резултата от повишаването на зърнените храни.   Данните демонстрират, че възвръщаемостта от 1,9 милиарда $ от търговията на зърнени храни и соя от 10-те най-големи хедж фонда през първото тримесечие на 2022 година е доста по-висока от възвръщаемостта на същите тези артикули през първото тримесечие на която и да е от предходните пет години.   Хранителните компании също са осъществили огромни облаги. Greenpeace пресмята, че 20-те най-големи хранителни компании в света са доставили 53,5 милиарда $ на акционерите си през последните две фискални години, като тези облаги са резултат от покачващите се цени на храните по време на пандемията от Covid-19 и съветската инвазия в Украйна.   Дейви Мартинс, деятел в Greenpeace International, споделя: „ Свидетели сме на голямо прекачване на благосъстояние към няколко богати фамилии, които в действителност имат световната хранителна система, във време, когато по-голямата част от международното население се бори да свърже двата края.    Тези 20 компании биха могли безусловно да спасят 230 милиона уязвими души в света и да им останат милиарди облаги. “     Европейски Съюз преразглежда своите правила по отношение на несъразмерните спекулации, само че има подозрения до каква степен регулаторите имат вкус за интервенция, написа още The Guardian. Също по този начин държавните управления в този момент са под по-малък напън, защото Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации разгласи предходната седмица, че цените са спаднали устойчиво през последните 11 месеца.   Де Шутер обаче предизвестява, че държавните управления би трябвало да работят незабавно, защото дерегулацията през последните няколко десетилетия е дала опция за несъразмерни спекулации с храните. „ Не приказваме за злато или сребро, а за насъщния – повишението на цените на храните визира милиони хора “, споделя той и прибавя, че хедж фондовете нямат нищо общо с производството, пазаруването и продажбата на храни, те просто печелят, само че тяхното стадно държание може да завладее пазарите и да ги изкриви.    По думите му неустойчивостта на цените, провокирана от спекулации, демонстрира незабавна нужда от по-строги регулации, в това число ограничавания за това какъв брой огромна позиция могат да заемат вложителите на пазара на хранителни артикули и по-добра бистрота на тези пазари. Търговците на артикули би трябвало да дават информация на Системата за информация за селскостопанския пазар, споделя още той.   В Съединени американски щати също има опасения по отношение на въздействието на спекулациите върху цените на храните. Синди Маккейн, някогашният дипломат на Съединени американски щати в организациите на Организация на обединените нации за прехраната и земеделието, която в този момент е началник на Световната стратегия за издръжка, сподели пред Guardian по-рано тази година: „ Спекулациите не оказват помощ на никого по време на рецесия. Трябва да продължаваме да подсещаме на света, че продоволствената неустановеност е проблем за обществото и за националната сигурност. “