Иван Костов: Имахме план за България. Но той беше саботиран
Иван Костов е политик, академик, специалист, министър председател на България от 1997 до 2001 година. Бил е министър на финансите в два кабинета, бил е водач на Съюза на демократичните сили (1994 - 2001) и на Демократи за мощна България (2004 - 2013), работил е в седем български Народното събрание. За някои от икономическите и обществени проблеми на днешния ден с Иван Костов беседва Еми Барух.
Кои тематики са в центъра на обществения спор през днешния ден?
Иван Костов: Публичният спор сега е доста надалеч от проблемите на обществото. Той се концентрира върху връзките сред политическите партии, а не върху това взимат ли техните водачи отношение по острите проблеми на страната.
Встрани от обществения спор остават извънредно значими и извънредно тревожни публични феномени. Например загубата на доверие на хората освен към властта, а към системите, които поддържат витално значими за обществото функционалности. Една от тях е опазването на здравето.
Какво следим? Лекарите от болничното заведение в Сандански си подават заедно оставката, тъй като общинският съвет им е провел нещо като обществен съд, на който са поканени хора, свързани със семейство, изгубило бебе в колата за неотложна здравна помощ. Наричат лекарите убийци и те заедно си подават оставките. За какво свидетелства това с изключение на за безспорна загуба на доверие на част от българското общество към хората, които се грижат за нашето здраве.
Това значи, че става безусловно невероятно пациентите да бъдат лекувани. За да бъдат лекувани, те би трябвало да имат доверие в лекаря. Това е от най-съществено значение. Когато това доверие в системата на опазването на здравето изчезне, тя не може да действа. И стартира да се разпада пред очите ни.
Да вземем другата витално значима система - там, където се основават новите жители на страната - образованието. Родителите са изгубили доверие в системата на учебно обучение и отиват да се разправят с учителите за това, че пишат двойки на децата им още преди да погледнат, че двойките са безусловно заслужени. Това значи, че на процедура се блокират напъните на учебната система, на самите учители да създадат това, което е належащо, с цел да накарат децата да се стараят и да получат умения, качества, познания. Да основат у тях тези настройки, които са основни, с цел да станат учениците положителни български жители. Например да разграничават положителното от злото. Поне това да разграничават.
Виждате ли какво се случва? Случва се по този начин, че от загубата на доверие в основните държавни институции - като държавното управление, като законодателното тяло - недоверието слиза надолу и стига до равнища, където провалите са същински рискови.
И последният образец: нарастване на заплатите на полицията с 51 %. Това е нечувано в света, няма го на никое място.
Нека да го кажем ясно и напълно непосредствено на хората, които се канят да изкарат служителите на реда да стачкуват на улицата. Няма в света такава обстановка, когато инфлацията е 2,8% да има 51% нарастване на заплатите. Това в действителност е за Гинес. Ако тези хора излязат на улицата, цялата система към този момент ще рухне. Разбирате ли до каква степен сме стигнали?
Защо? Как се стигна до тук?
Иван Костов: Защото - прибирам се към началото - за политиците тези неща някак си не са мъчителни, те нямат онази сензитивност, която е нужна, с цел да приказват пред хората, да оферират решения. Да бъдат почтени. Да кажат примерно, че няма такива пари в бюджета.
След рухването на Берлинската стена следим рухналите илюзии на хората за бърз стопански напредък. Какво е късото пояснение?
Иван Костов: Не става въпрос за рухнали илюзии. Ние имахме проект, имахме концепция, имахме стратегия по какъв начин България да се върне там, където ѝ е мястото - в европейското семейство, в това семейство, където сме били от своето Освобождение до 1944. Когато сме били една от уредените страни. Това не са илюзии. Това беше безусловно наложителен проект за осъществяване. Този проект беше саботиран. Това са точните думи.
В другите социалистически страни тези проекти сработиха и те сега са в напълно друго състояние. У нас беше осъществен голям бойкот на европейската рационализация на страната. Саботажът пристигна от елита на някогашната комунистическа партия и на специфичните служби, които сътвориха проведената престъпност. Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от основаването на една консолидирана народна власт в страната
Защо съгласно Вас интелигенцията не извършва ролята си на коректив на властта?
Иван Костов: Не мисля, че повода е в интелигенцията. Интелигенцията приказва. Опитва се да влияе. Говорят освен хуманитаристите и хората на изкуството, само че и тези, които са специалисти в своята област. По дебата за бюджета на страната да вземем за пример имаше извънредно откровени, дълбоки прозрения, ясни тези на анализаторите, които участваха. С изключение на двама души - на Йордан Цонев и на Асен Василев, който излезе с някаква неуверена позиция. Всички останали приказват това, което би трябвало да се приказва. Въпросът за какво не ги чуват политиците е същинският, на който отговорът е мъчителен.
На политическите върхове на страната застанаха хора, които нямат нищо общо с интелигенцията, които не са в положение да я слушат, не са в положение да я схващат, не са в положение сами да създадат разбор на нещата. Не са в положение да видят в средносрочна, даже не в най-близка вероятност какво става в страната. Т.е. нямат никаква проницателност. И нямат от кое място да я имат. Тези хора - ще се изразя доста меко - са доста надалеч от опцията да споделят с интелигенцията.
Какъв е съгласно Вас изходът?
Иван Костов: Може би един рационален излаз е хората да се ориентират и да гласоподават. Да намерят излаз за политическата класа през своя избор като схванат, че доста от гласовете им отиват безусловно на вятъра.
Другият излаз е да се случи още веднъж това, което се случи през 1994-1996 година - хиперинфлация. И това би станало, в случай че финансовата дисциплинираност рухне още веднъж в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста сред паричната политика с валутен ръб и фискалната непоклатимост, обезпечена с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дълготраен закон за бюджета. Тази ос по този метод държи макроикономическата непоклатимост на страната в продължение към този момент на 25 и повече години. Тази ос сега се троши. Някои споделят - но бордът няма ли да ни избави. Ако се счупи оста, бордът не може да ни избави. Бордът ще увисне без фискална непоклатимост, без консолидиран бюджет, при фрапантно нарушен закон за обществените финанси. Бордът не може да удържи тази обстановка.
Има нарушен европейски правилник, който дефинира какво значи вярна фискална политика. Има фискални правила в Европейски Съюз, които са нарушени. Това са разпоредбите за структурния недостиг, който би трябвало да е не повече от 0.5 % от брутния вътрешен артикул, и в случай че е нарушен, следва да се вземат ограничения, има правила за недостига на консолидирания бюджет, има цяла страница правила в закона за обществените финанси, които са нарушени.
Не може да вземем за пример разноските в бюджета да изпреварват растежа на брутния вътрешен артикул. При нас брутният вътрешен артикул нараства във физическо изражение, да кажем със 7 %, а разноските нарастват с 28 на 100.
Вярно е, че има едни изключения, свързани с вярата, че ще получим европейски пари, само че и те не устоят рецензията, която беше отправена.
Хората ще го научат единствено в случай че го изстрадат. За страдание на нас акълът ни идва единствено когато страдаме, когато ни удари същински рецесията.
Казвате, че изходът е хората да се ориентират и да гласоподават. Не Ви ли тормози, че се усилва относителната тежест на крайната десница, чиято изразителност е намерено антиевропейска .
Иван Костов: За страдание антиевропейски трендове има в доста страни. Има ги в Германия, има ги във Франция и то с доста по-тежко политическо присъединяване в парламентите. Доверието, гласувано на крайната десница в основни европейски страни, е по-голямо, в сравнение с в България. Не споделям с това " бъдете спокойни, тъй като някъде е по-зле ". Казвам, че би трябвало да се потърси бездънен отговор на този въпрос - за какво става това в Италия, в Германия, във Франция. Защо става това в Европа. Очевидно има брутални неточности във водената политика. Въпросът е доста сериозен. Това е друга доста огромна, доста тежка тематика, която не трябва просто да виси във въздуха и да се задоволяваме с някакви пояснения, хрумнали на този и на оня.
Пак ще повторя: с цел да се появи нещо като митинг против политиката, която е водена в европейските страни, това значи, че е водена неправилна политика.
Вижте какво става в Щатите! Целият народ се обръща и застава против политическия истаблишмънт. И споделя: " Не желаеме това! " Проблемът е, че вътре в " това, което не желаеме " влязоха голяма част от демократичните полезности. Трябва да се замислим за тези неща. Това са доста съществени процеси. Този спор също отсъства от българската гласност, в случай че се върнем към първия въпрос.
Казвате, че акълът ни идва единствено тогава, когато страдаме, че изходът е да ни удари същински кризата…
Иван Костов: Не. Казвам, че в случай че сме доста способни и смислени хора, в случай че сме рационални, би трябвало да се обърнем с лице към тези най-тежки проблеми на българското общество: политическа опасност за политическото устройство, рухващата система от доверие, на която се крепи страната и която поддържа живота ни, доверието към полицията, доверието към опазването на здравето, към образованието и така нататък
Какво доверие да имам аз към служители на реда, които са подготвени да излязат на стачка и да разбунят страната, тъй като не им е обещано 51 % нарастване на заплатите? Можете ли да си визиите какво си мисля за тези хора? Какво си мисли елементарният човек за тези хора?
Кои тематики са в центъра на обществения спор през днешния ден?
Иван Костов: Публичният спор сега е доста надалеч от проблемите на обществото. Той се концентрира върху връзките сред политическите партии, а не върху това взимат ли техните водачи отношение по острите проблеми на страната.
Встрани от обществения спор остават извънредно значими и извънредно тревожни публични феномени. Например загубата на доверие на хората освен към властта, а към системите, които поддържат витално значими за обществото функционалности. Една от тях е опазването на здравето.
Какво следим? Лекарите от болничното заведение в Сандански си подават заедно оставката, тъй като общинският съвет им е провел нещо като обществен съд, на който са поканени хора, свързани със семейство, изгубило бебе в колата за неотложна здравна помощ. Наричат лекарите убийци и те заедно си подават оставките. За какво свидетелства това с изключение на за безспорна загуба на доверие на част от българското общество към хората, които се грижат за нашето здраве.
Това значи, че става безусловно невероятно пациентите да бъдат лекувани. За да бъдат лекувани, те би трябвало да имат доверие в лекаря. Това е от най-съществено значение. Когато това доверие в системата на опазването на здравето изчезне, тя не може да действа. И стартира да се разпада пред очите ни.
Да вземем другата витално значима система - там, където се основават новите жители на страната - образованието. Родителите са изгубили доверие в системата на учебно обучение и отиват да се разправят с учителите за това, че пишат двойки на децата им още преди да погледнат, че двойките са безусловно заслужени. Това значи, че на процедура се блокират напъните на учебната система, на самите учители да създадат това, което е належащо, с цел да накарат децата да се стараят и да получат умения, качества, познания. Да основат у тях тези настройки, които са основни, с цел да станат учениците положителни български жители. Например да разграничават положителното от злото. Поне това да разграничават.
Виждате ли какво се случва? Случва се по този начин, че от загубата на доверие в основните държавни институции - като държавното управление, като законодателното тяло - недоверието слиза надолу и стига до равнища, където провалите са същински рискови.
И последният образец: нарастване на заплатите на полицията с 51 %. Това е нечувано в света, няма го на никое място.
Нека да го кажем ясно и напълно непосредствено на хората, които се канят да изкарат служителите на реда да стачкуват на улицата. Няма в света такава обстановка, когато инфлацията е 2,8% да има 51% нарастване на заплатите. Това в действителност е за Гинес. Ако тези хора излязат на улицата, цялата система към този момент ще рухне. Разбирате ли до каква степен сме стигнали?
Защо? Как се стигна до тук?
Иван Костов: Защото - прибирам се към началото - за политиците тези неща някак си не са мъчителни, те нямат онази сензитивност, която е нужна, с цел да приказват пред хората, да оферират решения. Да бъдат почтени. Да кажат примерно, че няма такива пари в бюджета.
След рухването на Берлинската стена следим рухналите илюзии на хората за бърз стопански напредък. Какво е късото пояснение?
Иван Костов: Не става въпрос за рухнали илюзии. Ние имахме проект, имахме концепция, имахме стратегия по какъв начин България да се върне там, където ѝ е мястото - в европейското семейство, в това семейство, където сме били от своето Освобождение до 1944. Когато сме били една от уредените страни. Това не са илюзии. Това беше безусловно наложителен проект за осъществяване. Този проект беше саботиран. Това са точните думи.
В другите социалистически страни тези проекти сработиха и те сега са в напълно друго състояние. У нас беше осъществен голям бойкот на европейската рационализация на страната. Саботажът пристигна от елита на някогашната комунистическа партия и на специфичните служби, които сътвориха проведената престъпност. Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от основаването на една консолидирана народна власт в страната
Защо съгласно Вас интелигенцията не извършва ролята си на коректив на властта?
Иван Костов: Не мисля, че повода е в интелигенцията. Интелигенцията приказва. Опитва се да влияе. Говорят освен хуманитаристите и хората на изкуството, само че и тези, които са специалисти в своята област. По дебата за бюджета на страната да вземем за пример имаше извънредно откровени, дълбоки прозрения, ясни тези на анализаторите, които участваха. С изключение на двама души - на Йордан Цонев и на Асен Василев, който излезе с някаква неуверена позиция. Всички останали приказват това, което би трябвало да се приказва. Въпросът за какво не ги чуват политиците е същинският, на който отговорът е мъчителен.
На политическите върхове на страната застанаха хора, които нямат нищо общо с интелигенцията, които не са в положение да я слушат, не са в положение да я схващат, не са в положение сами да създадат разбор на нещата. Не са в положение да видят в средносрочна, даже не в най-близка вероятност какво става в страната. Т.е. нямат никаква проницателност. И нямат от кое място да я имат. Тези хора - ще се изразя доста меко - са доста надалеч от опцията да споделят с интелигенцията.
Какъв е съгласно Вас изходът?
Иван Костов: Може би един рационален излаз е хората да се ориентират и да гласоподават. Да намерят излаз за политическата класа през своя избор като схванат, че доста от гласовете им отиват безусловно на вятъра.
Другият излаз е да се случи още веднъж това, което се случи през 1994-1996 година - хиперинфлация. И това би станало, в случай че финансовата дисциплинираност рухне още веднъж в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста сред паричната политика с валутен ръб и фискалната непоклатимост, обезпечена с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дълготраен закон за бюджета. Тази ос по този метод държи макроикономическата непоклатимост на страната в продължение към този момент на 25 и повече години. Тази ос сега се троши. Някои споделят - но бордът няма ли да ни избави. Ако се счупи оста, бордът не може да ни избави. Бордът ще увисне без фискална непоклатимост, без консолидиран бюджет, при фрапантно нарушен закон за обществените финанси. Бордът не може да удържи тази обстановка.
Има нарушен европейски правилник, който дефинира какво значи вярна фискална политика. Има фискални правила в Европейски Съюз, които са нарушени. Това са разпоредбите за структурния недостиг, който би трябвало да е не повече от 0.5 % от брутния вътрешен артикул, и в случай че е нарушен, следва да се вземат ограничения, има правила за недостига на консолидирания бюджет, има цяла страница правила в закона за обществените финанси, които са нарушени.
Не може да вземем за пример разноските в бюджета да изпреварват растежа на брутния вътрешен артикул. При нас брутният вътрешен артикул нараства във физическо изражение, да кажем със 7 %, а разноските нарастват с 28 на 100.
Вярно е, че има едни изключения, свързани с вярата, че ще получим европейски пари, само че и те не устоят рецензията, която беше отправена.
Хората ще го научат единствено в случай че го изстрадат. За страдание на нас акълът ни идва единствено когато страдаме, когато ни удари същински рецесията.
Казвате, че изходът е хората да се ориентират и да гласоподават. Не Ви ли тормози, че се усилва относителната тежест на крайната десница, чиято изразителност е намерено антиевропейска .
Иван Костов: За страдание антиевропейски трендове има в доста страни. Има ги в Германия, има ги във Франция и то с доста по-тежко политическо присъединяване в парламентите. Доверието, гласувано на крайната десница в основни европейски страни, е по-голямо, в сравнение с в България. Не споделям с това " бъдете спокойни, тъй като някъде е по-зле ". Казвам, че би трябвало да се потърси бездънен отговор на този въпрос - за какво става това в Италия, в Германия, във Франция. Защо става това в Европа. Очевидно има брутални неточности във водената политика. Въпросът е доста сериозен. Това е друга доста огромна, доста тежка тематика, която не трябва просто да виси във въздуха и да се задоволяваме с някакви пояснения, хрумнали на този и на оня.
Пак ще повторя: с цел да се появи нещо като митинг против политиката, която е водена в европейските страни, това значи, че е водена неправилна политика.
Вижте какво става в Щатите! Целият народ се обръща и застава против политическия истаблишмънт. И споделя: " Не желаеме това! " Проблемът е, че вътре в " това, което не желаеме " влязоха голяма част от демократичните полезности. Трябва да се замислим за тези неща. Това са доста съществени процеси. Този спор също отсъства от българската гласност, в случай че се върнем към първия въпрос.
Казвате, че акълът ни идва единствено тогава, когато страдаме, че изходът е да ни удари същински кризата…
Иван Костов: Не. Казвам, че в случай че сме доста способни и смислени хора, в случай че сме рационални, би трябвало да се обърнем с лице към тези най-тежки проблеми на българското общество: политическа опасност за политическото устройство, рухващата система от доверие, на която се крепи страната и която поддържа живота ни, доверието към полицията, доверието към опазването на здравето, към образованието и така нататък
Какво доверие да имам аз към служители на реда, които са подготвени да излязат на стачка и да разбунят страната, тъй като не им е обещано 51 % нарастване на заплатите? Можете ли да си визиите какво си мисля за тези хора? Какво си мисли елементарният човек за тези хора?
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ