Просвещението
Хърбърт Уелс е роден на 21 септември 1866 година Тогава 38-годишният белетристичен класик Жул Верн (1828-1905) с цялата си заложба на прорицател надали можел да планува появяването на толкоз кадърен съперник в лицето на Хърбърт Уелс.
Ученик и другар на брилянтния биолог и натурален мъдрец Томас Хенри Хексли (1825-1895), който съумял да сътвори известния „ Учебник по биология “, на 25-годишна възраст, гледа на интереса към бъдещите сюжети като занимание и обичана волност. Докато той е възпитател и мотото му е “човешката история е конкуренция сред образованието и бедствието “…
На 78 години, откакто е бил очевидец на офанзивите в Лондон от немските самолети, Уелс, рискувайки живота си, отхвърля да се реалокира в бомбоубежище, и стартира да написа наследството си в кабинета. Вече международно приет маниак и политик се обръща с огромна мъка към човечеството:
За какво ни предупреждаваше?
Преди всичко той бил запленен от мисълта за неизбежното изгубване на хората като тип. Под безспорното въздействие Хексли, основава шедьовъра „ Машината на времето “, чието първо издание е оповестено през 1895 година
Той написа на учителя си:
Година по-късно се появява “Островът на доктор Моро “, предусещащ чудесата на хирургията на 20-ти век, само че не всичко уелско към момента се е сбъднало.
Той не се лимитира до „ биолозите “, пренасочвайки фокуса на гения си към физико-технически сюжети. Още в “Машина на времето ” той предусещал по някакъв метод работата на Поанкаре и Айнщайн с Минковски, като изяснява, че времето е съвсем същата координата като останалите три пространствени.
Така той видял, че човек може да се движи с времето!? Неговата „ Машина на времето “ безспорно би могла да способства за разбирането на теорията на относителността.
Хърбърт Уелс Изненадващо, неповторимото предсказване
било “Уелският лазер “, с който той въоръжил марсианците, които нахлули на нашата Земя, в романа “Войната на световете “, който визира международната фантастика и през днешния ден. Един от първите епигони бил Алексей Толстой с неговия “Инженер Гарин Хиперболоид “.
„ Лазерът “ на марсианските оръжия не е просто в поразителният лъч като ориентирана сила. Марсианският лъч е неукротим!!! Повече от половин век “подредените ” физици се подигравали на невежия дилетант Уелс, тъй като “всеки лъч светлина би трябвало да е симетричен “, а лазерният лъч в действителност е разпилян, само че в пъти по-слаб от нелазерния.
Между другото, през 1880 година се появила работа за “ненормалните ” свойства на светлината, написана от младия талант Хендрик Лоренц, един от създателите на теорията на относителността. Дори тогава това би довело до опцията за основаването на лазера! Но кой би могъл да го разбере с изключение на Уелс, който явно не знаел доста за теоретичната физика?
За изключително любопитните, лазерната светлина, за разлика от “обикновената ” светлина, е оптимално подредена. Лазерният лъч е светлинен кристал. Фотоните на лазерното излъчване са в по този начин нареченото „ чисто положение “, за разлика от топлинните фотони, всеки от които приблизително е „ претрупан “ с несъмнено количество ентропия, което не зависи от температурата.
Уелс не знаел, нито можел да знае нещо съответно за лазерното излъчване,
с изключение на гениално плануваното си еднопосочно лъчение. По това време теориите на Макс Планк – 1900 година и “обикновеното ” излъчване към момента не са били развити до дъно. Но стимулиращата роля на Уелс в научно-техническия напредък е била безспорна.
През същата 1898 година той написа комплицираната, наситена с хрумвания и обстановки „ Когато спящият се разсъни “, напомняща за закъснялата с доста десетилетия руска „ Мъгла Андромеда “ на Иван Ефремов.
Отново се предсказва безизходицата на сегашната цивилизация – обществата на потреблението на материалните и “духовни ” удоволствия, както и изгубването на човешкия тип. Но освен това е забавно. От аморфно предсказване той написа за появяването на самолетите (за което той загатва във войната на световете – марсиански самолети).
Уелският аероплан “Проект 1898 “, с размери към 200 метра и побиращ до 2000 пасажери, е в положение да се оправи със международен безпилотен аероплан със скорост Конкорд – двойно по-висока от скоростта на звука! Това устройство не се задвижва от нищо друго с изключение на с микро детонации на капки от някакво вещество “fomail ”.
Отново Уелс, има безспорно въздействие върху напредъка, а точно за опцията за пътешестване в космоса с ракетни мотори, работещи на “субатомна ” сила. В по-мъглива форма сходна концепция предлага тогава Фредерик Соди, а нашият мъдрец Александър Богданов (А. Малиновски) по същото време написа за марсианците, летящи към Земята на ракетни кораби, задвижвани от силата на следен нуклеарен колапс (романът “Червена звезда “).
През 1901 година Уелс е подготвен да се провали.
В опусът на „ Предвъзхищение ” не без натиска на елементарните персони той се спуска до извънредно сдържани оценки, и „ не помни ” за революционните сюжети на бъдещето – плод на личните му гениални прозрения.
Уелс назовава появяването на авиацията прекомерно далечно бъдеще, прославяйки дирижаблите и други архаизми. Успехът на братята Райт отрезвяват Уелс още през 1903 година Той става съвсем толкоз разпръснат, колкото в младите си години, и разгласява през 1908 година романа „ Война във въздуха “ с пророчеството за международната война, не толкоз вярно от позиция на механически детайлности, колкото в смисъла на глобалистките прогнози за войната сред Съединените щати и Германия, ренесанса на войнстващия ислям и доста други, като началото на новата ера на варварството.
Идва 1913 година. След като съумява да се сприятели с Нобеловия лауреат по химия от 1921 година Фредерик Соди (1877-1956), Уелс приключва най-визионерския разказ „ Освобождението на света “, написан под неговото явно въздействие.
В него той предсказва „ Атомната бомба “ – това е неговият термин! Ядрените експлозиви на Wells са неестествен детайл на Каролина – настоящия плутоний. Нещо повече, той предвижда, че атомната бомба е “предшественик на още по-страшни бомби ” от сходен клас.
Тъй като Соди още през 1907 година приказва обществено за опцията освен за следен нуклеарен разпад, само че и за следен нуклеарен синтез, ясно е, че Уелс може да е имал поради водородната бомба.
Айнщайн, Бор и Ръдърфорд изрично отхвърлили тази предупредителна прогноза.
Световната научна общественост била съобразена с корифеите. Но Едингтън, Вернадски, Хайзенберг, Скилард, Покровски и Вайцекер били изключение… От 1939 година даже политиците почнали да осъзнават нуклеарната опасност.
Той не доживява до 1954 година стартирането на първата нуклеарна електроцентрала, само че съумява да доживее до удъра над Хирошима и Нагасаки с неговата предсказана атомна бомба. Уелс умира през август 1946 година
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
