Краят на европейския безплатен обяд
Ханс-Вернер Зин, почетен професор по стопанска система в Мюнхенския университет, някогашен президент на Института за стопански проучвания Ifo, в разбор за Project Syndicate
До наскоро Европейската централна банка можеше просто да хвърля пари за проблемите на еврозоната. Но това към този момент не е допустимо в изискванията на инфлация, тъй че в този момент е създаден нов механизъм за " антифрагментация " - (TPI), за отбрана на мощно задлъжнелите страни членки, ако техните разноски по заеми (доходността на държавните облигации) нарастват доста повече от тези на по-малко задлъжнелите страни членки. Ако възникне нужда, ЕЦБ ще размени облигации на страни с невисок дълг за облигации на страни с висок дълг в своя портфейл, като по този метод ще понижи разликата в лихвените проценти сред тях.
И кой ще реши дали в действителност има потребност от такова деяние? ЕЦБ ще взема решение всичко сама.
TPI е спорен по доста аргументи, не на последно място тъй като лихвените спредове са неразделна част от вярно функциониращия финансов пазар. Трябва да се има поради, че до момента в който спредовете на доходността се отнасят до номиналните лихвени проценти, контрактувани на хартия, тези лихвени проценти въобще не се изплащат при положение на банкрут.
Реклама
За да направи ефикасните, математически предстоящи лихвени проценти идентични за всички страни, един сполучлив финансов пазар дефинира процентите съгласно равнището на риск на страната. Ако една страна стане прекалено задлъжняла, рискът от банкрут се усилва, вложителите изискват награда под формата на по-високи лихвени проценти, а по-високите проценти карат държавното управление да понижи своите заеми. По този метод пазарът автоматизирано предотвратява несъразмерния дълг.
За разлика от това намесата за понижаване на разликите в лихвените проценти е равносилна на субсидиране на заемите на мощно задлъжнели страни за сметка на по-малко задлъжнели, които вследствие на това би трябвало да понесат по-високи номинални и ефикасни лихвени тежести. Може да се чака отрицателна реакция от данъкоплатците на тези страни и възражения от техните конституционни съдилища.
Системата на еврото навлиза в рискови води. Отминаха дните, когато ЕЦБ можеше да разгърне стратегии за пазаруване на активи, с цел да даде прясно отпечатани пари на страни членки, без това да провокира резултати другаде. Сега, в случай че ЕЦБ печата нови пари за задачите на държавно финансиране, това ще бъде реквизиция на притежателите на пари в еврозоната посредством инфлация. И в случай че приложи инструмента си за битка с разпокъсването, ще преразпредели бюджетните запаси сред страните членки, което е чисто политически акт.
В поредицата от рецесии на еврото, които последваха банкрута на Lehman Brothers през 2008 година, финансирането на обществените разноски с печатарската преса беше главният мотор на паричната агресия. От лятото на 2008 година не по-малко от 83% (5.3 трилиона евро) от общия остатък от пари на централната банка (спрямо Брутният вътрешен продукт и над равнището, което се е потвърдило като достатъчно) идват от пазаруване на държавни скъпи бумаги.
Реклама
За известно време тези покупки разрешиха на държавните управления да поемат от ден на ден и повече дълг (напук на всички дългови тавани на евросистемата), без да нервират вложителите. Докато този дълг стимулираше съвкупното търсене и държeше безработицата под надзор, инфлационните вторични резултати от разширeното предложение на банкови заеми не съумяха да се материализират, защото новите циркулиращи пари бяха складирани от банки и частни лица.
Но изискванията се трансформираха. Пандемията от COVID-19 докара до стагфлация. Локдауните и карантинните ограничения ограничиха производството и предизвикаха проблеми с доставките на всички места - и тези проблеми надалеч не са преодолени, изключително в Китай. Междувременно войната на Русия в Украйна и други фактори сътвориха опортюнистичен дефицит на доставки в бранша на изкопаемите горива. Резултатът е голяма инфлация, надминаваща резултата от петролната рецесия от 70-те години.
В стагфлационна среда държавното финансиране с печатарската преса към този момент не работи, тъй като единствено подхранва инфлацията и обществените разтърсвания, изключително измежду гласоподавателите от междинната класа, които основателно се опасяват за своите спестявания. При тези условия свръхзадлъжнелите страни и кредитоспособността на финансовите системи може да бъдат обезпечени единствено посредством интернационалните стратегии за фискална помощ, финансирани с налози, а не с дълг. Разбира се, по-високото данъчно облагане също сигурно ще срещне твърда опозиция измежду гласоподавателите. TPI може да се преглежда като една такава стратегия, тъй като води до резултати на преразпределение сред държавните бюджети.
Така ЕЦБ е изправена пред алтернатива. Ако желае да продължи да оказва помощ на изпадналите в затруднено състояние държавни управления, като купува техните облигации, може да им обезпечи ресурсите, от които се нуждаят, посредством хищническа инфлация за сметка на притежателите на пари или за сметка на други държавни управления.
До наскоро Европейската централна банка можеше просто да хвърля пари за проблемите на еврозоната. Но това към този момент не е допустимо в изискванията на инфлация, тъй че в този момент е създаден нов механизъм за " антифрагментация " - (TPI), за отбрана на мощно задлъжнелите страни членки, ако техните разноски по заеми (доходността на държавните облигации) нарастват доста повече от тези на по-малко задлъжнелите страни членки. Ако възникне нужда, ЕЦБ ще размени облигации на страни с невисок дълг за облигации на страни с висок дълг в своя портфейл, като по този метод ще понижи разликата в лихвените проценти сред тях.
И кой ще реши дали в действителност има потребност от такова деяние? ЕЦБ ще взема решение всичко сама.
TPI е спорен по доста аргументи, не на последно място тъй като лихвените спредове са неразделна част от вярно функциониращия финансов пазар. Трябва да се има поради, че до момента в който спредовете на доходността се отнасят до номиналните лихвени проценти, контрактувани на хартия, тези лихвени проценти въобще не се изплащат при положение на банкрут.
Реклама
За да направи ефикасните, математически предстоящи лихвени проценти идентични за всички страни, един сполучлив финансов пазар дефинира процентите съгласно равнището на риск на страната. Ако една страна стане прекалено задлъжняла, рискът от банкрут се усилва, вложителите изискват награда под формата на по-високи лихвени проценти, а по-високите проценти карат държавното управление да понижи своите заеми. По този метод пазарът автоматизирано предотвратява несъразмерния дълг.
За разлика от това намесата за понижаване на разликите в лихвените проценти е равносилна на субсидиране на заемите на мощно задлъжнели страни за сметка на по-малко задлъжнели, които вследствие на това би трябвало да понесат по-високи номинални и ефикасни лихвени тежести. Може да се чака отрицателна реакция от данъкоплатците на тези страни и възражения от техните конституционни съдилища.
Системата на еврото навлиза в рискови води. Отминаха дните, когато ЕЦБ можеше да разгърне стратегии за пазаруване на активи, с цел да даде прясно отпечатани пари на страни членки, без това да провокира резултати другаде. Сега, в случай че ЕЦБ печата нови пари за задачите на държавно финансиране, това ще бъде реквизиция на притежателите на пари в еврозоната посредством инфлация. И в случай че приложи инструмента си за битка с разпокъсването, ще преразпредели бюджетните запаси сред страните членки, което е чисто политически акт.
В поредицата от рецесии на еврото, които последваха банкрута на Lehman Brothers през 2008 година, финансирането на обществените разноски с печатарската преса беше главният мотор на паричната агресия. От лятото на 2008 година не по-малко от 83% (5.3 трилиона евро) от общия остатък от пари на централната банка (спрямо Брутният вътрешен продукт и над равнището, което се е потвърдило като достатъчно) идват от пазаруване на държавни скъпи бумаги.
Реклама
За известно време тези покупки разрешиха на държавните управления да поемат от ден на ден и повече дълг (напук на всички дългови тавани на евросистемата), без да нервират вложителите. Докато този дълг стимулираше съвкупното търсене и държeше безработицата под надзор, инфлационните вторични резултати от разширeното предложение на банкови заеми не съумяха да се материализират, защото новите циркулиращи пари бяха складирани от банки и частни лица.
Но изискванията се трансформираха. Пандемията от COVID-19 докара до стагфлация. Локдауните и карантинните ограничения ограничиха производството и предизвикаха проблеми с доставките на всички места - и тези проблеми надалеч не са преодолени, изключително в Китай. Междувременно войната на Русия в Украйна и други фактори сътвориха опортюнистичен дефицит на доставки в бранша на изкопаемите горива. Резултатът е голяма инфлация, надминаваща резултата от петролната рецесия от 70-те години.
В стагфлационна среда държавното финансиране с печатарската преса към този момент не работи, тъй като единствено подхранва инфлацията и обществените разтърсвания, изключително измежду гласоподавателите от междинната класа, които основателно се опасяват за своите спестявания. При тези условия свръхзадлъжнелите страни и кредитоспособността на финансовите системи може да бъдат обезпечени единствено посредством интернационалните стратегии за фискална помощ, финансирани с налози, а не с дълг. Разбира се, по-високото данъчно облагане също сигурно ще срещне твърда опозиция измежду гласоподавателите. TPI може да се преглежда като една такава стратегия, тъй като води до резултати на преразпределение сред държавните бюджети.
Така ЕЦБ е изправена пред алтернатива. Ако желае да продължи да оказва помощ на изпадналите в затруднено състояние държавни управления, като купува техните облигации, може да им обезпечи ресурсите, от които се нуждаят, посредством хищническа инфлация за сметка на притежателите на пари или за сметка на други държавни управления.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ