Гюнтер Йотингер Еврокомисарят по бюджет Гюнтер Йотингер призова за запазване

Гюнтер Йотингер

Еврокомисарят по бюджет Гюнтер Йотингер прикани за опазване на помощта за по-бедните страни в Европейския съюз на конгрес, отдаден на Многогодишната финансова рамка (МФР) за идващия програмен интервал след 2020 година в София, в границите на българското председателство на Европейски Съюз.

Намирането на салдото на ползите сред 27-те страни членки ще бъде мъчно, стана ясно от обществените изявления на участниците. Причината е, че би трябвало да се реши задачата по какъв начин с по-малко пари да бъдат финансирани повече политики поради новите провокации – миграция, бежанци и сигурност.

Предложението на Европейска комисия за запълване на дупката от 12 милиарда евро, която ще се отвори след напускането на Англия, е за увеличение на вноската на страните членки от 1 до 1.1% от брутния вътрешен артикул. Тази позиция се споделя от 15-тина страни, измежду които и България, по думите на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер.

Другият противоречив миг сред богатите и бедните страни е запазването на настоящето равнище на финансиране по кохезионната (370 милиарда евро) и селскостопанската политика (400 милиарда евро), които гълтат най-вече средства от общия 7-годишен бюджет – 73 на 100 от средствата.

Конференцията в София по отношение на бъдещата МФР може да се преглежда като подготовка за срещата при започване на май, когато ще бъде представянето й, сподели Йотингер.

Целта е преди евроизборите следващата година да има утвърден бюджет за идващите седем години, тъй като най-лошият вид е да няма решение, съобщи еврокомисарят. Причината е, че минимум половината от евродепутатите ще бъдат актуализирани след изборите. Това значи и смяна в Европейската комисия, а с цел да работят институциите, е нужна изясненост. Затова подготовката на МФР би трябвало да е приоритет, сподели Йотингер.

Йотингер: Европейски Съюз ще се унищожи, в случай че още разтворим още ножицата сред небогати и богати

Европейска комисия би трябвало да извърши своята функционалност и да показа уравновесено предложение за Многогодишната финансова рамка през май. То може да не е изцяло задоволително, само че най-малко да бъде начало на процеса, сподели Йотингер.

" Нека да забележим какво ще направи Германия след 6 месеца без държавно управление, както и какво ще стане в Италия. Всички ние би трябвало да проявим еластичност. Нищо не е на живот и гибел с изключение на неналичието на МФР ", сподели еврокомисарят.

По думите му МФР е приоритет на работа на Съвета на Европейски Съюз и по тази причина може да останем в София по-дълго - " през уикенда, даже до Великден, само че би трябвало да вземем решение ".

" Нужен ни е деятелен и отборен метод, тъй като има нови отговорности. Това са бежанската рецесия, ислямистката опасност, провалените страни в Африка, както и гражданската война в Сирия. Всички тези процеси се развиват и мисля, че те могат да бъдат решени по-лесно от Европейски Съюз, в сравнение с от обособените страни, тъй като " съединението прави силата ", сподели още Йотингер. Той уточни, че ще са нужни повече пари за развиване и филантропична помощ.

До 2025 година няма да спрат мигрантските потоци, а без продоволствена база и обучение по места, тези мигранти ще стигнат до нас, сподели Йотингер. Според него този въпрос не може да не бъде решен, тъй като е въпрос за нашата сигурност.

Парите за научни проучвания в Европейски Съюз би трябвало да доближават 3% от Брутният вътрешен продукт, само че към този момент се дава доста по-малко. За новите отговорности ни трябват най-малко 10 милиарда евро, сподели Йотингер.

В същото време не можем да загърбим досегашните планове, не можем да сложим миграцията против нововъведенията, селскостопанската политика против кохезията, добави той.

" На човек в Европейски Съюз се пада приблизително 28 000 евро БВП на година, като в Германия те са 40 000, а в България - 6500 евро. Тази разлика би трябвало да бъде понижена, по този начин както в другите страни се работи за понижение на разликата сред столица и провинция.
Не дадохме ли пари за източните провинции в Германия ", попита Йотингер.

" Ако ножицата е отворена толкоз доста - сред 100 хиляди евро Брутният вътрешен продукт на човек годишно в Люксембург и 6500 евро в България, Европейски Съюз ще се унищожи " , сподели еврокомисарят. Той добави, че това се отнася и за Румъния и Хърватия.

" Ще дам всичко от себе си да убедя страните-членки, че би трябвало да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разноски може да се орежат, само че след Брекзит опцията за финансиране посредством съкращения на разноските би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало отрицателен резултат изключително върху страните-членки ", уточни Йотингер.

Той похвали България, че се оправя доста добре, само че означи, че ще се нуждае от финансова поддръжка и кохезионни стратегии най-малко до края на идващото десетилетие – 2030 година

Бойко Борисов: Европейската дипломация по миграционната политика е неуспех

Кохезионната политика би трябвало да остане за всички страни като един от инструментите за превъзмогване на разликите в социално-икономическо развиване на европейските райони, само че би трябвало да се увеличи таксата, която ще заплащат страните-членки. Това съобщи министър председателят Бойко Борисов по време на форума на Европейската национална партия и политическа партия ГЕРБ, който се организира в София.

" Тъй като е значима за всички страни, тя би трябвало да остане за всички страни. Единственият късмет, откакто ги няма тези милиарди вноска от Англия, е да се увеличи вноската по квотата по този начин, както е все още - на всяка страна колкото й се пада ", сподели Борисов.

" Да, отново ще се падне на Германия, Холандия доста повече, в сравнение с ние ще повишим нашата вноска, само че по този начин е изчислено на база БВП и не би трябвало да се наруши. Това ще е нашето предложение. За всички страни покачване на вноската ", сподели Борисов.

Премиерът назова европейската дипломация по миграционната политика " голям неуспех ". Пред делегатите от ЕНП и ГЕРБ за разкриване на акция за локални начинания за идните избори за Европейски парламент Борисов акцентира, че са нужни строги ограничения за запазване на границите.

Страните донори са за увеличение на средствата за мигрантите, сигурност и защита

Финансовият министър Владислав Горанов също съобщи, че България е подготвена да поддържа увеличението на вноските на страните-членки в бюджета на Европейския съюз. Според сметките за България вероятно нарастване ще значи 10% повече пари, в сравнение с внасяме в този момент, т.е. с към 100 млн. лева -150 млн. лева годишно от горната страна. По думите на Горанов, това нарастване е постижимо на фона на изгодите, които страната ни получава.

" Ограничаването на кохезионната политика и фокусирането единствено върху най-бедните региони ще понижи интереса на огромните страните към нея и съставлява риск към самата кохезионна политика като такава ", разяснява Горанов пред Българска национална телевизия.

Той изясни, че има райони даже в някои от чистите донори, като да вземем за пример Германия и Австрия, за които федералните държавни управления ще би трябвало да компенсират дефицита на средства, в случай че бъдат извадени от кохезионната политика.

Горанов счита, че е належащо да се подсигурява, че и по-бедните региони също ще би трябвало да могат да получат минимални стандарти на равнищата на обществени услуги.

" Имаме огромно предизвикателство - да финансираме повече неща с по-малко запас и превъзмогването на този проблем може да стане от една страна с по-добро приоретизиране, само че евентуално ще се наложи и увеличение на вноските на държавите-членки ", сподели още Горанов.

Българското държавно управление счита, че е доста значимо, преди да се съсредоточим върху размера на бюджета, първо да определим целите и политиките, които желаеме да финансираме, сподели вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Според нея е значимо да се обезпечи баланс сред новите политики - сигурност, миграция и нововъведения, и обичайните, които към този момент са съдействали Европейски Съюз да е това, което е.

Дебатът за многогодишната финансова рамка е спор за бъдещето на Европейския съюз, сподели вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му " за днешният диалог важи максимата - кажи ми защо харчиш парите си, с цел да ти кажа какви са твоите цели ".

Позволихме да се сътвори митът за брюкселската администрация, за Европейска комисия като за място, където страните членки складират проблемите, които не могат да решат, сподели още българският вицепремиер. По думите му през днешния ден основната дума е " баланс ", а най-хубавите решения се взимат след сложни и откровени диалози, сподели Дончев.

Министърът на европресдесателството Лиляна Павлова съпостави МФР със комплицирано уравнение. То " не е единствено с доста незнайни, само че ние даже не знаем какво е изискването на това уравнение ", сподели Павлова.