Възрастните родители понякога са по-упорити от малки деца
Грижи за възрастните родители би трябвало да поставяме наложително. Всички, които имат живи родители, които живеят наоколо са същински късметлии.
Какво да кажем, когато са надалеч и са заболели? А когато имате единствено един жив родител?
Поради натоварено всекидневие или други аргументи, при множеството от нас поражда въпрос: Да ги вземем при себе си или да наемем човек, който да се грижи за тях?
Моите родители също живеят надалеч. С годините те не стават по-млади и по-здрави. Планирам да ги взема при себе си. Докато те интензивно се съпротивляват и ме твърдят, че могат да се грижат за себе си.
Те просто не знаят, че общителният комшия, който им почисти снега и оправи тв приемника, получи пари от мен за това.
Дори не подозират, че обществената работничка, която с изключение на отговорностите си им мие подовете, прозорците и прави дребни поправки, също е получила пари за това.
Нека не знаят и живеят настрана, до момента в който имат сили.
Единственото ми терзание е, че с всяка година преместването им на ново място става все по-трудно. Е, съвестта ме изтезава, че непознати се грижат за възрастните ми родители.
Моята съседка съумя да убеди старата си майка да се реалокира при нея. И те започнаха да живеят дружно.
Ето какво ми описа тя за взаимния им живот.
“Съвестта ми към този момент не ме изтезава. Но усещам ли се по-спокойна?
Животът ми се трансформира в битка за независимост. Нямах такава липса на независимост, даже когато децата бяха дребни. Мама изисква да съм постоянно вкъщи. Трябва да напусна работа и да съм с нея.
Постоянно неистина и се извинявам, когато излизам от у дома за известно време. Сякаш още веднъж попаднах в детството под цялостния надзор на майка си. Изглежда, че в противен случай, имам малко дете, което не желае да остане с бавачката.
Мама от време на време ми припомня, че аз самата съм поискала да се реалокира при мен.
Вижте още: Какво е същинското благополучие?
Напомня ми, че като дете тя също ме е глезила. Но въпреки всичко ме изпрати на детска градина, без да се замисли. Готова съм да й наема здравна сестра и да дам повече от половината от заплатата си за нейните услуги. Но тя не желае.
Трябва да съм твърда с майка си и да не отстъпвам своето. Правя го, само че непрекъснато изпитвам виновност. ”
Дълг на всеки е да се грижи за възрастните родители, колкото и да упорстват, че могат сами.
