ХИНА: Гражданите на Хърватия са по-оптимистично настроени за личното си бъдеще, отколкото за бъдещето на ЕС и света по данни на Евробарометър
Хърватите са по-оптимистично настроени за персоналното и фамилното си бъдеще, както и за страната си, в сравнение с за бъдещето на Европейския съюз или на света, съобщи хърватската организация ХИНА, базирайки се на резултатите от есенното изследване на Евробарометър на Европейския парламент.
Проучването лице в лице е извършено във всички страни членки на Европейски Съюз от 6 до 30 ноември.
Седемдесет и седем % от хърватите декларират, че са оптимисти за персоналното и фамилното си бъдеще, което е над междинното за Европейски Съюз от 76%. Оптимизмът е по-нисък във връзка с бъдещето на Хърватия (67%), бъдещето на Европейски Съюз (61%) и вероятностите пред света (54%). В целия Европейски Съюз 52% от интервюираните са песимистично настроени за бъдещето на света, 39% за Европейски Съюз и 41% за личната си страна.
По отношение на сигурността жителите на Европейски Съюз показват като съществени опасения войните наоколо до блока (72%), тероризма (67%), хакерските атаки от трети страни (66%), естествените бедствия, породени от климата (66%) и неконтролираната миграция (65%). Рисковете, свързани с връзките, също са на напред във времето, в това число дезинформацията (69%), речта на омразата (68%), генерираното от изкуствен интелект подправено наличие (68%), слабата отбрана на данните (68%) и заканите за свободата на словото (67%).
В Хърватия най-големите опасения за сигурността са обвързваните с климата естествени бедствия (73%), войни наоколо до Европейски Съюз (71%), тероризъм (70%), миграция (68%) и взаимозависимост от страни отвън Европейски Съюз за енергийни доставки (65%). Речта на омразата е класирана преди всичко измежду рисковете, свързани с връзките (68%), следвана от дезинформацията, свободата на изложение и отбраната на данните (по 67%) и обществената поляризация (65%).
Като цяло в Европейски Съюз 66% от интервюираните желаят блокът да играе роля в тяхната отбрана, спрямо 60% в Хърватия. Единството на Европейски Съюз се смята за значително от 89% от жителите на Европейски Съюз и 88% от хърватите, до момента в който 73% в Европейски Съюз и 83% в Хърватия споделят, че блокът се нуждае от повече запаси за справяне с световните провокации.
Според жителите на Европейски Съюз, с цел да укрепи световната си позиция, блокът би трябвало да даде приоритет на защитата и сигурността (40%), конкурентоспособността и индустрията (32%) и енергийната самостоятелност (29%). Хърватите слагат енергийната самостоятелност и инфраструктурата преди всичко (35%), следвани от конкурентоспособността и стопанската система (34%), и продоволствената сигурност и селското стопанство (32%).
В Хърватия 57% от интервюираните споделят, че Европейският парламент би трябвало да се концентрира върху инфлацията и разноските за живот, следвани от стопанската система (43%) и бедността и общественото изключване (33%). Около 56% от хората чакат виталният им стандарт да остане неизменен през идващите пет години, до момента в който 22% плануват спад, а 21% - усъвършенстване.
На равнище Европейски Съюз 54% от интервюираните чакат постоянен витален стандарт, до момента в който 28% плануват спад, като максимален скептицизъм е регистриран във Франция (45%), Белгия и Словакия (по 40%).
В Хърватия 52% от интервюираните имат позитивно мнение за Европейски Съюз, а 12% - негативно, до момента в който 41% гледат на Европейския парламент позитивно, а 20% - негативно. Членството в Европейски Съюз се възприема като потребно от 57% от хърватите и като неприятно от 17%. В целия блок 49% имат позитивно мнение за Европейски Съюз, а 62% смятат участието на страната си за потребно.
(Тази информация се популяризира от Българска телеграфна агенция по контракт с хърватската организация ХИНА)
Проучването лице в лице е извършено във всички страни членки на Европейски Съюз от 6 до 30 ноември.
Седемдесет и седем % от хърватите декларират, че са оптимисти за персоналното и фамилното си бъдеще, което е над междинното за Европейски Съюз от 76%. Оптимизмът е по-нисък във връзка с бъдещето на Хърватия (67%), бъдещето на Европейски Съюз (61%) и вероятностите пред света (54%). В целия Европейски Съюз 52% от интервюираните са песимистично настроени за бъдещето на света, 39% за Европейски Съюз и 41% за личната си страна.
По отношение на сигурността жителите на Европейски Съюз показват като съществени опасения войните наоколо до блока (72%), тероризма (67%), хакерските атаки от трети страни (66%), естествените бедствия, породени от климата (66%) и неконтролираната миграция (65%). Рисковете, свързани с връзките, също са на напред във времето, в това число дезинформацията (69%), речта на омразата (68%), генерираното от изкуствен интелект подправено наличие (68%), слабата отбрана на данните (68%) и заканите за свободата на словото (67%).
В Хърватия най-големите опасения за сигурността са обвързваните с климата естествени бедствия (73%), войни наоколо до Европейски Съюз (71%), тероризъм (70%), миграция (68%) и взаимозависимост от страни отвън Европейски Съюз за енергийни доставки (65%). Речта на омразата е класирана преди всичко измежду рисковете, свързани с връзките (68%), следвана от дезинформацията, свободата на изложение и отбраната на данните (по 67%) и обществената поляризация (65%).
Като цяло в Европейски Съюз 66% от интервюираните желаят блокът да играе роля в тяхната отбрана, спрямо 60% в Хърватия. Единството на Европейски Съюз се смята за значително от 89% от жителите на Европейски Съюз и 88% от хърватите, до момента в който 73% в Европейски Съюз и 83% в Хърватия споделят, че блокът се нуждае от повече запаси за справяне с световните провокации.
Според жителите на Европейски Съюз, с цел да укрепи световната си позиция, блокът би трябвало да даде приоритет на защитата и сигурността (40%), конкурентоспособността и индустрията (32%) и енергийната самостоятелност (29%). Хърватите слагат енергийната самостоятелност и инфраструктурата преди всичко (35%), следвани от конкурентоспособността и стопанската система (34%), и продоволствената сигурност и селското стопанство (32%).
В Хърватия 57% от интервюираните споделят, че Европейският парламент би трябвало да се концентрира върху инфлацията и разноските за живот, следвани от стопанската система (43%) и бедността и общественото изключване (33%). Около 56% от хората чакат виталният им стандарт да остане неизменен през идващите пет години, до момента в който 22% плануват спад, а 21% - усъвършенстване.
На равнище Европейски Съюз 54% от интервюираните чакат постоянен витален стандарт, до момента в който 28% плануват спад, като максимален скептицизъм е регистриран във Франция (45%), Белгия и Словакия (по 40%).
В Хърватия 52% от интервюираните имат позитивно мнение за Европейски Съюз, а 12% - негативно, до момента в който 41% гледат на Европейския парламент позитивно, а 20% - негативно. Членството в Европейски Съюз се възприема като потребно от 57% от хърватите и като неприятно от 17%. В целия блок 49% имат позитивно мнение за Европейски Съюз, а 62% смятат участието на страната си за потребно.
(Тази информация се популяризира от Българска телеграфна агенция по контракт с хърватската организация ХИНА)
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ