Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на

Григор Сарийски е доцент в Института за стопански проучвания на Българската академия на науките (БАН)

Защитил е дисертация на тематика “Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ”

Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция. Интервюто е пред в. „ Телеграф “

– Доц. Сарийски, подготвена ли е България за еврозоната? Сега ли е най-подходящото време за това?

– Очевидно е, че със своите 59% по отношение на междинния за Европейски Съюз стандарт (измерен посредством Брутният вътрешен продукт на човек по СПС за 2022 г.) България е надалеч от положение на подготвеност, само че въпросът не е там. Ако разгледате държанието на останалите страни от Европейски Съюз, които не са се включили към еврозоната, не може да не ви направи усещане, че към концепцията за влизане се отнасят с идентична принуда както страни с по-близък до нашия стандарт (като да вземем за пример Румъния), по този начин и много по-напредналите като Дания и Швеция. Тук несъмнено не става въпрос за „ подготвеност “, а за баланс сред предстоящите изгоди и неизбежните негативи, които не се загатват даже незадълбочено в формалната връзка по тематиката.

Състоянието на този баланс през последните десетина години се променя в посока, която прави еврозоната много непривлекателна. Единодушното отвращение на останалите страни от Европейски Съюз да влязат в Клуба на богатите е обяснимо на фона на събитието, че още от момента на основаването си тази общественост натрупа негативи, които в някакъв миг ще би трябвало да почисти и това не може да стане по различен метод с изключение на за сметка на всички забъркани. В това число и новите страни членки. Темата е дълга, само че в случай че разгледате основните индикатори, ще установите, че всички страни, чиито обществени задължения надвишават техния Брутният вътрешен продукт, са страни членки на еврозоната.

Трудно е да си представим по какъв начин да вземем за пример Италия или Испания биха излезли от положението, в което се намират, без да трансферират на останалите най-малко част от своята тежест – било посредством отчисления в самобитни избавителни фондове или посредством наложително рефинансиране на обществените им задължения, които пазарът усърдно заобикаля. Относно момента бих споделил, че откакто европейската стопанска система беше доведена до прага на една нова рецесия и моментът за избавяне на длъжници явно наближава, то времето е тъкмо толкоз уместно за влизане, колкото би било, в случай че решите да поплувате сега, в който на хоризонта стартират да проблясват първите светкавици.

– Какви биха били преимуществата и минусите при влизането на страната ни в еврозоната?

– При състояние, че българският лев е привързан с единната европейска валута, а финансовата ни система е в тясна симбиоза с ядрото на паричния съюз, мъчно може да се уточни някакво изключително преимущество, с изключение на евентуално отпадането на част от таксите за превалутиране. Това е мантра, която радетелите за концепцията повтарят през цялото време, само че в това време пропущат да уточнят, че нито една банка няма да се помири с по-малки облаги единствено тъй като някой е решил да влиза в еврозоната. Практиката демонстрира, че всяка регулация, водеща до отпадане или понижаване на избрана категория такси, се компенсира в границите на към 12 месеца посредством покачване на останалите такси или посредством въвеждане на нови.

В този смисъл не би трябвало да се разчита на някаква спестовност след приключването на преходния интервал, даже в противен случай. Друго постоянно изтъквано преимущество е автоматизираното повишение на нашия рейтинг. Забележете, че той няма да бъде поправен в следствие от повишението на потенциала на локалния бизнес, а единствено поради промяната на етикета. Илюстрация на този метод виждаме непрекъснато, в това число и в последното покачване на вероятността пред кредитния ни рейтинг от страна на S&P Global Ratings, което съгласно МФ „ отразява мнението на рейтинговата организация, че има възможност, най-малко едно към три, България да се причисли към еврозоната през идващите 24 месеца “.

Трудно е да се изясни по различен метод повишението на оценката за една стопанска система с стабилно забавящ се ритъм на Брутният вътрешен продукт, която е и измежду петте страни членки на съюза с най-интензивен ритъм на редуциране на индустриалното си произвеждане. Това припомня на едно отминало време, в което да вземем за пример оценката и опциите за кариерно развиване на индивида зависеха от това дали е партиен член или не. Ползването на сходни критерии в никакъв случай не е било продуктивно и нормално приключва зле. Обърнете внимание на страните от периферията, които в началото се възползваха от облагите на високите рейтинги, само че бързо се сблъскаха с действителността.

След приемането на единната валута тяхната индустриална база ерозира и в този момент да вземем за пример индустриалното произвеждане на страни като Испания и Италия, измерено във физически размер, е по-малко, в сравнение с през 1999 година Това неизбежно води до бързо струпване на несъответствия, до внезапно повишаване на нормата на задлъжнялост, а при започване на предишното десетилетие и до изпадането на тези страни в дългова рецесия. Сега следва нов спешен епизод и отслабването на финансовата дисциплинираност ще завоюва за страната ни, в случай че не друго, то най-малкото номинация за някоя от главните функции.

– Какво бихме спечелили или изгубили, в случай че запазим българския лев?

– Опитайте се да превъртите мислено последните двадесетина години и обърнете внимание по какъв начин през този интервал отсъстват терзания за някаква финансова неустойчивост. Това е чувството, което сигурно ще си отиде малко откакто си отиде и българският лев. То изчезна в Хърватия, където, с цел да овладее възходящите цени, държавното управление беше насила да вкара тавани (което малко не се връзва с концепцията за свободен пазар). Това чувство изчезна в Гърция и Италия, които по време на дълговата рецесия бяха залети от многохилядни митинги.

Реклама

В чисто стопански проект всяка страна с по-слабо развита стопанска система губи немалка част от корективите на свободния пазар и това закономерно води до разхлабване на нейната финансова дисциплинираност. В рамките на тази общественост работят няколко механизма, които изкривяват пазарните тласъци, и това разрешава на държавните управления в периферните стопански системи да излизат честичко отвън нормите на здравомислие, без да бъдат осъдени с повдигане на рисковата награда по дълговите им бумаги. Неслучайно измежду петте най-силно задлъжнели страни от Европейски Съюз (Гърция, Италия, Франция, Испания и Португалия) няма нито една, която да не е член на еврозоната, а три от петте с най-ниска норма на задлъжнялост са вън от еврозоната (Швеция, Дания и България).

Амбициите за охлабвана на досегашната дисциплинираност прозира напълно ясно в нашия финален проектобюджет, предусещащ повишаване на задлъжнялостта с над 1/3 единствено за интервала до 2026 година (от предстоящите 21,2% от Брутният вътрешен продукт в края на 2024 година до 28,8% през 2026 г.). Разбира се, дисциплината е единствено едно от нещата, които ще загубим.

По-големият проблем е, че с влизането си в еврозоната България губи вечно правото си да дефинира своята парична политика. Можете да добиете ясна визия за това, което следва от импортирания план за нов Закон за Българска народна банка, в който досегашната глава „ Парични функционалности “ се заменя с „ Парична политика “, само че в съдържателно отношение е тъкмо противоположното. След влизането в еврозоната пълномощията на нашата централна банка ще се сместят в петнайсетина реда (колкото заема наличието на упоменатата глава в проекта), а нейните функционалности, съгласно написаното в член 37, ще се свеждат само до „ присъединяване “ в паричната политика на евросистемата.

– Напоследък от ден на ден се употребяват и предизвикват безкешови заплащания с претекста на държавните управления, че това е метод да се преборим със сивата стопанска система. Крие ли обаче рискове 100-процентното ограничаване на преводите в брой?

– Спомнете си по какъв начин след референдума в Гърция бяха лимитирани тегленията от банкомати. Тогава хората си дадоха сметка какъв брой скъпи могат да бъдат парите в брой. Ако кешът бъде преместен от електронните пари, то сега, в който банковата система бъде блокирана, човек не би могъл да покрие нито един по-голям разход – за комунални услуги, за наем на жилище и така нататък В такива случаи хората стават доста по-отстъпчиви към изискванията на тези, от които зависи свалянето на лимита за изтегляне. В случая с Гърция това беше ЕЦБ, само че би могла да бъде всяка институция.

В Канада да вземем за пример замразяването на сметките на протестиращите против противоепидемичните ограничения беше по предписание на премиера Трюдо. Тогава хората също си дадоха сметка за непосредствената връзка сред парите в брой и запазването на гражданските права и вършат опити да ги запазят. Неслучайно в страна като Германия прагът е чиста условност (можете свободно да правите заплащания над 10 хиляди евро, откакто се легитимирате, в случай че обектът на продажбата не е имот), а в Австрия липсва даже фиктивен предел и се работи за обезпечаване на конституционна отбрана на парите в брой като средство за заплащане.

– Данъчните закони не получиха утвърждение в парламентарната бюджетна комисия. Има ли измежду предложенията промени, които биха имали позитивен резултат върху стопанската система ни?

– Промените в данъчните закони са подчинени напълно на насоките в проектобюджет 2024, за който може да се каже, че беше едно самобитно достижение в привличането на рецензия от всички политически полюси и обществени прослойки. Начинът на напредването на тези промени – отхвърлени в отрасловите комисии и признати небрежно и без разискване (засега на първо четене, най-малко в частта на Закона за счетоводството), демонстрира същността на процеса и смисъла на препоръчаните промени, които можем да разделим най-общо в две групи – на ограничения без резултат и ограничения без логичност.

Каква е логиката да вземем за пример да се приравняват гражданските към трудовите контракти, с което огромна част от хората с извънтрудови приходи ще изгубят правото да понижават годишната си данъчна основа с 25% приети разноски за активността си. От една страна, държавната администрация не съумява да сътвори подобаваща среда за вложения, които да обезпечат добре платени работни места. Това е видно както от позицията на страната ни в международния отчет за конкурентоспособност, по този начин и от възходящия дял на работещите, които не получават задоволително за покриване на издръжката си (над 2/3 от общия брой на заетите в страната към септември т.г.).

От друга страна, посредством тази мярка същата администрация пробва да наложи самобитна глоба върху единствената допустима опция, а точно работата на свободна процедура, приравнявайки приходите от двата източника. Това е меко казано нелогично, защото техният темперамент е напълно друг и затова следва да се третират по друг метод. Поне в множеството страни от Европейски Съюз е по този начин.

– Как се чака отсега нататък да повлияе на българската стопанска система обстановката в Израел и Украйна?

– България и Европейски Съюз занапред ще изпитват последствията от нерационалното си държание. В резултат от множеството наказания беше сложено началото на демонтажа на обичайния модел на интернационалното систематизиране на труда, при който ядрото на съюза внасяше релативно евтини първични материали и изнасяше артикули с висока степен на преправка и норма на облага, а страните от периферията на Европейски Съюз (към които принадлежи и България) получаваха дребни облаги от правенето на бизнес с това ядро. Европейският съюз завърши предходната година с рекордно негативно салдо по комерсиалния си баланс, а през тази година виждаме по какъв начин страните членки една по една изпадат в криза. България към този момент съумява да реализира непретенциозен стопански напредък, само че обстановката изглеждаше по същия метод и през 2008 година, когато приказките за това, че оставаме „ остров на непоклатимост “ измежду надигащата се рецесия, отстъпиха бързо на суматохата и унинието.

– Прогнозира ли се понижаване на лихвените проценти поради предстояща криза?

– Централните банки реагират на обстановката по един предсказуем метод и не можем да чакаме, че в този момент ще бъде друго. При състояние че „ моторът на Европа “ е към този момент в криза, а съгласно петте водещи немски мозъчни тръста тя няма да завърши скоро и полето за фискални маневри е поизчерпано, ЕЦБ няма различен излаз с изключение на да включи още веднъж печатницата. Намаляването на главните лихви и изкупуването на скъпи бумаги са двата съществени инструмента за парични тласъци и имаме всички учредения да чакаме, че най-късно през второто тримесечие на идната година ЕЦБ ще стартира да ги ползва поетапно.

Проблемът е, че това ще ускори инфлацията и надлежно ще намали действителните лихви, т.е. стимулирането на кредитополучателите за следващ път ще мине за сметка на глобата на тези, които икономисват поради обезценяването на влоговете. От друга страна, на фона на без друго високата норма на задлъжнялост на Европейски Съюз (чиито обществени задължения са съвсем равни на неговия БВП) свалянето на лихвите ще докара до ново повишаване на задълженията в степен, в която проблеми с тяхното обслужване ще имат освен страните от периферията, или с други думи групата на така наречен PIIGS скоро може да одобри някои нови членове.