„Хъбъл“ засне забележителен „пръстен на Айнщайн“, увеличаващ дълбините на Вселената
Гравитацията е това необичайно и мистериозно „ лепило “, което свързва обособените детайли във Вселената. Но това не е всичко. Ние можем да използваме метода, по който изкривява пространство-времето, с цел да следим далечни обекти, които другояче биха били извънредно сложни за разграничаване.
В случая става дума за резултата на гравитационната леща, предсказан от Айнщайн. Той е илюстриран по изключително хубав метод в тази най-нова фотография на телескопа „ Хъбъл “.
В центъра на фотографията откриваме ослепителен пръстен с съвсем съвършени пропорции с четири ярки точки по краищата му. В сърцевината му откриваме още две точки със златисто зарево.
Източник: ESA/Hubble & NASA, T. Treu; Acknowledgment: J. Schmidt
Това е така наречен пръстен на Айнщайн и тези ярки точки не съставляват шест галактики, а три – две в средата на пръстена и един квазар зад него. Светлината на квазара се изкривява и усилва, до момента в който минава през гравитационното поле на двете галактики на напред във времето.
Масата на двете галактики е изключително огромна и това провокира гравитационно деформиране на пространство-времето към тях. Впоследствие която и да е светлина, преминаваща през това пространство-време, следва въпросната извивка и навлиза в телескопите ни замацана и изкривена, само че също по този начин – увеличена.
Илюстрация на гравитационна леща. Източник: NASA, ESA & L. Calçada
Това от своя страна е изключително потребен способ за проучване както на далечните, по този начин и на околните предали на Вселената. Всеки обект с задоволително огромна маса може да извършва ролята на гравитационна леща – както една или две галактики, по този начин и големи космически купове.
Астрономите, изследващи дълбокия Космос, могат да реконструират тези замацани изображения и да създават фотографии на далечни галактики с надалеч по-фини елементи. Гравитационните лещи обаче могат да бъдат употребявани и за други цели. Силата на лещите зависи от извивката на гравитационното поле, която зависи директно от масата, към която се извива. Съответно посредством гравитационните лещи можем да определим тежестта на галактиките и галактическите купове, което пък от своя страна може да ни помогне да открием и картографираме тъмната материя – мистериозният и незабележим източник на маса, който генерира спомагателна гравитация и който не може да бъде пояснен от обектите във Вселената, които действително можем да забележим.
Източник: Science Alert
