Гръндж сцената от 90-те години на миналия век в Сиатъл

Гръндж сцената от 90-те години на предишния век в Сиатъл е дребен откъслек от историята на музиката, за който евентуално всички знаем, без значение от възрастта си. Толкова доста млади гении избухват през това време, че е мъчно да се проследят всичките. Въпреки това, един млад мъж се откроява в морето на гръндж културата: Андрю Ууд.

Ууд обаче не е прочут през днешния ден. За страдание, той почива от свръхдоза хероин на 19 март 1990 година, на 24-годишна възраст. Трагичното събитие се случва единствено дни преди плануваното излизане на първия албум „ Apple “ на групата му Mother Love Bone.

Десетилетието едвам е почнало от три месеца и към този момент претърпява една от най-мъчителните си загуби – такава, която щеше да повлияе на цялата останала част от него.

Преждевременната загуба на Андрю Ууд донася толкоз доста тъга, че приятелите му стартират да пишат песни, посвещават албуми и образуват цели групи от пепелта му. И когато измежду приятелите му са гении като Крис Корнел (Soundgarden), Джери Кантрел (Alice In Chains), Стоун Госард (Pearl Jam) и Джеф Амънт (Mother Love Bone), тази тъга води до някои от най-запомнящите се музикални творби от ерата.

Въпреки че е правилно, че въздействието на Андрю Ууд се усеща надлъж и нашир в музикалната промишленост, мнозина не знаят доста за него с изключение на името му – или това на групата Mother Love Bone. Но с изключение на вокалист, той също свири на пиано, бас и китара.

Създава първата си група през 1980 година на 14 години с по-големия си брат Кевин. След присъединението на барабаниста Ригън Хагар, те се кръщават ​​Malfunkshun, издават демота и обикалят към мястото, където са израснали в Беймбридж, Вашингтон.

Музите на Ууд са глем реализатори от 70-те като KISS, Елтън Джон, Дейвид Боуи и Queen. Той носи тези въздействия със себе си, до момента в който изобретява своята лична марка постпънк глем рок, инжектиран със странни интроспективни текстове и световна сензитивност.

Той също по този начин придвижва от своите идоли концепцията за непрекъснато оборване на обичайна неустрашимост по приумерите на Боуи или Фреди Меркюри. Така обилният реализатор постоянно се появява на сцената с рокли или с клоунски грим.

Андрю Ууд изпява всяка една от непознатите си песни като химн и дава на всяко малко клубче осъществяване, почтено за Медисън Скуеър Гардън. Той приема занаята съществено, само че не и живота.

За него Крис Корнел споделя, че обича заниманията и постоянно се е стремял да кара хората да се усмихват; а продуцентът Крис Ханцсек си спомня какъв брой интензивна персона е бил: „ Андрю ми направи усещане на човек, който търси нещо рядко; той е същински изследовател на съкровища. Когато записвахме… и се подготвяхме за вокали, забелязах, че той беше донесъл със себе си три чифта невероятни слънчеви очила и няколко костюма. Казах му: „ Записваме единствено вокали, тук няма аудитория “, а той сви плещи и ми сподели: „ Трябва да вляза в облика! “ Беше като да гледаш артист. “

Силовото трио на Malfunkshun удивява публиката във Вашингтон със своите изпълнени с сила шоута и неповторимо звучене. Те са известни и с непредвидените си лудории, като да вземем за пример Андрю да слезе в публиката с баса си или да спре концерта, с цел да изяде купа мюсли.

„ Те са една от най-дивите групи, които в миналото съм виждал, и имаха нещо в действителност мистериозно, бих споделил, че беше съвсем вуду “, спомня си Ханцсек – който дава огромния пробив на Malfunkshun, като през 1986 година ги включва в компилационен албум на локални групи.

Докато Malfunkshun се радват на непретенциозен триумф на локално равнище, тяхното глем рок въодушевление и психеделични, постоянно спонтанни китарни сола не са тъкмо това, което търсят лейбъли като Sub Pop. Грънджът обаче е на път да пробие в мейнстрийма.

Ууд не е по-различен от доста актьори от епохата, които се занимават с опиати, като даже влиза в клиника за рехабилитация през 1985 година Докато групата продължава да записва демота и да свири в клубове, те в последна сметка се разпадат през 1988 година

Има обаче дълъг лист с чакащи актьори, които желаят да си партнират с Андрю, и скоро той свири с двама членове на гръндж групата Green River – Стоун Госард и Джеф Амент.

Започват да записват лични песни и когато Green River се разпада по-късно през 1988 година, се ражда Mother Love Bone. Групата подписва с лейбъла PolyGram и посредством техния дъщерен лейбъл, Stardog, те издават своя EP Shine от 1989 година

Mother Love Bone потегля на турне, до момента в който работят по дебютния си албум Apple. Когато завършват турнетп, Ууд влиза още веднъж в рехабилитационен център, решен да се почисти за издаването на албума. Той остава там до края на 1989 година, а през 1990 година групата свири локални концерти, до момента в който чака стартирането на Apple.

Въпреки всичките си старания, в нощта на 16 март 1990 година, до момента в който се скита из Сиатъл, Андрю Ууд взема доза хероин, която се оказва прекомерно огромна за някой, който е изгубил толерантността си. Приятелката му го намерила примрял на леглото и се обажда на 911.

Ууд прекарва в кома три дни и в понеделник, 19 март, неговото семейство, другари и сътрудници от групата са извикани да се сбогуват. Те палят свещи, пускат обичания му албум на Queen, „ A Night At The Opera “, и по-късно стопират системата му.

Mother Love Bone също почива в този ден.

New York Times назовава Apple „ един от първите велики хард-рок записи на 90-те “, а Rolling Stone го приветства като „ нищо повече от шедьовър “.

Крис Корнел, който посегна на живота си на 52-годишна възраст, си спомня майсторството на някогашния си съквартирант в писането на песни: „ Анди беше толкоз свободен, че в действителност не редактираше текстовете си. И беше толкоз плодотворен, че за времето, което ми отнемаше да напиша две песни, той щеше да напише 10 и всичките да са шлагери. “

Корнел събира групата Temple of the Dog от останките на Mother Love Bone като отдушник за своите песни, написани в символ на респект към Ууд. Тяхната ария „ Hunger Strike “ е първият сингъл от албум, на който гост-вокалиста Еди Ведър записва вокалите си.

Джери Кантрел, китаристът на Alice In Chains, посвещава албума на групата от 1990 година, Facelift, на Ууд. Също по този начин песента на групата Would? от саундтрака към кино лентата „ Singles “ от 1992 година също е ода за починалия музикант.

Почитта към този мистериозен фронтмен, който почива прекомерно рано, е многочислена и авторитетна сама по себе си. Но кой знае какво въздействие можеше да реализира Андрю Ууд върху актуалната музика, в случай че беше живял през 90-те години на предишния век – и след това…