Готите са античен народ от източногерманската народностна група. Те се

Готите са древен народ от източногерманската народностна група. Те се разделят на две огромни групи (клонове) - остготи и вестготи. На този античен народ се дължи рухването на западната част на Римската империя и оформянето на образа на Европа през ранното Средновековие.

Произход на готите

Информация за готите науката черпи най-много от техния основен историк - Йорданес. Според него родното място на този народ е в Скандинавия. Около 1490 година преди Христа те слизат надолу и се заселват към река Висла. Тук основават просвета, а след към 500 години, към 1000 година преди Христа не престават пътя си на юг и се настаняват в региона Дакия, северно от река Дунав.

Заселване на готи в региона на Черно море

Към 160 година от новата епоха стартира Великото преселение на народите. Тогава групи от немски племена потеглят в югоизточна посока, притискайки живеещите в съседство нации. Групи от вандали, гепиди, бургунди и други навлизат в рамките на империята. Те подхващат нахлувания, при които разграбват редица градове. Някои от тях се включват в армията на Рим. Такива готски групи навлизат в мизийските, тракийските и илирийските земи и разграбват някои от намиращите се тук богати градове.

Готите подхващат и походи по море против империята и разграбват доста морски пристанища. Разбити са от Клавдий ІІ, а император Диоклециан през 290 година организира промяна, с която успокоява набезите им. През ІV век готите все по-често се включват в армията на римляните, до момента в който се стига до цялостно германизиране на римските легиони. По това време огромна част от тях одобряват християнството, а мисионерът Улфила(Вулфила) основава писмеността им и превежда Библията на готски език.

За известно време съществува равновесие сред готи и Римската империя, само че идването на хуните става причина за бежански поток от готи, с което стартира Готската война. Готите побеждават империята при Адрианопол, само че тя отвръща с всеобщо кръвопролитие на готи по цялата територия, която владее.

Когато хуните вземат превес готите към този момент са разграничени на вестготи, които са в състава на империята, и остготи, подчинени на хуните. През идващите епохи тези народностни групи основават свои кралства с центрове Тулуза и на целия Пиринейски полуостров. Отделните клонове на този народ поставят началото на немската националност и реализират сполучливото определяне навътре в немските земи.

Още сведения, които намираме за готите:

Аларих I

Смята се, че племето вестготи, произлизащи от готи, са потомци на по-ранна група готи, наречена тервинги. Тервингите са готското племе, което за първи път нахлува в Римската империя през 376 година и побеждава римляните при Адрианопол през 378 г.

След Адрианопол, вестготите и римляните са търговски сътрудници и воюващи бойци през идващото десетилетие. Под управлението на Аларих I, първият крал на вестготите, племето инициира сполучлива инвазия в Италия, която включва и Рим през 410 година.

След като техните първоначални противници за европейска власт са победени, Аларих и вестготите откриват своето кралство в региона на Галия (днешна Франция), в началото като отдалечена страна на Римската империя, преди да разширят територията си, с цел да включат областите, известни в този момент като Испания и Португалия, отнемайки тези земи със мощ от суеби и вандали, при започване на 500-те години.

В началото те поддържат позитивни връзки с римляните, получавайки отбрана от историческата империя.

Въпреки това вестготите поемат цялостното ръководство на своето царство през 475 година при цар Еврик. Всъщност вестготите поддържат наличие на Иберийския полуостров, от средата на 400-те до началото на 700-те, когато са победени от нахлуващата мощ на африканските маври.

Регионът е бил прочут като Вестготското кралство.

Остготи

Остготите, или източните готи, са живели в региона покрай Черно море (днешни Румъния, Украйна и Русия).

Подобно на готи другаде, остготите правили чести нахлувания в римска територия, до момента в който техните лични територии били нападнати от хуни от по-далечния изток. Но след гибелта на Атила , остготите са свободни да се разширят в римските земи.

Под управлението на Теодорих Велики, остготите сполучливо преобладават над владетелите на италианския полуостров, разширявайки териториите си от Черно море в Италия и по-далеч на запад.

Но след поредност от военни акции против византийския император Юстиниан и други противници, остготите значително изчезват от историята.

Вестготски кодекс

През 643 година вестготският крал Хиндасвинт заповядва да се напише т. Нар. Вестготски кодекс или закон на вестготите. По-късно тези закони бяха разширени при сина на Хиндасвинт Рекесвинт, през 654 г.

Забележително е, че вестготският кодекс се ползва в идентична степен за завоевателните готи и популацията на кралството, множеството от които имат римски корени и са живели преди този момент по римски закони. Той дейно приключи диференциацията сред „ готите “ и „ романите “ в очите на закона, постановявайки, че всички, които обитават във вестготското кралство, се смятат за „ hispani “.

(Терминът „ hispani “ е предходник на днешния термин „ Hispanic “, който се употребява за разказване на хора от испански генезис.)

Вестготският кодекс също комбинира детайли от римското, католическото и немското племенно право, установявайки правила за брак и заместничество на имущество. Интересното е, че Кодексът е удивително напредничав във връзка с правата на дамите, на които е разрешено да наследяват имущество и да ръководят активи независимо, настрана от своите съпрузи и/или родственици от мъжки пол.

Съгласно кодекса дамите също могат да се съставляват в правосъдни производства и да уреждат свои лични бракове.

Някои детайли от вестготския кодекс са съществували дълго след гибелта на кралството. Историците са намерили препратки към Кодекса в отшелнически харти, направени по времето на Кралство Галисия през 10 век. И е известно, че са формирали основата на законите, открити от маврите след завладяването им от кралството при започване на 700-те години.

Под ръководството на маврите християните имат право да живеят съгласно личните си закони, при изискване че не влизат в спор с тези на завоевателите африканци. Това отразява доста от правилата на вестготския кодекс.

Каталунският превод на истинския вестготски кодекс датира от 1050 година и е измежду най-старите текстове на езика, който се приказва в района към днешна Барселона.

Наследство на вестготите

Преди личното си проваляне, вестготите основават завещание, което оцелява до известна степен и през днешния ден.

Например, вестготите, сходно на множеството готи, последователно се трансформират от езичници в християни през петия и шести век. Те обаче в началото възприемат арианската форма на религията, за разлика от никейската или католическата форма, практикувана от по-голямата част от Рим.

По тази причина римляните считали християнските вестготи за еретици, до момента в който дефинитивно приели католицизма през седми век. Много католически църкви, издигнати от вестготите в Испания и Португалия, оцеляват и до през днешния ден, в това число Санта Мария де Мелке в днешния Толедо, Испания.

Вестготите също оставят своя отпечатък, като откриват вестготския кодекс като рамка за правене на национални закони.

Наследството на готите на Балканите

Малка част от готите остават по нашите земи след огромното им изселване на запад и влиза в състава на българската националност. Археологически находки свидетелстват за наличие на готи по нашите земи след идването на прабългарите.