Златни каски, тулумби и тъмносини униформи |
Голяма атракция за столичани било прекосяването на Пожарната команда. Колите били окомплектовани с по две конски сили, които дърпали тежката, изпомпваща техника и буретата с вода. Всяка пожарна кола била снабдена с дребна бронзова камбана и най-близко седящият пожарникар дърпал въженцето на клепалото да звъни обезпокоително, привличайки вниманието на всички минувачи и всевъзможни преминаващи средства на колела, с цел да се избегнат и най-малките катастрофи. Така се е родил изразът „ да звъниш на пожар “.
Всъщност тогавашните критерии при наемането на доброволци за пожарната команда, са претендирали претендентът огнеборец, с изключение на да може бързо да се облича и да борави умело с помпата и маркуча от оборудването, да има умения да бие настървено камбаната.
Преминаващият махленски театър на колела бил много комична панорама: доброволците нахлузвали в придвижване тежките си брезентови палта и едвам нацелвали дупките, с цел да си стегнат коланите. Харчели много старания, до момента в който съумеят да закачат там специфичните брадвички и дребните кирки. В това време колата извънредно се друсала по неравния път, а позлатените им каски се търкаляли по пода. Някои каски даже изпадали на паважа и след това били подхвърляни от по-пъргавите минувачи назад към преминаващата пожарна талига. Общо взето блага, комична картинка. Апропо, към сходни събития българинът постоянно е бил пословично песимистичен. Дори и в сериозни моменти е имало зяпачи и зевзеци по пътя и като се изключи че мудно правели път да освободят пространство на храбрите пожарникари им се подигравали с възгласи:
„ Е какво в този момент, късно се сетихте… ми то към този момент изгоря! “ или „ Отново се забавихте… то към този момент май по никакъв начин няма смисъл да бързате, господа тулумбаджии! “
Какво и къде е запалено, дали въобще е изгоряло, естествено никой на улицата сигурно не знаел. Но пък освиркването и до момента е типично за нашия балкански нрав.
По време на османското ръководство на Сердика (София), няколко мощни пожара са унищожили изцяло всички паянтови къщи в тесните улички. В кореспонденция от 1844 година, летописец оповестява, че градският часовник, инсталиран в кулата „ Сахат куле “, е изгорен изцяло по време на огромния пожар. Това значи, че езиците на огъня са били опустошаващо високи, тъй като кулата е била една от най-недостижимите високи точки на града ни, наред с няколкото стърчащи минарета. Става въпрос за часовниковата кула, нарисувана след 1889 от Йозеф Обербауер, Написаното гласи:
" Да ся знае по кое време изгоре софийскио сахато с асталаната (болницата) дружно, на майя, 13-тия ден, 1844 година…. “
Тази кула даже е кръстник на името на квартала: „ Саат куле махала “. Била е на височината на хълма, а основна причина за честата промяна на собствеността и препродажбата на близките парцели е бил безумният боязън от пожари. Тази злина, действително, е била най-голямото злополучие по това време, в случай че я съпоставяме примерно с банкрута.
Като защитна мярка против възможни пожари в града незабавно е била образувана първата „ Тулумбайджийска банда “ (пожарна команда). Този екип, както бихме споделили с днешни думи, е събран по декрет на султан Махмуд ІІ, който персонално изпраща първия особено скроен голям кожен мех за вода (откъдето идва името - „ тулумба “) и прикачена към него помпа.
Тулумба, употребена от пожарните команди
По-късно султанът даже обезпечил всички аварийни комплекти, чаркове и спомагателни такъми за гасене. Макар през днешния ден тази механика от тулумби с коне да ни наподобява прекомерно примитивно, по това време въпреки всичко е била последния вик на техническото съоръжение за бързи реакции.
Да се пренесем малко след Освобождението. През 1878 година в София, се основава малко по-съвременна пожарна команда от полицмейстера, капитан Скугуревски, един от офицерите на окупационната съветска войска, поискали да останат в рамките на Княжество България, с цел да обучат войската ни. Капитанът съставил дълготраен проект за пожарното дело, требванията му са били импортирани и надлежно счетени за задоволително съществени по време на сесиите на Общинският съвет. Били отделени пари за противопожарно дело и за целта са били изписани една тулумба, брадви, и впрочем снаряжение, назначени били и дежурни сакаджии (водоносци), които трябвало да имат постоянно готови мехове, цялостни с вода. Имало е и един случай, в който сакаджия криел от жена си закупено вино в един от меховете и взел, та го объркал при следващия пожар, само че таман в този момент няма да се отклоняваме по тази радостна преживелица, а ще я опишем някой различен път.
Ако се движим по историческата пътека, ще забележим Коледата на 1880 година, когато пламва историческият пожар в Главния щаб на Източнорумелийската милиция. В пламъците починали няколко караулни, отпред с прословутия караул на Паричния ковчег (прототипът на Държавния резерв) Гюро Михайлов, станал легендарен за това по какъв начин не се напуща пост, даже в случай че си застрашен от сигурна гибел. Този нечовечен случай подтикнал обществеността да се замисли за много по-сериозни ограничения за образуване на градската пожарна работа.
За страдание, на Балканите почнали няколко войни и да се мисли за развиване на пожарните команди е било неуместно, липсвал е даже обикновен бюджет. Но освен това: в един миг в градовете не останал нито един пожарникар, тъй като всички били мобилизирани и изпратени по фронтовете. Дори и останалите доброволци сакаджии, за които стана въпрос нагоре, не смогвали с гасенето, тъй като пожарните команди останали без конете си, реквизирани за военните цели.
Организирането и подготовката за гасене на пожари като че ли са били краткотрайно забравени. Но през 1923 година, в Народния спектакъл в София, по време на зрелище се случил заплашителен пожар. Липсата на организация, многото суматоха, и ужасният безпорядък измежду скачащи от прозорците фенове, провокирал бурна социална реакция против столичната администрация.
Нека се опитаме да надникнем в мястото на злополуката от вътрешната страна:
По време на петото деяние на “Многострадалната Геновева ”, несъзнателно течение разлюляло пламъка на газеничения фенер до едно от пердетата, което пламнало за секунди. За момент езиците на буйните пламъци се изкатерили до горните елементи на декора. Падащи парчета от кулисите падали на сцената и реквизитът изпод също се запалил. Все отново е било планувано при такива произшествия да има защитни ограничения - незабавно от техниците е било задвижено спускането на тежка, желязна завеса за да се изолира салонът от сцената. На метър от пода, по незнайни аргументи, механизмът спрял да се движи…. и завесата блокирала. Пламъците съвсем нахълтали в салона, а и езиците им " облизвали " предните редове. Това било ненадейно за публиката, която под паника хукнала да търси изходите. Никой обаче не подозирал, че те са заключени. А били под ключ, заради заповедите към охраняващите театъра стражари да не пускат никого, в случай че има случай. Логично, само че съдбовно следствие след несполучливият бомбен атентат, няколко дни преди този момент, против тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, до момента в който седял в ложата си.
Интересен факт е, че присъстващите елементи на реда се разбягали като изплашени пилци, вместо да оказват помощ на тълпата. По същото време загаснал токът, а изплашените фенове се надпреварвали да се спасят с истерични викове, лутайки се по неосветените коридори в горящата постройка.
Изведнъж се чул глас, който призовавал всички да се успокоят. Това бил Юрий Захарчук, белоемигрант, който съумял да притегли вниманието, а хората почнали да слушат напътствията му. Опитът на Захарчук в сходни обстановки е бил придобит в предходната му татковина. Той почнал да насочва хората към прозорците и мигновено бил въведен някакъв спонтанен ред за евакуация в тъмнината. Юрий излязъл за малко извън и изкомандвал натрупалите се зяпачи да донесат одеялата и дюшеците си, с цел да могат незабавно да се разпънат или подложат за скачащите хора от по-горните прозорци.
Ето още няколко думи за нещастието, оповестени от в. ”Пряпорец ”, с които се разказва по какъв начин и присъстващият на представлението Цар Борис III помагал да се гаси бедствието в Народния спектакъл:
„ В половин час всичко е в пламъци. Артисти и жители интензивно работят за спасяването на каквото може. Полицията и войската, дано подчертаем, бягаше от пламъците и прояви слаба предприемчивост. Затова толкоз по-голямо удивление и екстаз буди самоотвержеността и храбростта на актьори, жители и възпитаници. Царят самичък се промъкваше измежду пламъците и даваше разпореждане за спасяването. ”
Вестникът отбелязва, че пожарната команда на общината пристигнала с съвсем съдбовно, половинчасово забавяне. При това, единствено с едната си помпа, която била почти празна. Дали е било по този начин няма доказателства, само че точно след нещастието, градските управници най-накрая се убедили, че повече не може да пестят от съоръжение за борците от противопожарната сигурност. Били взети светкавични ограничения, намерил се даже неделикатен бюджет за тези цели. Били поръчани няколко профилирани автомобила от чужбина.
Дни след драмата в театъра е бил издирен и героят Ю. Захарчук, с помощта на чиито светкавични дейности в апокалиптичния пожар е имало единствено 2 жертви, а останалите се отървали с леки изгаряния.
След диалог на столичния кмет със Захарчук се оказало, че емигрантът има сериозен опит в сходни рецесии, по тази причина незабавно бил назначен за основен пожарен пълководец. Според историци това е било много висока служба по това време. Явно господин кметът е бил предвидлив в преценките си.
Като непретенциозен откривател също мисля, че Захарчук е бил много сполучлив избор през идващите 20 години до самата му кончина. За него би трябвало да се отделят доста редове и тържествено давам обещание, че ще напиша в детайли за ориста и активността му у нас, за всичките му интернационалните надпревари, получените оценки и награди, както и за всичките организаторски и кавалерски качества, които през днешния ден заслужават подражателство.
Първата постройка на Народния спектакъл, която е била издигната по план на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер и публично открита на 3 януари 1907 година, е коствала десетки милиони левове в злато, само че тогава е била съвсем изцяло унищожена.
Унищожената от пожара постройка на Народния спектакъл
Отварям скоба, с цел да загатна, че с изключение на след този пожар от 1923 година, постройката на театъра е променяна още два пъти. Единият път наложително: след бомбардировките през 1944 година както се виждат следствията на едната фотография, когато театърът е бил мощно обиден и съвсем опустошен. Вторият е през 70-те години на ХХ век, когато постройката е претърпяла световна реорганизация, дело на арх. И. Томов, който съгласно мен в най-голяма степен е доближил плана си до първичния тип на постройката и към концепциите за визия на архитектите Хелмер и Фелнер. И както споделя Уилям Шекспир:
" Да, този свят е сцена, където всички хора са артисти и всеки има момент, в който би трябвало да влезе и излезе. "
Разказите на Николай Братоев-Крижицки са обединени в сборника " Ръкавелите на остарелия полковник ". Книгата може да бъде закупена в книжарниците " Български книжици " ул. " Аксаков " 10 и " Нисим ", бул. " В. Левски " 59 или
Всъщност тогавашните критерии при наемането на доброволци за пожарната команда, са претендирали претендентът огнеборец, с изключение на да може бързо да се облича и да борави умело с помпата и маркуча от оборудването, да има умения да бие настървено камбаната.
Преминаващият махленски театър на колела бил много комична панорама: доброволците нахлузвали в придвижване тежките си брезентови палта и едвам нацелвали дупките, с цел да си стегнат коланите. Харчели много старания, до момента в който съумеят да закачат там специфичните брадвички и дребните кирки. В това време колата извънредно се друсала по неравния път, а позлатените им каски се търкаляли по пода. Някои каски даже изпадали на паважа и след това били подхвърляни от по-пъргавите минувачи назад към преминаващата пожарна талига. Общо взето блага, комична картинка. Апропо, към сходни събития българинът постоянно е бил пословично песимистичен. Дори и в сериозни моменти е имало зяпачи и зевзеци по пътя и като се изключи че мудно правели път да освободят пространство на храбрите пожарникари им се подигравали с възгласи:
„ Е какво в този момент, късно се сетихте… ми то към този момент изгоря! “ или „ Отново се забавихте… то към този момент май по никакъв начин няма смисъл да бързате, господа тулумбаджии! “
Какво и къде е запалено, дали въобще е изгоряло, естествено никой на улицата сигурно не знаел. Но пък освиркването и до момента е типично за нашия балкански нрав.
По време на османското ръководство на Сердика (София), няколко мощни пожара са унищожили изцяло всички паянтови къщи в тесните улички. В кореспонденция от 1844 година, летописец оповестява, че градският часовник, инсталиран в кулата „ Сахат куле “, е изгорен изцяло по време на огромния пожар. Това значи, че езиците на огъня са били опустошаващо високи, тъй като кулата е била една от най-недостижимите високи точки на града ни, наред с няколкото стърчащи минарета. Става въпрос за часовниковата кула, нарисувана след 1889 от Йозеф Обербауер, Написаното гласи:
" Да ся знае по кое време изгоре софийскио сахато с асталаната (болницата) дружно, на майя, 13-тия ден, 1844 година…. “
Тази кула даже е кръстник на името на квартала: „ Саат куле махала “. Била е на височината на хълма, а основна причина за честата промяна на собствеността и препродажбата на близките парцели е бил безумният боязън от пожари. Тази злина, действително, е била най-голямото злополучие по това време, в случай че я съпоставяме примерно с банкрута.
Като защитна мярка против възможни пожари в града незабавно е била образувана първата „ Тулумбайджийска банда “ (пожарна команда). Този екип, както бихме споделили с днешни думи, е събран по декрет на султан Махмуд ІІ, който персонално изпраща първия особено скроен голям кожен мех за вода (откъдето идва името - „ тулумба “) и прикачена към него помпа.
Тулумба, употребена от пожарните команди
По-късно султанът даже обезпечил всички аварийни комплекти, чаркове и спомагателни такъми за гасене. Макар през днешния ден тази механика от тулумби с коне да ни наподобява прекомерно примитивно, по това време въпреки всичко е била последния вик на техническото съоръжение за бързи реакции.
Да се пренесем малко след Освобождението. През 1878 година в София, се основава малко по-съвременна пожарна команда от полицмейстера, капитан Скугуревски, един от офицерите на окупационната съветска войска, поискали да останат в рамките на Княжество България, с цел да обучат войската ни. Капитанът съставил дълготраен проект за пожарното дело, требванията му са били импортирани и надлежно счетени за задоволително съществени по време на сесиите на Общинският съвет. Били отделени пари за противопожарно дело и за целта са били изписани една тулумба, брадви, и впрочем снаряжение, назначени били и дежурни сакаджии (водоносци), които трябвало да имат постоянно готови мехове, цялостни с вода. Имало е и един случай, в който сакаджия криел от жена си закупено вино в един от меховете и взел, та го объркал при следващия пожар, само че таман в този момент няма да се отклоняваме по тази радостна преживелица, а ще я опишем някой различен път.
Ако се движим по историческата пътека, ще забележим Коледата на 1880 година, когато пламва историческият пожар в Главния щаб на Източнорумелийската милиция. В пламъците починали няколко караулни, отпред с прословутия караул на Паричния ковчег (прототипът на Държавния резерв) Гюро Михайлов, станал легендарен за това по какъв начин не се напуща пост, даже в случай че си застрашен от сигурна гибел. Този нечовечен случай подтикнал обществеността да се замисли за много по-сериозни ограничения за образуване на градската пожарна работа.
За страдание, на Балканите почнали няколко войни и да се мисли за развиване на пожарните команди е било неуместно, липсвал е даже обикновен бюджет. Но освен това: в един миг в градовете не останал нито един пожарникар, тъй като всички били мобилизирани и изпратени по фронтовете. Дори и останалите доброволци сакаджии, за които стана въпрос нагоре, не смогвали с гасенето, тъй като пожарните команди останали без конете си, реквизирани за военните цели.
Организирането и подготовката за гасене на пожари като че ли са били краткотрайно забравени. Но през 1923 година, в Народния спектакъл в София, по време на зрелище се случил заплашителен пожар. Липсата на организация, многото суматоха, и ужасният безпорядък измежду скачащи от прозорците фенове, провокирал бурна социална реакция против столичната администрация.
Нека се опитаме да надникнем в мястото на злополуката от вътрешната страна:
По време на петото деяние на “Многострадалната Геновева ”, несъзнателно течение разлюляло пламъка на газеничения фенер до едно от пердетата, което пламнало за секунди. За момент езиците на буйните пламъци се изкатерили до горните елементи на декора. Падащи парчета от кулисите падали на сцената и реквизитът изпод също се запалил. Все отново е било планувано при такива произшествия да има защитни ограничения - незабавно от техниците е било задвижено спускането на тежка, желязна завеса за да се изолира салонът от сцената. На метър от пода, по незнайни аргументи, механизмът спрял да се движи…. и завесата блокирала. Пламъците съвсем нахълтали в салона, а и езиците им " облизвали " предните редове. Това било ненадейно за публиката, която под паника хукнала да търси изходите. Никой обаче не подозирал, че те са заключени. А били под ключ, заради заповедите към охраняващите театъра стражари да не пускат никого, в случай че има случай. Логично, само че съдбовно следствие след несполучливият бомбен атентат, няколко дни преди този момент, против тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, до момента в който седял в ложата си.
Интересен факт е, че присъстващите елементи на реда се разбягали като изплашени пилци, вместо да оказват помощ на тълпата. По същото време загаснал токът, а изплашените фенове се надпреварвали да се спасят с истерични викове, лутайки се по неосветените коридори в горящата постройка.
Изведнъж се чул глас, който призовавал всички да се успокоят. Това бил Юрий Захарчук, белоемигрант, който съумял да притегли вниманието, а хората почнали да слушат напътствията му. Опитът на Захарчук в сходни обстановки е бил придобит в предходната му татковина. Той почнал да насочва хората към прозорците и мигновено бил въведен някакъв спонтанен ред за евакуация в тъмнината. Юрий излязъл за малко извън и изкомандвал натрупалите се зяпачи да донесат одеялата и дюшеците си, с цел да могат незабавно да се разпънат или подложат за скачащите хора от по-горните прозорци.
Ето още няколко думи за нещастието, оповестени от в. ”Пряпорец ”, с които се разказва по какъв начин и присъстващият на представлението Цар Борис III помагал да се гаси бедствието в Народния спектакъл:
„ В половин час всичко е в пламъци. Артисти и жители интензивно работят за спасяването на каквото може. Полицията и войската, дано подчертаем, бягаше от пламъците и прояви слаба предприемчивост. Затова толкоз по-голямо удивление и екстаз буди самоотвержеността и храбростта на актьори, жители и възпитаници. Царят самичък се промъкваше измежду пламъците и даваше разпореждане за спасяването. ”
Вестникът отбелязва, че пожарната команда на общината пристигнала с съвсем съдбовно, половинчасово забавяне. При това, единствено с едната си помпа, която била почти празна. Дали е било по този начин няма доказателства, само че точно след нещастието, градските управници най-накрая се убедили, че повече не може да пестят от съоръжение за борците от противопожарната сигурност. Били взети светкавични ограничения, намерил се даже неделикатен бюджет за тези цели. Били поръчани няколко профилирани автомобила от чужбина.
Дни след драмата в театъра е бил издирен и героят Ю. Захарчук, с помощта на чиито светкавични дейности в апокалиптичния пожар е имало единствено 2 жертви, а останалите се отървали с леки изгаряния.
След диалог на столичния кмет със Захарчук се оказало, че емигрантът има сериозен опит в сходни рецесии, по тази причина незабавно бил назначен за основен пожарен пълководец. Според историци това е било много висока служба по това време. Явно господин кметът е бил предвидлив в преценките си.
Като непретенциозен откривател също мисля, че Захарчук е бил много сполучлив избор през идващите 20 години до самата му кончина. За него би трябвало да се отделят доста редове и тържествено давам обещание, че ще напиша в детайли за ориста и активността му у нас, за всичките му интернационалните надпревари, получените оценки и награди, както и за всичките организаторски и кавалерски качества, които през днешния ден заслужават подражателство.
Първата постройка на Народния спектакъл, която е била издигната по план на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер и публично открита на 3 януари 1907 година, е коствала десетки милиони левове в злато, само че тогава е била съвсем изцяло унищожена.
Унищожената от пожара постройка на Народния спектакъл
Отварям скоба, с цел да загатна, че с изключение на след този пожар от 1923 година, постройката на театъра е променяна още два пъти. Единият път наложително: след бомбардировките през 1944 година както се виждат следствията на едната фотография, когато театърът е бил мощно обиден и съвсем опустошен. Вторият е през 70-те години на ХХ век, когато постройката е претърпяла световна реорганизация, дело на арх. И. Томов, който съгласно мен в най-голяма степен е доближил плана си до първичния тип на постройката и към концепциите за визия на архитектите Хелмер и Фелнер. И както споделя Уилям Шекспир:
" Да, този свят е сцена, където всички хора са артисти и всеки има момент, в който би трябвало да влезе и излезе. "
Разказите на Николай Братоев-Крижицки са обединени в сборника " Ръкавелите на остарелия полковник ". Книгата може да бъде закупена в книжарниците " Български книжици " ул. " Аксаков " 10 и " Нисим ", бул. " В. Левски " 59 или
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ