Просвещението
Големият полски композитор Фредерик Шопен в никакъв случай не се е отличавал с положително здраве и умира рано, на 39 години. Официалните данни свидетелстват, че причина за гибелта му е заболяване на белите дробове. Но актуалните медици допускат, че същинската причина, заради която светът се лишава от гениалния композитор, в действителност е била епилепсията…
Както и мнозина гениални хора, Фредерик Шопен оставя след себе си голям брой загадки, множеството от които остават неразкрити и до през днешния ден. Мненията, които изричат актуалните лекари и езотерици, са несъмнено, единствено хипотези, въпреки че са основани на разказите на негови съвременници – хора, които чудесно са познавали великия Шопен.
Гениите се отличават със странности.
Може дълго да се спори дали това известно мнение е било стеротип или персонални усещания на тези, които са общували или даже са били част от неговото фамилията. Въпреки това не трябва да се подценяват обстоятелствата, които фактически са значими допълнения към портрета и душата на прославения композитор.
Широко известна е историята, случила се през 1848 година, когато Шопен, изпълнявайки концерт соната, внезапно става и напуща сцената. След известно време той се върнал и траял да свири. За този случай е непокътнат документ, който заслужава доверие. Този документ бил персоналното писмо на Шопен изпратено до негов другар. В него композиторът изяснява неочаквания си подтик с това, че от вътрешността на рояла са се появили „ прокълнати твари “, които той към този момент е виждал нощем. Затова се налагало да излезе, с цел да може да се поускопои малко.
Инцидентът надалеч не е изолиран.
Има значително непокътнати писма на великия композитор, в които той описвал срещите си с някакви странни и плашещи същества. Неговите близки и другари в спомените си разказвали, че нееднократно са били с Шопен, когато той бива посещаван от мистични видения.
Неговата другарка Жорж Санд си спомняла, че когато двамата с Фредерик посещавали един манастир, композиторът я уверявал, че той е бил „ изпълнен с призраци “. Животът на Шопен бил непрекъснато съпроводен с видения на мистични същества. Те са неговата „ втора действителност “.
Композиторът можел с часове да беседва с явилите му се призраци, доста от които са с човешки образ. Когато Шопен боледувал (от настинка например), виденията му се засилвали и ставали по-чести.
Една от главните тематики на „ диалози “ с мистичните същества е била тематиката за гибелта. Тези беседи имали комплицирана и постоянно заплетена логичност и сюжет.
Медиците означават,
че виденията на Шопен не биха могли да се категоризират към някакъв съответен тип разстройство на душeвността – като шизофрения да вземем за пример, защото освен това заболяване човек чува гласове, а не следи видения.
Тъй като по времето, когато живее композиторът, са необятно публикувани обезболяващите препарати на основата на опиати, се разглеждала и версията, че виденията му са в действителност халюцинации, зародили заради измененото от опиума схващане.
По-късно обаче тази версия е била отхвърлена, защото излиза наяве, че виденията започвали да навещават композитора доста преди той да стартира да приема опиати.
Друго съмнение, изказано от лекарите, е, че виденията на Шопен биха могли да са свързани с една от формите на епилепсията – слепоочната, от която може би е страдал и самият композитор.
Версията за слепоочната епилепсия
през днешния ден се приема като най-вероятна от тези, които се вместват в академичната просвета, защото виденията, които претърпява той, имат свое наименование в медицината като това са микроптически халюцинации. Освен това в актуалната медицина са известни голям брой пациенти със съответната диагноза, които имали същите видения като Шопен.
Според определението в Големия медицински речник микроптическите халюцинации (h. micropticae: от гръцки mikros – дребен, и optikos – отнасящ се до зрението) се назовават още лилипутови, микрохалюцинации, зрителни халюцинации във тип на облици на живи същества и неодушевени предмети, отличаващи се с доста дребни размери.
Езотериците оферират и свое пояснение
на виденията на композитора, както и на виденията и на „ странностите “ изобщо. Според тях това са срещи на духовно развъртян човек със същества от паралелни светове, с духове, а не са видения. Просто едни хора заради своите персонални по-високи, в сравнение с при останалите хора – качества, могат да виждат тънкия свят и неговите жители, а други – не.
Но защото „ виждащите “ въпреки всичко си остават хора, те не всеки път могат да устоят разкрилата им се нова действителност. Затова без нужната подготовка и специфичен метод на живот от време на време рано умират. В историята има голям брой образци на международни гении, посещавани от видения. При това без да са психологично заболели. Това в известна степен поддържа езотеричната версия за природата на виденията.
Немският композитор Роберт Шуман (1810 – 1856), „ вижда “ звуците, които сами се подреждат в мелодия. Той също е бил посещаван и от видения на говорещи маси.
Немският стихотворец и журналист Хайнрих Хайне (1797 – 1856) отричал да е талант. Той споделя, че умствените му качества са резултат от заболяване, което му причинявало непоносима душевна болежка. За да понижи най-малко малко тези премеждия, в безсънните си нощи той съчинявал стихове.
Френският стихотворец и драматург Алфред дьо Мюсе (1810 – 1867) имал мислена изгора, с която седял на сервирана маса и разговаряли за неговата обич към нея. Темите на тези беседи се превръщали в „ материал “ за неговата поезия.
Френският художник и ваятел Анри Матис (1869 – 1954) е преследван от видения на ужасни чудовища.
Гюстав Флобер (1821 – 1880) е френски публицист, чиито герои за него са персони, които просто живеят в друга – паралелна, действителност. Затова той „ ги вика “, когато пишел романите си, с цел да беседва с тях, спори и даже се шегувал. С една дума общувал като с елементарни хора, чийто живот описвал.
Спомнете си израза „ Моите герои заживяха собствен личен живот “, който може постоянно да чуете и от модерни писатели, в чието психическо здраве никой не би се усъмнил. Според езотериците всяка активност, обвързвана с творчество, основава персоналии, мислеформи, които стават част от действителността на този, който ги е основал.
Понякога човек може да ги основава неумишлено. Но това не значи, че те не са част от неговата действителност. Медиците оферират всевъзможни проявления, излизащи отвън рамките на клиничната норма, да бъдат считани за патологични отклонения. Те ги изследват като болест и ги лекуват.
Но болест ли е това, или свръхестествени качества? Излиза, че тънкият свят е доста по-достъпен за гениите, в сравнение с за елементарните хора…
Източник /
