Нова епоха за Турция: Ето колко власт има сега Ердоган
Години наред Реджеп Ердоган работи за налагането на президентска система. С триумф. Сега той към този момент е и президент, и министър председател. И би могъл да остане отпред на Турция до 2033 година. Жанет-Ангела Цвинк изяснява в разбор за Deutsche Welle с какъв брой действителна власт разполага Ердоган в този момент.
През април 2017 в Турция се организира референдум, на който турските жители утвърдиха въвеждането на така мечтаната от Ердоган президентска система. След провелите се тази неделя (24.06.) президентски и парламентарни избори преходът към тази система към този момент е приключен. Едно е е ясно: Ердоган разполага с повече власт от всеки път. Ето в какво тъкмо се показва тя:
Постът на министър-председателя ще бъде отстранен. Отсега нататък началник на изпълнителната власт ще бъде президентът, който съгласно досегашната конституция имаше по-скоро представителни функционалности. В бъдеще президентът самичък ще афишира назначенията и уволненията на всички висши държавни служители, както и на вицепрезидентите и министрите, чийто брой също ще се дефинира от него. Парламентът няма да има думата. Членовете на кабинета няма да имат право да бъдат и депутати.
Президентът ще може да издава декрети със силата на закони в областта на изпълнителната власт. Те ще влизат в действие след публикуването им в Държавен вестник. Одобрението на Народното събрание няма да е належащо. Щом обаче Народното събрание гласоподава закон в съответната сфера на изпълнителната власт, съответните декрети към този момент няма да са годни. Президентските декрети не трябва да лимитират конституционните права и не се отнасят до към този момент законно гласувани правила. Само Народното събрание може да вкарва закони - като се изключи закона за проектобюджета.
Преди промяната президентът беше задължен да съблюдава политически неутралитет. Отсега нататък ще е друго: той може да резервира партийното си участие. По този метод президентът е ръководител на най-голямата парламентарно показана партия и като водач на болшинството може да управлява Народното събрание. Впрочем, Ердоган се завърна на председателския пост на неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) още през май 2017 година.
Както и предходната неделя, оттук-нататък в Турция ще се организира двоен избор - по едно и също време президентски и парламентарни избори с петгодишен мандат. Двойните избори усилват вероятността партията на съответния президент да разполага с болшинство в Народното събрание. Сегашните избори бяха планувани в началото за ноември 2019 година, само че Ердоган избра да ги изтегли напред.
По принцип президентът може да бъде избиран единствено за два петгодишни мандата. Управляващата ПСР обаче си оставя отворена задна малка врата. Ако Народното събрание вземе решение за предварителни избори по време на втория мандат на президента, тогава президентът може да се кандидатира още един път. Освен това при новата президентска система броенето на мандатите стартира още веднъж. Това значи, че след сегашната си победа Ердоган встъпва в " първия си " президентски мандат. Чисто теоретично той може да остане на власт до 2033 година.
Депутатите губят правото си да смъкват министри от власт. Парламентът може да насочва писмени запитвания единствено до вицепрезидентите и министрите, само че не и до президента. Депутатите имат право в бъдеще да желаят импийчмънт освен за държавна измяна, само че и за всевъзможен жанр закононарушение. Препятствията за това обаче се прекомерно високи. За предаването на съответното следствие на правораздаването се изисква парламентарно болшинство от две трети.
Остро оспорваната десетпроцентна преграда при парламентарни избори, която ощетява на първо място прокюрдските партии, остава в действие.
С промяната президентът получава повече пълномощия и по отношение на правораздаването. След приемането на конституционната промяна важи следното предписание: президентът номинира шест от 13-те членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Този съвет е виновен за номинирането на съдиите и прокурорите. Останалите членове на съвета се избират от Народното събрание, където обаче президентът е водач на парламентарното болшинство. При предходната система юристите сами определяха болшинството членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Впрочем, тогава членовете му бяха 22. Има и още една смяна в правосъдната система: военните съдилища в Турция към този момент са закрити.
Така Турция навлиза в една напълно нова ера, в която тематиката за демократичните права и свободи продължава да избледнява.
: Getty images/Guliver
През април 2017 в Турция се организира референдум, на който турските жители утвърдиха въвеждането на така мечтаната от Ердоган президентска система. След провелите се тази неделя (24.06.) президентски и парламентарни избори преходът към тази система към този момент е приключен. Едно е е ясно: Ердоган разполага с повече власт от всеки път. Ето в какво тъкмо се показва тя:
Постът на министър-председателя ще бъде отстранен. Отсега нататък началник на изпълнителната власт ще бъде президентът, който съгласно досегашната конституция имаше по-скоро представителни функционалности. В бъдеще президентът самичък ще афишира назначенията и уволненията на всички висши държавни служители, както и на вицепрезидентите и министрите, чийто брой също ще се дефинира от него. Парламентът няма да има думата. Членовете на кабинета няма да имат право да бъдат и депутати.
Президентът ще може да издава декрети със силата на закони в областта на изпълнителната власт. Те ще влизат в действие след публикуването им в Държавен вестник. Одобрението на Народното събрание няма да е належащо. Щом обаче Народното събрание гласоподава закон в съответната сфера на изпълнителната власт, съответните декрети към този момент няма да са годни. Президентските декрети не трябва да лимитират конституционните права и не се отнасят до към този момент законно гласувани правила. Само Народното събрание може да вкарва закони - като се изключи закона за проектобюджета.
Преди промяната президентът беше задължен да съблюдава политически неутралитет. Отсега нататък ще е друго: той може да резервира партийното си участие. По този метод президентът е ръководител на най-голямата парламентарно показана партия и като водач на болшинството може да управлява Народното събрание. Впрочем, Ердоган се завърна на председателския пост на неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) още през май 2017 година.
Както и предходната неделя, оттук-нататък в Турция ще се организира двоен избор - по едно и също време президентски и парламентарни избори с петгодишен мандат. Двойните избори усилват вероятността партията на съответния президент да разполага с болшинство в Народното събрание. Сегашните избори бяха планувани в началото за ноември 2019 година, само че Ердоган избра да ги изтегли напред.
По принцип президентът може да бъде избиран единствено за два петгодишни мандата. Управляващата ПСР обаче си оставя отворена задна малка врата. Ако Народното събрание вземе решение за предварителни избори по време на втория мандат на президента, тогава президентът може да се кандидатира още един път. Освен това при новата президентска система броенето на мандатите стартира още веднъж. Това значи, че след сегашната си победа Ердоган встъпва в " първия си " президентски мандат. Чисто теоретично той може да остане на власт до 2033 година.
Депутатите губят правото си да смъкват министри от власт. Парламентът може да насочва писмени запитвания единствено до вицепрезидентите и министрите, само че не и до президента. Депутатите имат право в бъдеще да желаят импийчмънт освен за държавна измяна, само че и за всевъзможен жанр закононарушение. Препятствията за това обаче се прекомерно високи. За предаването на съответното следствие на правораздаването се изисква парламентарно болшинство от две трети.
Остро оспорваната десетпроцентна преграда при парламентарни избори, която ощетява на първо място прокюрдските партии, остава в действие.
С промяната президентът получава повече пълномощия и по отношение на правораздаването. След приемането на конституционната промяна важи следното предписание: президентът номинира шест от 13-те членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Този съвет е виновен за номинирането на съдиите и прокурорите. Останалите членове на съвета се избират от Народното събрание, където обаче президентът е водач на парламентарното болшинство. При предходната система юристите сами определяха болшинството членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Впрочем, тогава членовете му бяха 22. Има и още една смяна в правосъдната система: военните съдилища в Турция към този момент са закрити.
Така Турция навлиза в една напълно нова ера, в която тематиката за демократичните права и свободи продължава да избледнява.
: Getty images/Guliver
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ