Икономика на климатичните промени
Глобалното стопляне и климатичните промени са едни от най-важните тематики за откриватели и политици през последните години. Мерките във връзка с тези проблеми намират израз в Парижкото съглашение за климата от 2015 година, подписано от 195 страни. Наскоро американският президент Тръмп обаче разгласи, че Съединените щати ще го изоставен, което провокира мощна вълна от отвращение в останалите страни.
Според съглашението от Съединени американски щати се изисква до 2025 година да понижат излъчванията на въглероден диоксид (СО2) с 28% под равнищата им от 2005 година и да обезпечат финансиране на Зеления климатичен фонд на Организацията на обединените народи (ООН). При осъществяване на тази цел общите разноски за американската стопанска система се чака да доближат над 3 трилиона $. Освен това ще бъдат закрити над 6.5 милиона работни места в бранша на промишлеността и ще бъдат затворени част от електроцентралите, които създават най-евтино електричество.
Как се обосновава Парижкото съглашение? Натрупването на въглероден диоксид в атмосферата заради изгарянето на изкопаемите горива дружно с приноса на останалите парникови газове в следствие от човешката активност води до по-високи температури на земната повърхнина. Възможните последици от това обгръщат по-чести събития с рискови температури, нараснала активност на бурите, смяна в модела на преваляванията, повишение на морското ниво и превръщане на океанските течения. Те, от своя страна, могат да имат обилни резултати върху действието на екосистемите, жизнеспособността на дивата природа и съществуването на човечеството.
Основанията на това съглашение обаче не наподобяват солидни. Оказва се, че научните обстоятелства, посредством които е обосновано то, са мощно дискусионни. За сметка на това ресурсите, които би трябвало да се отделят, са от порядъка на трилиони долари, до момента в който възможните изгоди са съмнителни.
Няколко мита за световното стопляне
Глобалните температури се покачват с бърз и невиждан ритъм. Всъщност температурният показател на Центъра Хадли към Метеорологичната работа на Обединеното кралство и Звеното за климатични проучвания на Университета на Източна Англия демонстрира стопляне до 1878 година, захлаждане до 1911 година, стопляне до 1941 година, захлаждане до 1964 година, стопляне до 1998 година, захлаждане до 2011 година и стопляне по-късно. Наблюдаваното стопляне от порядъка на 0.6 до 0.8 градуса по Целзий през ХХ век попада в границите на естествените съмнения, регистрирани през последното хилядолетие.
Разпределението на мрежата от наземни станции е неравномерно. Те са ситуирани най-вече в градските и индустриалните зони – горещите острови, които демонстрират доста по-високи стойности от прилежащите селски региони. Ако се отчетат резултатите, подбудени от градското развиване, то следеното повишение на температурата след 1980 година би било на половина по-малко.
Графиката на “хокейния стик ” потвърждава, че е имало последователно захлаждане на планетата през последните 1000 години, а неотдавна е почнало внезапно стопляне. Всъщност непрекъснато са се случвали обилни промени в климата с течение на времето. Например, средновековният парещ интервал от 1000 до 1200 година сл. Хр. е последван от интервал, прочут като Малката ледена ера. След края на XVII век междинната международна температура се покачва последователно. Въпреки това през интервала 1940-1970 година температурите в действителност се намаляват, което поражда боязън от световно захладняване. Така “хокейният стик ”, който е артикул на Междуправителствения панел по промените в климата към Организация на обединените нации и Канадското министерство на околната среда, пренебрегва историческите съмнения на климата и към този момент е потвърдено, че е неправилен и обезсърчителен от статистическа позиция.
Въглеродният диоксид в следствие от човешката активност се усилва през последните 100 години, като ускорява парниковия резултат и това е най-важната причина за стоплянето през този интервал. Наистина, нивото на CO2 се трансформира заради голям брой аргументи, както поради човешката активност, по този начин и поради други фактори. Това обаче се случва непрекъснато. След началото на индустриалната гражданска война наличието на CO2 в атмосферата се е нараснало с към 120 частици на милион, множеството от което е резултат от човешката активност.
Липсват безапелационни доказателства, че CO2 е главният фактор за световното стопляне. Измерванията, основани на ледените ядра, демонстрират за хиляди години обратно, че равнищата на CO2 се променят, откакто това е станало с температурите и поради това са резултат, само че не и причина за стоплянето. Геоложките изследвания на терен удостоверяват тази причинно-следствена връзка. Налице са голям брой доказателства, че температурните промени са натурален и повтаряем развой в следствие от слънчевото греене, орбиталните и галактическите въздействия. Така при нагряването на повърхността на Земята океаните отделят повече въглероден диоксид.
Въглеродният диоксид е най-разпространеният парников газ. Парниковите газове са към 3% от въздуха. Той се състои най-много от водни пари (около 97%), а останалите съставни елементи са въглероден диоксид, метан, озон и диазотен оксид. Така CO2 образува към 0.04% от атмосферата. Докато посочените газове са по-ефективни като парникови газове, в сравнение с водните пари, последните в действителност влияят по-силно поради доста по-голямото си количество и в действителност предизвикват към 75% от парниковия резултат. При актуалната централизация повишаването с 3% на водните пари в атмосферата би имало същия резултат като удвояването на равнището на CO2. Този фактор нормално въобще не се показва, когато се разискват резултатите от CO2.
Компютърни модели удостоверяват обстоятелството, че увеличението на размера на въглеродния диоксид ще аргументи доста световно стопляне. Тези модели като цяло одобряват, че CO2 е главният фактор за промените в климата, до момента в който въздействието на слънцето е нищожно. Използването на резултатите от модела за удостоверение на първичното допускане е логичен неправилно. Компютърните модели могат да бъдат калибрирани да подхождат на повишението на температурите през ХХ век, като обзет голям брой входящи параметри и противоположни връзки. Те обаче не могат да потвърдят нищо. Те не са способни да предвиждат правилно, защото не регистрират резултатите от слънцето, галактическите лъчения и облачната завивка. Слънцето е главният източник на температурните промени на земната повърхнина, като получената радиация се трансформира непрекъснато и циклично. Тя въздейства както върху температурата на океаните и теченията в тях, по този начин и върху облачната завивка. По-топлата вода излъчва газове, в това число и CO2.
Междуправителственият панел по промените в климата към Организация на обединените нации потвърждава, че въглеродният диоксид, обособен в следствие от човешката активност, предизвиква световното стопляне. През 1996 година в отчета по отношение на световното стопляне на Организация на обединените нации са изтрити две изказвания. Първо, никое от досегашните проучвания не съставлява ясно доказателство, че промените в климата могат да бъдат отдадени на повишаването на парниковите газове. Второ, никое проучване не е открило, че напълно или отчасти промените в климата са породени от индивида. Тези две изказвания са годни и през днешния ден.
Въглеродният диоксид е замърсител. Всъщност това въобще не е правилно. Той е извънредно значим за живота на земята. Той е нужен при развъждането на растенията, като увеличеният банкет на този газ води до по-силния им напредък. Включването му в лист с токсични или нездравословни вещества е средство за практикуване на политически надзор върху някои браншове. Проучване демонстрира, че обогатяването с CO2 би нараснало цената на реколтите до 2050 година с спомагателни 11.7 трилиона $.
Глобалното стопляне ще аргументи повече стихии и други рискови климатични събития. До момента липсва научно доказателство, което по някакъв метод да поддържа сходно изказване в международен мащаб. Регионалните промени в действителност са вероятни. Нарастващите разноски за обезпечаване и ремонт на инфраструктурата, изключително в крайбрежните зони от време на време се твърди, че са резултат от нарасналата периодичност и грубост на бурите. В реалност те са функционалност от увеличената компактност на популацията, внезапното повишаване на цената на парцелите там и по-силното отразяване в медиите на тези събития.
Топенето на ледниците и отдръпването на ледения шелф са доказателство за породеното от индивида световно стопляне. Факт е, че ледниците се свиват и уголемяват циклично за стотици години. Скорошното размразяване е последица от излизането от доста хладния интервал на Малката ледникова ера. Леденият шелф се разпада от епохи. Учените са открили най-малко 33 интервала на размразяване и възобновяване на ледниците. Освен това тези промени са подвластни както от температурата, по този начин и от преваляванията.
Земните полюси се затоплят и полярните шапки се разпадат и топят. Всъщност Земята непрекъснато се трансформира. Арктическият район се стопля от 1966 до 2005 година заради циклични събития в Тихия океан и сажди от Азия, които потъмняват леда, само че след 2005 година не е открито стопляне. Текущите температури са сходни на тези от 1943 година Дебелината на полярните шапки в Гренландия и Антарктика се усилва.
Един образец за последствията от ограниченията против световното стопляне
Приетата през 2003 година Директива за биогоривата се приема за значим детайл от политиката на Европейски Съюз по отношение на намаляването на въглеродните излъчвания в превоза. В резултат от това се усилва потреблението на биогорива в Европейски Съюз. Ефектите от това обаче не са еднопосочни. От една страна не е ясно дали изгодите за околната среда са пропорционални на евентуалните разноски. От друга страна, скорошно проучване демонстрира, че в следствие от това цените на храните се покачват. На базата на над 100 разнообразни изследвания е изработен изводът, че нарасналото търсене на биогорива способства за по-високи цени на храните от порядъка на 16 до 171%, най-много при цените на растителните масла. Ефектите се укрепват в допълнение по време на рецесията с цените на храните през интервала 2006-2008 година
Ефектът върху цените зависи от размера на търсенето на биогорива. Например, производството на етанол от царевица в Съединените щати визира пазара на зърнени закуски доста по-силно в сравнение с в Европейски Съюз, защото търсенето в Съединени американски щати е доста по-голямо. За разлика от това търсенето на биодизел в Европейски Съюз има доста по-силно влияние върху цените на растителните масла в сравнение с търсенето на етанол от зърнени култури има върху цените на тези култури, защото международното произвеждане на растителни масла е доста по-малко от производството на зърнени култури. Тези заключения се удостоверяват и от проучвания, направени за Европейската комисия, както и от многочислени други изследвания на самостоятелни институции.
Нарастването на търсенето на биогорива от 2010 до 2020 година, планувано в Директивата за силата от възобновими източници, се чака през посочения интервал да увеличи международните цени на зърното и царевицата с 1-2%, до момента в който цените на растителните масла – с към 10%. Този размер на въздействието върху цените се удостоверява от разнообразни проучвания.
Като цяло липсват безапелационни доказателства за връзката сред човешката активност, увеличението на равнищата на въглероден диоксид и измененията в климата. Освен това осъществяването на Парижкото съглашение би довело до обилни разноски за част от страните, които са го подписали. Нещо повече, те надвишават предстоящите изгоди. Изглежда все по-вероятно тезата за човешкото влияние върху промените в климата да се окаже пресилена.
Според съглашението от Съединени американски щати се изисква до 2025 година да понижат излъчванията на въглероден диоксид (СО2) с 28% под равнищата им от 2005 година и да обезпечат финансиране на Зеления климатичен фонд на Организацията на обединените народи (ООН). При осъществяване на тази цел общите разноски за американската стопанска система се чака да доближат над 3 трилиона $. Освен това ще бъдат закрити над 6.5 милиона работни места в бранша на промишлеността и ще бъдат затворени част от електроцентралите, които създават най-евтино електричество.
Как се обосновава Парижкото съглашение? Натрупването на въглероден диоксид в атмосферата заради изгарянето на изкопаемите горива дружно с приноса на останалите парникови газове в следствие от човешката активност води до по-високи температури на земната повърхнина. Възможните последици от това обгръщат по-чести събития с рискови температури, нараснала активност на бурите, смяна в модела на преваляванията, повишение на морското ниво и превръщане на океанските течения. Те, от своя страна, могат да имат обилни резултати върху действието на екосистемите, жизнеспособността на дивата природа и съществуването на човечеството.
Основанията на това съглашение обаче не наподобяват солидни. Оказва се, че научните обстоятелства, посредством които е обосновано то, са мощно дискусионни. За сметка на това ресурсите, които би трябвало да се отделят, са от порядъка на трилиони долари, до момента в който възможните изгоди са съмнителни.
Няколко мита за световното стопляне
Глобалните температури се покачват с бърз и невиждан ритъм. Всъщност температурният показател на Центъра Хадли към Метеорологичната работа на Обединеното кралство и Звеното за климатични проучвания на Университета на Източна Англия демонстрира стопляне до 1878 година, захлаждане до 1911 година, стопляне до 1941 година, захлаждане до 1964 година, стопляне до 1998 година, захлаждане до 2011 година и стопляне по-късно. Наблюдаваното стопляне от порядъка на 0.6 до 0.8 градуса по Целзий през ХХ век попада в границите на естествените съмнения, регистрирани през последното хилядолетие.
Разпределението на мрежата от наземни станции е неравномерно. Те са ситуирани най-вече в градските и индустриалните зони – горещите острови, които демонстрират доста по-високи стойности от прилежащите селски региони. Ако се отчетат резултатите, подбудени от градското развиване, то следеното повишение на температурата след 1980 година би било на половина по-малко.
Графиката на “хокейния стик ” потвърждава, че е имало последователно захлаждане на планетата през последните 1000 години, а неотдавна е почнало внезапно стопляне. Всъщност непрекъснато са се случвали обилни промени в климата с течение на времето. Например, средновековният парещ интервал от 1000 до 1200 година сл. Хр. е последван от интервал, прочут като Малката ледена ера. След края на XVII век междинната международна температура се покачва последователно. Въпреки това през интервала 1940-1970 година температурите в действителност се намаляват, което поражда боязън от световно захладняване. Така “хокейният стик ”, който е артикул на Междуправителствения панел по промените в климата към Организация на обединените нации и Канадското министерство на околната среда, пренебрегва историческите съмнения на климата и към този момент е потвърдено, че е неправилен и обезсърчителен от статистическа позиция.
Въглеродният диоксид в следствие от човешката активност се усилва през последните 100 години, като ускорява парниковия резултат и това е най-важната причина за стоплянето през този интервал. Наистина, нивото на CO2 се трансформира заради голям брой аргументи, както поради човешката активност, по този начин и поради други фактори. Това обаче се случва непрекъснато. След началото на индустриалната гражданска война наличието на CO2 в атмосферата се е нараснало с към 120 частици на милион, множеството от което е резултат от човешката активност.
Липсват безапелационни доказателства, че CO2 е главният фактор за световното стопляне. Измерванията, основани на ледените ядра, демонстрират за хиляди години обратно, че равнищата на CO2 се променят, откакто това е станало с температурите и поради това са резултат, само че не и причина за стоплянето. Геоложките изследвания на терен удостоверяват тази причинно-следствена връзка. Налице са голям брой доказателства, че температурните промени са натурален и повтаряем развой в следствие от слънчевото греене, орбиталните и галактическите въздействия. Така при нагряването на повърхността на Земята океаните отделят повече въглероден диоксид.
Въглеродният диоксид е най-разпространеният парников газ. Парниковите газове са към 3% от въздуха. Той се състои най-много от водни пари (около 97%), а останалите съставни елементи са въглероден диоксид, метан, озон и диазотен оксид. Така CO2 образува към 0.04% от атмосферата. Докато посочените газове са по-ефективни като парникови газове, в сравнение с водните пари, последните в действителност влияят по-силно поради доста по-голямото си количество и в действителност предизвикват към 75% от парниковия резултат. При актуалната централизация повишаването с 3% на водните пари в атмосферата би имало същия резултат като удвояването на равнището на CO2. Този фактор нормално въобще не се показва, когато се разискват резултатите от CO2.
Компютърни модели удостоверяват обстоятелството, че увеличението на размера на въглеродния диоксид ще аргументи доста световно стопляне. Тези модели като цяло одобряват, че CO2 е главният фактор за промените в климата, до момента в който въздействието на слънцето е нищожно. Използването на резултатите от модела за удостоверение на първичното допускане е логичен неправилно. Компютърните модели могат да бъдат калибрирани да подхождат на повишението на температурите през ХХ век, като обзет голям брой входящи параметри и противоположни връзки. Те обаче не могат да потвърдят нищо. Те не са способни да предвиждат правилно, защото не регистрират резултатите от слънцето, галактическите лъчения и облачната завивка. Слънцето е главният източник на температурните промени на земната повърхнина, като получената радиация се трансформира непрекъснато и циклично. Тя въздейства както върху температурата на океаните и теченията в тях, по този начин и върху облачната завивка. По-топлата вода излъчва газове, в това число и CO2.
Междуправителственият панел по промените в климата към Организация на обединените нации потвърждава, че въглеродният диоксид, обособен в следствие от човешката активност, предизвиква световното стопляне. През 1996 година в отчета по отношение на световното стопляне на Организация на обединените нации са изтрити две изказвания. Първо, никое от досегашните проучвания не съставлява ясно доказателство, че промените в климата могат да бъдат отдадени на повишаването на парниковите газове. Второ, никое проучване не е открило, че напълно или отчасти промените в климата са породени от индивида. Тези две изказвания са годни и през днешния ден.
Въглеродният диоксид е замърсител. Всъщност това въобще не е правилно. Той е извънредно значим за живота на земята. Той е нужен при развъждането на растенията, като увеличеният банкет на този газ води до по-силния им напредък. Включването му в лист с токсични или нездравословни вещества е средство за практикуване на политически надзор върху някои браншове. Проучване демонстрира, че обогатяването с CO2 би нараснало цената на реколтите до 2050 година с спомагателни 11.7 трилиона $.
Глобалното стопляне ще аргументи повече стихии и други рискови климатични събития. До момента липсва научно доказателство, което по някакъв метод да поддържа сходно изказване в международен мащаб. Регионалните промени в действителност са вероятни. Нарастващите разноски за обезпечаване и ремонт на инфраструктурата, изключително в крайбрежните зони от време на време се твърди, че са резултат от нарасналата периодичност и грубост на бурите. В реалност те са функционалност от увеличената компактност на популацията, внезапното повишаване на цената на парцелите там и по-силното отразяване в медиите на тези събития.
Топенето на ледниците и отдръпването на ледения шелф са доказателство за породеното от индивида световно стопляне. Факт е, че ледниците се свиват и уголемяват циклично за стотици години. Скорошното размразяване е последица от излизането от доста хладния интервал на Малката ледникова ера. Леденият шелф се разпада от епохи. Учените са открили най-малко 33 интервала на размразяване и възобновяване на ледниците. Освен това тези промени са подвластни както от температурата, по този начин и от преваляванията.
Земните полюси се затоплят и полярните шапки се разпадат и топят. Всъщност Земята непрекъснато се трансформира. Арктическият район се стопля от 1966 до 2005 година заради циклични събития в Тихия океан и сажди от Азия, които потъмняват леда, само че след 2005 година не е открито стопляне. Текущите температури са сходни на тези от 1943 година Дебелината на полярните шапки в Гренландия и Антарктика се усилва.
Един образец за последствията от ограниченията против световното стопляне
Приетата през 2003 година Директива за биогоривата се приема за значим детайл от политиката на Европейски Съюз по отношение на намаляването на въглеродните излъчвания в превоза. В резултат от това се усилва потреблението на биогорива в Европейски Съюз. Ефектите от това обаче не са еднопосочни. От една страна не е ясно дали изгодите за околната среда са пропорционални на евентуалните разноски. От друга страна, скорошно проучване демонстрира, че в следствие от това цените на храните се покачват. На базата на над 100 разнообразни изследвания е изработен изводът, че нарасналото търсене на биогорива способства за по-високи цени на храните от порядъка на 16 до 171%, най-много при цените на растителните масла. Ефектите се укрепват в допълнение по време на рецесията с цените на храните през интервала 2006-2008 година
Ефектът върху цените зависи от размера на търсенето на биогорива. Например, производството на етанол от царевица в Съединените щати визира пазара на зърнени закуски доста по-силно в сравнение с в Европейски Съюз, защото търсенето в Съединени американски щати е доста по-голямо. За разлика от това търсенето на биодизел в Европейски Съюз има доста по-силно влияние върху цените на растителните масла в сравнение с търсенето на етанол от зърнени култури има върху цените на тези култури, защото международното произвеждане на растителни масла е доста по-малко от производството на зърнени култури. Тези заключения се удостоверяват и от проучвания, направени за Европейската комисия, както и от многочислени други изследвания на самостоятелни институции.
Нарастването на търсенето на биогорива от 2010 до 2020 година, планувано в Директивата за силата от възобновими източници, се чака през посочения интервал да увеличи международните цени на зърното и царевицата с 1-2%, до момента в който цените на растителните масла – с към 10%. Този размер на въздействието върху цените се удостоверява от разнообразни проучвания.
Като цяло липсват безапелационни доказателства за връзката сред човешката активност, увеличението на равнищата на въглероден диоксид и измененията в климата. Освен това осъществяването на Парижкото съглашение би довело до обилни разноски за част от страните, които са го подписали. Нещо повече, те надвишават предстоящите изгоди. Изглежда все по-вероятно тезата за човешкото влияние върху промените в климата да се окаже пресилена.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ