Гешев внесе в НС доклад за полицейското насилие
Главният прокурор на Република България внесе в Народното събрание информация за образуването, придвижването и приключването на преписките и досъдебните производства, свързани с полицейското принуждение по време на митингите в интервала 1 юли - 30 септември 2020 година, оповестиха от държавното обвиняване.
Материалите са предоставени във връзка решение на 46-ото Народно заседание от 17 август 2021 година С него се желае отчет за активността на прокуратурата и проверяващите органи във връзка „ със случаите на упражнено принуждение и приложимост на помощни средства против протестиращи жители в интервала 1 юли - 30 септември 2020 година, в това число за подхванатите дейности за определяне на лицата, надвишили пълномощията си, имената на наблюдаващите прокурори и аргументите за закъснение на следствието.
Главният прокурор постоянно е изпълнявал прецизно отговорностите си за показване на активността на прокуратурата по използването на закона пред народните представители, които произтичат от Конституцията на Република България (чл.84, т.16), от Закона за правосъдната власт (чл.138а, ал.2) и Решение №6 на Конституционния съд от 6 юни 2017 година
Още през май 2021 година Докладът за използването на закона и активността на прокуратурата и на проверяващите органи за 2020 година е импортиран в законоустановените периоди във Висшия правосъден съвет (ВСС) и след приемането му от Пленума на Висш съдебен съвет е подаден в Народното събрание.
В Прокуратура на Република България не се събира и обобщава статистика по други индикатори отвън откритите, в това число по отношение на съответни събития от публичния и политическия живот. Съгласно практиката на Конституционния съд, Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответни наказателни производства.
Независимо от това, с цел да извърши волята на Народното събрание - най-висшият орган, предназначен да реализира националния суверенитет в България като парламентарна република, и водена от разбирането, че е длъжна да обезпечи информация с оглед бистрота и отчетност пред българските жители, прокуратурата е изискала относима информация от всички районни и окръжни прокуратури.
Съгласно получените информации от способените териториални прокуратури, по нито една от преписките и досъдебните производства не е открито „ закъснение на следствието “ по смисъла на Закона за правосъдната власт (ЗСВ).
Прокуратурата на Република България извършва и ще продължи да извършва отговорностите си в рамките на конституционно откритото съдействие с Народното събрание. Взаимодействието на управляващите е гаранция освен за бистрота в работата, само че и за всестранна и цялостна отбрана на правата на жителите.
Материалите са предоставени във връзка решение на 46-ото Народно заседание от 17 август 2021 година С него се желае отчет за активността на прокуратурата и проверяващите органи във връзка „ със случаите на упражнено принуждение и приложимост на помощни средства против протестиращи жители в интервала 1 юли - 30 септември 2020 година, в това число за подхванатите дейности за определяне на лицата, надвишили пълномощията си, имената на наблюдаващите прокурори и аргументите за закъснение на следствието.
Главният прокурор постоянно е изпълнявал прецизно отговорностите си за показване на активността на прокуратурата по използването на закона пред народните представители, които произтичат от Конституцията на Република България (чл.84, т.16), от Закона за правосъдната власт (чл.138а, ал.2) и Решение №6 на Конституционния съд от 6 юни 2017 година
Още през май 2021 година Докладът за използването на закона и активността на прокуратурата и на проверяващите органи за 2020 година е импортиран в законоустановените периоди във Висшия правосъден съвет (ВСС) и след приемането му от Пленума на Висш съдебен съвет е подаден в Народното събрание.
В Прокуратура на Република България не се събира и обобщава статистика по други индикатори отвън откритите, в това число по отношение на съответни събития от публичния и политическия живот. Съгласно практиката на Конституционния съд, Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответни наказателни производства.
Независимо от това, с цел да извърши волята на Народното събрание - най-висшият орган, предназначен да реализира националния суверенитет в България като парламентарна република, и водена от разбирането, че е длъжна да обезпечи информация с оглед бистрота и отчетност пред българските жители, прокуратурата е изискала относима информация от всички районни и окръжни прокуратури.
Съгласно получените информации от способените териториални прокуратури, по нито една от преписките и досъдебните производства не е открито „ закъснение на следствието “ по смисъла на Закона за правосъдната власт (ЗСВ).
Прокуратурата на Република България извършва и ще продължи да извършва отговорностите си в рамките на конституционно откритото съдействие с Народното събрание. Взаимодействието на управляващите е гаранция освен за бистрота в работата, само че и за всестранна и цялостна отбрана на правата на жителите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ