Там, където сепаратизмът отслабва държавата
Гласуването за локален Парламент в Каталуня даде разумни резултати. Които на процедура повтарят тези от референдума. Изводът е, че каквото и да вършат занапред нататък в Мадрид, в Барселона няма да се примирят с друго бъдеще, с изключение на на самостоятелна страна. Но сега и кралското семейство, и дясноцентриският кабинет на Мариано Рахой просто избавят достойнството на короната и ръководещите партии. И отсрочват неизбежната развръзка. Без обаче да са в положение в вероятност да я избегнат.
Трябва незабавно да се означи, че преди време основаването на Партия «Сюдаданос» (граждани), ръководена от етническия каталонец Алберт Ривера, се оказа извънредно печеливш ход, от страна на политическия хайлайф в Мадрид. Харизматичният млад партиен водач и най-много неговата подопечна знойна хубавица Инес Аримадас съвсем изцяло заеха опразнената ниша в каталонското политическо пространство. Логично беше Народната партия да я опразни, откакто доминираното от нея съдружно държавно управление се компрометира с кървавите репресии против искащите самостоятелност локални поданици. Макар че, както стана ясно, те са малко повече от половината от имащите право на глас. Юнионистите към този момент остават сериозна политическа мощ. Този път, вместо за Народната партия, те гласоподаваха за «Сюдаданос».
Левите на процедура напълно поддържаха независимостта. Това изяснява и доста слабия резултат на Испанската социалистическа работническа партия и стоящите по-наляво от нея партии и обединения. За сметка на локалните левичари. Евродепутатката от испанската Обединена Левица Майте Мола се опита да сложи на напред във времето острите обществени проблеми и несъгласия в испанското общество, измествайки националните на втори проект. Но както стана ясно за повторно в течение на 3 месеца, сходни гледни точки са доста надалеч от испанската действителност: съвсем е несъмнено, че левите и десни републиканци в Каталуня ще се обединят и ще възобновят процеса на обособяване от Кралството и основаване на нова, самостоятелна страна. Естествено, доста ще разчитат и на поддръжката на имигрантите от Магреба, които обилно одобряват. Без да си дават сметка, че те за в бъдеще ще се окажат нож с две остриета за страната. Защото са носители на конфликтен капацитет. Техният ислямистки екстремизъм, както видяхме, разумно прераства в тероризъм.
Независимата, изолирана от Европейски Съюз Каталуня няма да има задоволително силови капацитет, с цел да се оправи с терористичната опасност и с цялостния напън на арбското мюсюлманско население. То ще усилва бързо числеността си: както посредством възпроизводство, по този начин и с напор на мигранти.
Доказателство са неотдавнашните ислямистки атентати на централната столична артерия «Ла Рамбла» и в покрайнините на Барселона. Те свариха локалните и централни сили за сигурност неподготвени. Макар че случилото се в Мадрид и покрайнините му през 2004г. трябваше да служи за урок и на двете столици – централната и районната. Урокът е подценен.
От Ислямска страна са избрали точно Барселона и Каталуня неслучайно: самостоятелната област (бъдеща самостоятелна държава) и нейната столица се трансфораха в знак на европейския туризъм. А съгласно разбиранията на ислямистите - на прегрешението. Барселона е европейската столица на хедонизма, с искания за международна. Точно това я направи цел №1 за ислямистите. Атентатите, рано или късно, трябваше да се случат. В цялостно сходство с доктрината на салафизма за цялостно отричане на земните удоволствия, които не са угодни на Аллах. В името на задгробния живот, правоверните би трябвало да унищожават колкото се може повече неверници, с цел да заслужат ислямския парадайс. И несъмнено, да загинат в пердах. За тях няма значение дали ще изпълнят задачата си в Кралство Испания, Република Каталуня, или в друга страна.
На предпоследните парламентарни избори там огромен триумф реализираха локалните леви партии. Включително локалната организация на «Подемос» и сепаратистки настроените извънредно леви републиканци. На фона на успеха на десните центристи в Испания като цяло и на крайния им триумф да основат държавно управление, «каталонският въпрос» закупи нова заостреност и ускори напрежението сред Мадрид и Барселона, още в навечерието на отминалия референдум за самостоятелност. То набъбна и по време на преди малко извършеното гласоподаване за локален Парламент. Определен принос за това има крайно-лявата барселонска кметица Ада Колау – корав опозиционер на ръководещите в испанската столица (лидер на Движението на излъганите вложители). С цел да усили числеността на съперниците на унитарната испанска страна, тя (в единодушие с двамата водачи на автономията – някогашния Артур Мас и идващия Карлес Пучдемон, намиращ се в изгнание) засели и даде поданство на доста имигранти от Магреба. Въведе проучването на арабски език в учебните заведения, ситуирани в имигрантските квартали. В резултат, етническата дребна престъпна престъпност набъбна скокообразно.
На конференция, след атентатите, кметицата разгласи ограниченията, подхванати от кметството, в съдействие с испанската полиция и Националната Гвардия, за предварителна защита на тероризма. Тя счита да сложи служители на реда на всички места в подопечния й град, които съгласно нея и нейните специалисти по антитероризъм, могат да бъдат уязвими за идващите джихадистки офанзиви. На този стадий обаче това е невероятно. Най-вече, заради напрежението, зародило сред централните и локалните органи на реда (мосос де ескуадра), по време на референдум за самостоятелност. Те влязоха в стълкновения, в дните след гласуването и не е ясно по какъв начин биха могли да работят дружно. А и надали в близко бъдеще засилено полицейско наличие по гарите, спирките, централните улици и площади, основните туристически обекти ще може да спре джихадистите-самоубийци.
Това, което се кани да прави крайно-лявата кметица, у нас се назовава «след дъжд качулка». Ние виждаме, че терористите-самоубийци в никакъв случай не удрят на едно и също място: в случай че разгледаме предните атентати в Испания, ще забележим, че те бяха в столицата Мадрид и нейните покрайнини. Следващият път, офанзивата може да бъде във Валенсия, Севиля, Сарагоса, или различен огромен град, който притегля като магнит туристите от целия свят и дава опция за съчетаване на потребното с приятното: запознаване с богатата испанска история и магнетична просвета, плюс цялостно разформироване: отдаване на чисто човешките недостатъци. Които толкоз нервират ислямистите.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Трябва незабавно да се означи, че преди време основаването на Партия «Сюдаданос» (граждани), ръководена от етническия каталонец Алберт Ривера, се оказа извънредно печеливш ход, от страна на политическия хайлайф в Мадрид. Харизматичният млад партиен водач и най-много неговата подопечна знойна хубавица Инес Аримадас съвсем изцяло заеха опразнената ниша в каталонското политическо пространство. Логично беше Народната партия да я опразни, откакто доминираното от нея съдружно държавно управление се компрометира с кървавите репресии против искащите самостоятелност локални поданици. Макар че, както стана ясно, те са малко повече от половината от имащите право на глас. Юнионистите към този момент остават сериозна политическа мощ. Този път, вместо за Народната партия, те гласоподаваха за «Сюдаданос».
Левите на процедура напълно поддържаха независимостта. Това изяснява и доста слабия резултат на Испанската социалистическа работническа партия и стоящите по-наляво от нея партии и обединения. За сметка на локалните левичари. Евродепутатката от испанската Обединена Левица Майте Мола се опита да сложи на напред във времето острите обществени проблеми и несъгласия в испанското общество, измествайки националните на втори проект. Но както стана ясно за повторно в течение на 3 месеца, сходни гледни точки са доста надалеч от испанската действителност: съвсем е несъмнено, че левите и десни републиканци в Каталуня ще се обединят и ще възобновят процеса на обособяване от Кралството и основаване на нова, самостоятелна страна. Естествено, доста ще разчитат и на поддръжката на имигрантите от Магреба, които обилно одобряват. Без да си дават сметка, че те за в бъдеще ще се окажат нож с две остриета за страната. Защото са носители на конфликтен капацитет. Техният ислямистки екстремизъм, както видяхме, разумно прераства в тероризъм.
Независимата, изолирана от Европейски Съюз Каталуня няма да има задоволително силови капацитет, с цел да се оправи с терористичната опасност и с цялостния напън на арбското мюсюлманско население. То ще усилва бързо числеността си: както посредством възпроизводство, по този начин и с напор на мигранти.
Доказателство са неотдавнашните ислямистки атентати на централната столична артерия «Ла Рамбла» и в покрайнините на Барселона. Те свариха локалните и централни сили за сигурност неподготвени. Макар че случилото се в Мадрид и покрайнините му през 2004г. трябваше да служи за урок и на двете столици – централната и районната. Урокът е подценен.
От Ислямска страна са избрали точно Барселона и Каталуня неслучайно: самостоятелната област (бъдеща самостоятелна държава) и нейната столица се трансфораха в знак на европейския туризъм. А съгласно разбиранията на ислямистите - на прегрешението. Барселона е европейската столица на хедонизма, с искания за международна. Точно това я направи цел №1 за ислямистите. Атентатите, рано или късно, трябваше да се случат. В цялостно сходство с доктрината на салафизма за цялостно отричане на земните удоволствия, които не са угодни на Аллах. В името на задгробния живот, правоверните би трябвало да унищожават колкото се може повече неверници, с цел да заслужат ислямския парадайс. И несъмнено, да загинат в пердах. За тях няма значение дали ще изпълнят задачата си в Кралство Испания, Република Каталуня, или в друга страна.
На предпоследните парламентарни избори там огромен триумф реализираха локалните леви партии. Включително локалната организация на «Подемос» и сепаратистки настроените извънредно леви републиканци. На фона на успеха на десните центристи в Испания като цяло и на крайния им триумф да основат държавно управление, «каталонският въпрос» закупи нова заостреност и ускори напрежението сред Мадрид и Барселона, още в навечерието на отминалия референдум за самостоятелност. То набъбна и по време на преди малко извършеното гласоподаване за локален Парламент. Определен принос за това има крайно-лявата барселонска кметица Ада Колау – корав опозиционер на ръководещите в испанската столица (лидер на Движението на излъганите вложители). С цел да усили числеността на съперниците на унитарната испанска страна, тя (в единодушие с двамата водачи на автономията – някогашния Артур Мас и идващия Карлес Пучдемон, намиращ се в изгнание) засели и даде поданство на доста имигранти от Магреба. Въведе проучването на арабски език в учебните заведения, ситуирани в имигрантските квартали. В резултат, етническата дребна престъпна престъпност набъбна скокообразно.
На конференция, след атентатите, кметицата разгласи ограниченията, подхванати от кметството, в съдействие с испанската полиция и Националната Гвардия, за предварителна защита на тероризма. Тя счита да сложи служители на реда на всички места в подопечния й град, които съгласно нея и нейните специалисти по антитероризъм, могат да бъдат уязвими за идващите джихадистки офанзиви. На този стадий обаче това е невероятно. Най-вече, заради напрежението, зародило сред централните и локалните органи на реда (мосос де ескуадра), по време на референдум за самостоятелност. Те влязоха в стълкновения, в дните след гласуването и не е ясно по какъв начин биха могли да работят дружно. А и надали в близко бъдеще засилено полицейско наличие по гарите, спирките, централните улици и площади, основните туристически обекти ще може да спре джихадистите-самоубийци.
Това, което се кани да прави крайно-лявата кметица, у нас се назовава «след дъжд качулка». Ние виждаме, че терористите-самоубийци в никакъв случай не удрят на едно и също място: в случай че разгледаме предните атентати в Испания, ще забележим, че те бяха в столицата Мадрид и нейните покрайнини. Следващият път, офанзивата може да бъде във Валенсия, Севиля, Сарагоса, или различен огромен град, който притегля като магнит туристите от целия свят и дава опция за съчетаване на потребното с приятното: запознаване с богатата испанска история и магнетична просвета, плюс цялостно разформироване: отдаване на чисто човешките недостатъци. Които толкоз нервират ислямистите.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ