Германските избори са християнска гражданска война
Германската последна десница споделя на всеослушание това, което партията на канцлера Ангела Меркел постоянно е вярвала безшумно: християнската просвета зависи от християнско население.
Истинският победител на толкоз упования канцлерски спор в Германия от предходната седмица даже не присъстваше на сцената по време на събитието. Милионите гласоподаватели включиха тв приемниците, с цел да гледат съдбоносен двубой сред водачите на двете най-големи партии в страната: Ангела Меркел от християндемократите и Мартин Шулц от социалдемократите, само че вместо това видяха полемика, доминирана от призрака на трета, изгряваща партия, която неотдавна се появи на политическата сцена: „ Алтернатива за Германия “ – дяна организация, водена от отделили се членове на меркеловите християндемократи. Според последните социологически изследвания тази популистка група е достигнала до трета позиция измежду партиите преди парламентарните избори на 24 септември. Политическите разбори претичат, че тя има капацитет да стане доста по-голяма и доста по-разрушителна в околните години.
Американците би трябвало да си вземат бележки от спора, който в този момент се разпростира сред „ Алтернатива за Германия “ и сегашния канцлер, въпреки и да се чака Меркел да завоюва уверено четвъртия си мандат. По предписание либералите в Съединени американски щати не обръщат доста по-малко въздействие на немския избирателен сезон спрямо широкоразпространеното кахърене по отношение на растежа на популизма във Англия, Холандия и Франция по-рано тази година. Но в действителност точно в стабилната, скучна и остаряла Германия ще се появи най-драматичното предизвикателство пред отворените граници и мултикултурализъм.
Появата на осъществима опция пред „ откритата “ консервативна политика, която Меркел съставлява е нещо значимо, поради ролята, която нейната партия Християн-демократичен съюз изигра при оформянето на Германия след Втората международна война, където тя ръководи съвсем три четвърти от историята на страната. ХДС бе учредена след Втората международна война от мъже и дами, които се заклеха да защитят християнския темперамент на немската нация и Европа като цяло, само че която постоянно е имала спорни взаимоотношения с белите националисти.
Това е истина даже преди самото начало. Основателите на ХДС, множеството от които произлизат от западните райони на Германия, където християнството е исторически по-вкоренено, в началото гласоподават в интерес на нацизма. Освен, че е неточност, техният съюз е разумно следствие от демографските страхове. Мъжът, който става партиен водач и първи канцлер, Конрад Аденауер не е единствен във вярата си, че североизточната част на страната – сърцето на Прусия, със столицата си Берлин е обитаема с не напълно бяла раса, чиято нехристиянска просвета заплашва да се популяризира. Докато Адолф Хитлер, преди да пристигна на власт подозиран по разнообразни аргументи, най-малко съобщи, че ще пази християнската еднаквост на нацията от сходни пагубни детайли.
След Втората международна война, когато Хитлер се оказа, че е бил по заинтригуван от завоюване на земи, а не от християнство, тези същите политици се появиха да предложат нова визия за немската, европейската и международната политици – този път с по-силен и по-надежден сътрудник – Съединени американски щати. Изолирайки се от нацизма, те защитаваха „ християнски облик “ на политиката, учреден върху полезностите на самостоятелните свободи, икономическата независимост и културната неприкритост. Тази визия се понрави на американските окупатори, които най-после наклониха везните в интерес на ХДС, а след това помогнаха на западногерманските райони да се отделят от окупиран от руснаците Североизток. Въпреки че публично приканиха към обединяване в ранния етап на Студената война, водачите на ХДС като Аденауер бяха скрито удовлетворени, че техните християнски родни места са в този момент демографски изолирани от азиатците.
Но те не бяха удовлетворени задълго. Аденауер, който присъстваше на католическа меса всяка неделя и ръководи до 1963 година, настояваше страната да подсигурява християнската просвета осигурявайки църковно водачество в законотворчество, ръководството и публичното образование. След това половата гражданска война и надигащата се имиграция от нехристиянските, небели елементи на света (особено от страните, населявани най-вече от мюсюлмани) накараха ХДС да промени насоката, с цел да резервира смисъла си на изборите. Хелмут Кол, канцлер на Германия от партията през 80-те и 90-те години на ХХ век, който бе очевидец на Обединението с Германска демократична република и края на Студената война, посочваше католическото благочестие на родителите си, само че рядко самичък ходеше на черква и резервира огромна част от въведените преди този момент от социалдемократите просветителни политики, които понижиха ролята на религията в учебните заведения. Той се ожени за некатоличка и отгледа двама синове, които най-после се ожениха за небели и нехристиянки (туркиня и корейка). С времето обществената политика на партията ставаше все по-трудно и все по-трудно различима от социалдемокрацията, нейното управление се занимаваше със все по-сложни акробатики, с цел да оправдае думата „ християнски “ в името си.
Настоящият лидер на Меркел е може би най-нерелигиозният от дългоуправлявалите канцлери на Германия от ХДС. По време на дебата от предходната седмица, когато водещият попита нея и нейния социалдемократически лидер дали са били на черква по-рано денем, и двамата дадоха отговор негативно. В това отношение тя е представителна за по-голямата част от германците, от които едвам 10% вървят постоянно на черква, само че това я прави уязвима пред християнско-консервативни кандидати като „ Алтернатива за Германия “. Като първи протестант на позицията, тя разчита доста на наследството на лютеранския свещеник, какъвто е бил татко ѝ по-нататък в своята християнска легитимност. Тя е женена за мъж от Източна Германия, отгледан без черква и в своите речи тя разчита, риторично видяно, на мъгляви апели за поддържането на „ християнския образ “ на човечността, която тя дефинира най-много като придържане към откритите западни правни свободи. И през осем от нейните 12 канцлерски години, тя води държавна коалиция със Социалдемократите.
Но отсъствието на богобоязливост у канцлера наподобява, че не притесняваше по-консервативните членове на нейната ХДС – до момента в който не взе решението през 2015 година да одобри стотици хиляди нехристиянски, небели бежанци от Близкия изток в страната. Това бе точката, след която мнозина започнаха да сменят лагера в изгодата на новата християнконсервативна партия „ Алтернатива за Германия “, учредена едвам две години по-рано.
Основателните на „ Алтернатива за Германия “ взеха името си от фраза на Меркел, употребена през 2013 година „ Няма опция “, съобщи тя тогава в поддръжка на водения от Германия избавителен проект за гръцкото държавно управление, който съгласно нея бе нужен за запазването на икономическата целокупност на Европейски Съюз. Докато бележи партийния шовинизъм и евпроскептицизъм, думата „ опция “ е и изложение на партийната цел да стане същински страж на Германия, Европа и на християнската еднаквост.
Въпреки отхвърлянето от болшинството епископи в страната, няколко авторитетни католически и протестантски теолози се изрекоха в интерес на „ Алтернатива за Германия “ или приканиха своето паство да одобри разногласието съществено. В своята стратегия партията приканва към усилване на религиозното схващане в публичното обучение и предизвестява, че изпаряването на християнската еднаквост може „ да заплаши и основите на нашата държавна система и на нашата цивилизация “. В това тя звучи като документ от епохата на Аденауер, с изключение че демографската опасност не идва от Източна Европа, а от Северна Африка и Близкия изток. „ Алтернатива за Германия “ е новият Християндемократически съюз “, обявиха неотдавна по време на протест симпатизанти.
В страни от апела за връщане обратно в развиването на Европейски Съюз, политическите наставления на „ Алтернатива за Германия “ могат да се сумират елементарно: прекъсване на мюсюлманската имиграция и създаване на произвеждане на бели деца посредством обществено подкрепяне на фамилията. Кандидатите ѝ цитират неотдавнашен държавен отчет, че близо 400 хиляди нови сирийци могат да дойдат в страната през 2018 година посредством политиката за „ сливане на фамилиите “, създавайки нещо, определяно от партията като „ обществен безпорядък “. В предизборните си плакати партията демонстрира млади дами на плажа със слогана „ Бурки? Ние избираме бикини “ и млада, бременна бяла жена с фразата „ Нови германци? Да си ги създадем сами “.
Въпреки, че „ Алтернатива за Германия “ (както и ХДС) се оповестиха против признатия предходната година проектозакон за еднополовите бракове, един от водещите претенденти на скорошните избори, Алис Вайдел, е лезбийка. Въпрос на позиция. Вайдел отглежда две деца, родени от нейния сътрудник – швейцарска германка. Председателят на обединяването Фрауке Петри е привлекателна 41-годишна майка на пет бели деца – мощен контрастност против бездетна Меркел „ канцлер на бежанците “, което индиректно я показва като изменник на личните ѝ раса и вяра.
„ Алтернатива за Германия “ желае да покаже, че Меркел и ХДС няма да посмеят да се борят за това, което постоянно са твърдели, че е тяхна полезност: запазването на християнски Германия и Европа. Правейки по този начин, те разкриват напрежението, вградено в програмата на ръководещата партия: потиснатото приемане, че поддържането на избран вид етническо болшинство е належащо за този план. Партията твърди, че заслужава повече купата „ бели националисти “ от ХДС от предишното, по чийто образец е моделирана.
Конфликтът сред „ Алтернатива за Германия “ и ХДС пуска светлина върху актуалната революция сред про-Тръмп крилото и закостенялата част от Републиканската партия – главните представител на християнската политика в Съединени американски щати. Както и Меркел, сенатор Мич МакКонъл и ръководителят на Конгреса Пол Райън, постоянно биват считани от вътрешнопартийните си съперници за прекомерно „ политически правилни “, с цел да покажат ясно демографските рискове, които заплашват бяла и християнска Америка. За да се оцени това трансатлантическо подобие, би трябвало да се огледа върху обстоятелството, че „ Алтернатива за Германия “ нае Винсънт Харис, млад политически пълководец, закостенял християнин, с цел да я съветва по време на акцията. Харис стана прочут с работата си, употребявайки сексуализирана рекламна акция и за Доналд Тръмп, и за израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, свързваща етнодемографския боязън с религиозната еднаквост.
Според най-новите социологически изследвания, „ Алтернатива за Германия “ ще получи близо 10% от гласовете, само че това може да е единствено началото. Според берлинския политолог Оскар Нидермайер, капацитетът за нейната марка популизъм е огромен, поради метода, по който миграцията е поляризирала немското общество – капацитет, който към момента не е изцяло осъществен, поради неналичието на професионализъм у партийното управление. Въпросът е дали младите немски гласоподаватели, които стават все по-активни в политическите партии спрямо предходното потомство, ще одобряват посланието.
Меркел съобщи по време на дебата предходната седмица, че коалиция сред нейния ХДС и расистката „ Алтернатива за Германия “ е изъвн въпрос. Тя също по този начин настоя, че на десни екстремизъм би трябвало да се противостои освен в Германия, само че и „ без значение къде се случи по света “. Това, което тя не може да каже обществено, обаче, е, че историята на личната ѝ партия е директно вкоренена в вида политика, който тя в този момент осъжда.
Foreign Policy
Истинският победител на толкоз упования канцлерски спор в Германия от предходната седмица даже не присъстваше на сцената по време на събитието. Милионите гласоподаватели включиха тв приемниците, с цел да гледат съдбоносен двубой сред водачите на двете най-големи партии в страната: Ангела Меркел от християндемократите и Мартин Шулц от социалдемократите, само че вместо това видяха полемика, доминирана от призрака на трета, изгряваща партия, която неотдавна се появи на политическата сцена: „ Алтернатива за Германия “ – дяна организация, водена от отделили се членове на меркеловите християндемократи. Според последните социологически изследвания тази популистка група е достигнала до трета позиция измежду партиите преди парламентарните избори на 24 септември. Политическите разбори претичат, че тя има капацитет да стане доста по-голяма и доста по-разрушителна в околните години.
Американците би трябвало да си вземат бележки от спора, който в този момент се разпростира сред „ Алтернатива за Германия “ и сегашния канцлер, въпреки и да се чака Меркел да завоюва уверено четвъртия си мандат. По предписание либералите в Съединени американски щати не обръщат доста по-малко въздействие на немския избирателен сезон спрямо широкоразпространеното кахърене по отношение на растежа на популизма във Англия, Холандия и Франция по-рано тази година. Но в действителност точно в стабилната, скучна и остаряла Германия ще се появи най-драматичното предизвикателство пред отворените граници и мултикултурализъм.
Появата на осъществима опция пред „ откритата “ консервативна политика, която Меркел съставлява е нещо значимо, поради ролята, която нейната партия Християн-демократичен съюз изигра при оформянето на Германия след Втората международна война, където тя ръководи съвсем три четвърти от историята на страната. ХДС бе учредена след Втората международна война от мъже и дами, които се заклеха да защитят християнския темперамент на немската нация и Европа като цяло, само че която постоянно е имала спорни взаимоотношения с белите националисти.
Това е истина даже преди самото начало. Основателите на ХДС, множеството от които произлизат от западните райони на Германия, където християнството е исторически по-вкоренено, в началото гласоподават в интерес на нацизма. Освен, че е неточност, техният съюз е разумно следствие от демографските страхове. Мъжът, който става партиен водач и първи канцлер, Конрад Аденауер не е единствен във вярата си, че североизточната част на страната – сърцето на Прусия, със столицата си Берлин е обитаема с не напълно бяла раса, чиято нехристиянска просвета заплашва да се популяризира. Докато Адолф Хитлер, преди да пристигна на власт подозиран по разнообразни аргументи, най-малко съобщи, че ще пази християнската еднаквост на нацията от сходни пагубни детайли.
След Втората международна война, когато Хитлер се оказа, че е бил по заинтригуван от завоюване на земи, а не от християнство, тези същите политици се появиха да предложат нова визия за немската, европейската и международната политици – този път с по-силен и по-надежден сътрудник – Съединени американски щати. Изолирайки се от нацизма, те защитаваха „ християнски облик “ на политиката, учреден върху полезностите на самостоятелните свободи, икономическата независимост и културната неприкритост. Тази визия се понрави на американските окупатори, които най-после наклониха везните в интерес на ХДС, а след това помогнаха на западногерманските райони да се отделят от окупиран от руснаците Североизток. Въпреки че публично приканиха към обединяване в ранния етап на Студената война, водачите на ХДС като Аденауер бяха скрито удовлетворени, че техните християнски родни места са в този момент демографски изолирани от азиатците.
Но те не бяха удовлетворени задълго. Аденауер, който присъстваше на католическа меса всяка неделя и ръководи до 1963 година, настояваше страната да подсигурява християнската просвета осигурявайки църковно водачество в законотворчество, ръководството и публичното образование. След това половата гражданска война и надигащата се имиграция от нехристиянските, небели елементи на света (особено от страните, населявани най-вече от мюсюлмани) накараха ХДС да промени насоката, с цел да резервира смисъла си на изборите. Хелмут Кол, канцлер на Германия от партията през 80-те и 90-те години на ХХ век, който бе очевидец на Обединението с Германска демократична република и края на Студената война, посочваше католическото благочестие на родителите си, само че рядко самичък ходеше на черква и резервира огромна част от въведените преди този момент от социалдемократите просветителни политики, които понижиха ролята на религията в учебните заведения. Той се ожени за некатоличка и отгледа двама синове, които най-после се ожениха за небели и нехристиянки (туркиня и корейка). С времето обществената политика на партията ставаше все по-трудно и все по-трудно различима от социалдемокрацията, нейното управление се занимаваше със все по-сложни акробатики, с цел да оправдае думата „ християнски “ в името си.
Настоящият лидер на Меркел е може би най-нерелигиозният от дългоуправлявалите канцлери на Германия от ХДС. По време на дебата от предходната седмица, когато водещият попита нея и нейния социалдемократически лидер дали са били на черква по-рано денем, и двамата дадоха отговор негативно. В това отношение тя е представителна за по-голямата част от германците, от които едвам 10% вървят постоянно на черква, само че това я прави уязвима пред християнско-консервативни кандидати като „ Алтернатива за Германия “. Като първи протестант на позицията, тя разчита доста на наследството на лютеранския свещеник, какъвто е бил татко ѝ по-нататък в своята християнска легитимност. Тя е женена за мъж от Източна Германия, отгледан без черква и в своите речи тя разчита, риторично видяно, на мъгляви апели за поддържането на „ християнския образ “ на човечността, която тя дефинира най-много като придържане към откритите западни правни свободи. И през осем от нейните 12 канцлерски години, тя води държавна коалиция със Социалдемократите.
Но отсъствието на богобоязливост у канцлера наподобява, че не притесняваше по-консервативните членове на нейната ХДС – до момента в който не взе решението през 2015 година да одобри стотици хиляди нехристиянски, небели бежанци от Близкия изток в страната. Това бе точката, след която мнозина започнаха да сменят лагера в изгодата на новата християнконсервативна партия „ Алтернатива за Германия “, учредена едвам две години по-рано.
Основателните на „ Алтернатива за Германия “ взеха името си от фраза на Меркел, употребена през 2013 година „ Няма опция “, съобщи тя тогава в поддръжка на водения от Германия избавителен проект за гръцкото държавно управление, който съгласно нея бе нужен за запазването на икономическата целокупност на Европейски Съюз. Докато бележи партийния шовинизъм и евпроскептицизъм, думата „ опция “ е и изложение на партийната цел да стане същински страж на Германия, Европа и на християнската еднаквост.
Въпреки отхвърлянето от болшинството епископи в страната, няколко авторитетни католически и протестантски теолози се изрекоха в интерес на „ Алтернатива за Германия “ или приканиха своето паство да одобри разногласието съществено. В своята стратегия партията приканва към усилване на религиозното схващане в публичното обучение и предизвестява, че изпаряването на християнската еднаквост може „ да заплаши и основите на нашата държавна система и на нашата цивилизация “. В това тя звучи като документ от епохата на Аденауер, с изключение че демографската опасност не идва от Източна Европа, а от Северна Африка и Близкия изток. „ Алтернатива за Германия “ е новият Християндемократически съюз “, обявиха неотдавна по време на протест симпатизанти.
В страни от апела за връщане обратно в развиването на Европейски Съюз, политическите наставления на „ Алтернатива за Германия “ могат да се сумират елементарно: прекъсване на мюсюлманската имиграция и създаване на произвеждане на бели деца посредством обществено подкрепяне на фамилията. Кандидатите ѝ цитират неотдавнашен държавен отчет, че близо 400 хиляди нови сирийци могат да дойдат в страната през 2018 година посредством политиката за „ сливане на фамилиите “, създавайки нещо, определяно от партията като „ обществен безпорядък “. В предизборните си плакати партията демонстрира млади дами на плажа със слогана „ Бурки? Ние избираме бикини “ и млада, бременна бяла жена с фразата „ Нови германци? Да си ги създадем сами “.
Въпреки, че „ Алтернатива за Германия “ (както и ХДС) се оповестиха против признатия предходната година проектозакон за еднополовите бракове, един от водещите претенденти на скорошните избори, Алис Вайдел, е лезбийка. Въпрос на позиция. Вайдел отглежда две деца, родени от нейния сътрудник – швейцарска германка. Председателят на обединяването Фрауке Петри е привлекателна 41-годишна майка на пет бели деца – мощен контрастност против бездетна Меркел „ канцлер на бежанците “, което индиректно я показва като изменник на личните ѝ раса и вяра.
„ Алтернатива за Германия “ желае да покаже, че Меркел и ХДС няма да посмеят да се борят за това, което постоянно са твърдели, че е тяхна полезност: запазването на християнски Германия и Европа. Правейки по този начин, те разкриват напрежението, вградено в програмата на ръководещата партия: потиснатото приемане, че поддържането на избран вид етническо болшинство е належащо за този план. Партията твърди, че заслужава повече купата „ бели националисти “ от ХДС от предишното, по чийто образец е моделирана.
Конфликтът сред „ Алтернатива за Германия “ и ХДС пуска светлина върху актуалната революция сред про-Тръмп крилото и закостенялата част от Републиканската партия – главните представител на християнската политика в Съединени американски щати. Както и Меркел, сенатор Мич МакКонъл и ръководителят на Конгреса Пол Райън, постоянно биват считани от вътрешнопартийните си съперници за прекомерно „ политически правилни “, с цел да покажат ясно демографските рискове, които заплашват бяла и християнска Америка. За да се оцени това трансатлантическо подобие, би трябвало да се огледа върху обстоятелството, че „ Алтернатива за Германия “ нае Винсънт Харис, млад политически пълководец, закостенял християнин, с цел да я съветва по време на акцията. Харис стана прочут с работата си, употребявайки сексуализирана рекламна акция и за Доналд Тръмп, и за израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, свързваща етнодемографския боязън с религиозната еднаквост.
Според най-новите социологически изследвания, „ Алтернатива за Германия “ ще получи близо 10% от гласовете, само че това може да е единствено началото. Според берлинския политолог Оскар Нидермайер, капацитетът за нейната марка популизъм е огромен, поради метода, по който миграцията е поляризирала немското общество – капацитет, който към момента не е изцяло осъществен, поради неналичието на професионализъм у партийното управление. Въпросът е дали младите немски гласоподаватели, които стават все по-активни в политическите партии спрямо предходното потомство, ще одобряват посланието.
Меркел съобщи по време на дебата предходната седмица, че коалиция сред нейния ХДС и расистката „ Алтернатива за Германия “ е изъвн въпрос. Тя също по този начин настоя, че на десни екстремизъм би трябвало да се противостои освен в Германия, само че и „ без значение къде се случи по света “. Това, което тя не може да каже обществено, обаче, е, че историята на личната ѝ партия е директно вкоренена в вида политика, който тя в този момент осъжда.
Foreign Policy
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ