Сова Харис: Станишев дърпа листата на БСП като водач, Томислав Дончев най-желан от ГЕРБ
ГЕРБ води пред главния си конкурент Българска социалистическа партия с малко под 2 на 100.
Това демонстрират данните от последното социологическо изследване на „ Сова Харис “, проведено в интервала 17-21 януари 2019 година измежду 985 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
На въпроса „ За коя политическа мощ ще гласувате за изборите за европейски парламент през май 2019 година? “ 20% дават отговор ГЕРБ, 18.3% поддържат Българска социалистическа партия, а 5.3% - Движение за права и свободи.
Политическа партия „ Атака “ получава поддръжката на 1.7%, Политическа партия „ Воля “ - 1.6%, ДСБ - 1.4%, Съюз на демократичните сили - 1.1%. Под 1% поддръжка получават НФСБ (0.8%), АБВ (0.8%), Вътрешна македонска революционна организация (0.7%) и „ Да, България “ (0.4%). 4% биха дали своят вот за друга политическа мощ. 26.6% от интервюираните декларират, че към момента не са решили кого ще поддържат на евровота, а 17.3% няма да гласоподават.
Атаката на ГЕРБ против Елена Йончева съставлява подарък за Българска социалистическа партия, за който социалистите надали са мечтали. Да се показа Елена Йончева като лицето на корупцията в нашата страна е извънредно недалновидно. Възникващата дискусия към обвиняванията против алената депутатка вкарва предизборния спор в най-неблагоприятната посока за ръководещите. Друг е въпросът, че в обвиняванията против културния министър липсват доказателства за персонално облагодетелствуване, което ги прави прекомерно остри “, разяснява шефът на организация „ Сова Харис “ Васил Тончев резултатите от изследването.
Третата систематична партия у нас -ДПС, сега стои най-стабилно.
„ Разпадането на единството на Патриотите открива опция Движението безпроблемно още веднъж да вземе позицията на балансьор. Задачата пред управлението на партията наподобява относително лесна – да успее да задейства обичайните си гласоподаватели. Европейската проблематика сякаш към момента е прекомерно далечна за симпатизантите на Движение за права и свободи и от мотивацията за присъединяване в изборите ще зависи какъв ще бъде броят на евродепутатите, излъчени от тази групировка “, отбелязва Тончев.
„ Градската десница в лицето на трите партии, обединени в „ Демократична България ”, също би имала шансове при избрани условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче съставлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови сътрудници и най-много на Съюз на демократичните сили е от решаващо значение за тази част на политическия набор. Ролята на синята групировка е изключително значима, защото има алегорично значение. Съюз на демократичните сили обаче е в привилегирована позиция и може да избира сред 2 варианти: да възобнови съюза с демократичните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този декор конструирането на коалиция „ Демократична България ” наподобява прибързано и съставлява съществено затруднение пред привличането на Съюз на демократичните сили. Привържениците на синята концепция се разпределят съвсем поравно сред двата разновидността. Изборът, който би трябвало да направи управлението на Съюз на демократичните сили, би трябвало да бъде дълготраен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на облика на партията пред симпатизантите ѝ “, разяснява Тончев.
„ Парламентарно показаната партия „ Воля ” към този момент заявява своите планове за евроизборите. Обявената коалиция не обезпечава механично нарастване на електоралната ѝ тежест. В този си тип новата групировка по-трудно може да влезе в нов съюз за превъзмогване на изборния предел.
Данните демонстрират електорално подсилване при АБВ. Избирането за нов водач на умел политик като Румен Петков усили наличието на партията в общественото пространство. Проблем за групировката сега е възходът на Българска социалистическа партия, която завладява лявото пространство. Неблагоприятно събитие е и неналичието на подобаващи сътрудници с близка ориентировка. Все отново АБВ има облика на систематична партия, която разчита на дълготрайно наличие в политическото пространство “, прибавя социологът.
Ако структурата на политическите желания не претърпи огромни промени в хода на предизборната битка, може да се допусна, че двете най-силно подкрепени политически обединения ГЕРБ и Българска социалистическа партия ще получат по 6 евродепутатски места, Движение за права и свободи – 3 или 4. А битката за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.
За една трета от хората у нас най-значимо въздействие и престиж в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Тази висока оценка министър председателят е заслужил с помощта на сполучливото Европредседателство и на дейната външнополитическа позиция през третия му управнически мандат. Според обществеността у нас към този момент е забележителна и тежестта на президента като външнополитически фактор. Сергей Станишев също се откроява като български водач в интернационален проект. Водачката на опозицията Корнелия Нинова е посочена на 4-то място, което демонстрира, че към този момент нейното политическо наличие доминира вътре в страната. Открояват се още имената на Мария Габриел и Екатерина Захариева, което е естествено предвид на техните професионални задължения. Мажоритарният детайл ще играе забележителна роля на идните избори. Поради това значение ще имат капацитетът, с който разполагат обособените партии и методът, по който ще подредят листите си.
ГЕРБ разполага с сполучливи евродепутати, само че за възможен лидер на листата Томислав Дончев получава към 3 пъти по-голяма поддръжка от идващия го Андрей Ковачев. При Българска социалистическа партия алтернативата е по-сложна, тъй като гласоподавателите открояват двама кандидати. Лидер е Сергей Станишев, който с наличието си би повишил поддръжката за партията като цяло. Името на Елена Йончева обаче също носи огромен капацитет. Засега тя получава поддръжка, равна на тази на партията, която я излъчва, само че при разигралата се обстановка въздействието ѝ може да пораства. При другите партии с благоприятни условия за продобиване на евродепутатско място електорална тежест имат както имената на някои от водачите, като Волен Сидеров, Веселин Марешки и Николай Бареков, по този начин и сегашни и някогашни евродепутати като Ангел Джамбазки, Светослав Малинов и Ивайло Калфин. Лидерството в листата на Движение за права и свободи и този път е енигматично за необятната аудитория, гласи анализът на организацията.
Това демонстрират данните от последното социологическо изследване на „ Сова Харис “, проведено в интервала 17-21 януари 2019 година измежду 985 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
На въпроса „ За коя политическа мощ ще гласувате за изборите за европейски парламент през май 2019 година? “ 20% дават отговор ГЕРБ, 18.3% поддържат Българска социалистическа партия, а 5.3% - Движение за права и свободи.
Политическа партия „ Атака “ получава поддръжката на 1.7%, Политическа партия „ Воля “ - 1.6%, ДСБ - 1.4%, Съюз на демократичните сили - 1.1%. Под 1% поддръжка получават НФСБ (0.8%), АБВ (0.8%), Вътрешна македонска революционна организация (0.7%) и „ Да, България “ (0.4%). 4% биха дали своят вот за друга политическа мощ. 26.6% от интервюираните декларират, че към момента не са решили кого ще поддържат на евровота, а 17.3% няма да гласоподават.
Атаката на ГЕРБ против Елена Йончева съставлява подарък за Българска социалистическа партия, за който социалистите надали са мечтали. Да се показа Елена Йончева като лицето на корупцията в нашата страна е извънредно недалновидно. Възникващата дискусия към обвиняванията против алената депутатка вкарва предизборния спор в най-неблагоприятната посока за ръководещите. Друг е въпросът, че в обвиняванията против културния министър липсват доказателства за персонално облагодетелствуване, което ги прави прекомерно остри “, разяснява шефът на организация „ Сова Харис “ Васил Тончев резултатите от изследването.
Третата систематична партия у нас -ДПС, сега стои най-стабилно.
„ Разпадането на единството на Патриотите открива опция Движението безпроблемно още веднъж да вземе позицията на балансьор. Задачата пред управлението на партията наподобява относително лесна – да успее да задейства обичайните си гласоподаватели. Европейската проблематика сякаш към момента е прекомерно далечна за симпатизантите на Движение за права и свободи и от мотивацията за присъединяване в изборите ще зависи какъв ще бъде броят на евродепутатите, излъчени от тази групировка “, отбелязва Тончев.
„ Градската десница в лицето на трите партии, обединени в „ Демократична България ”, също би имала шансове при избрани условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче съставлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови сътрудници и най-много на Съюз на демократичните сили е от решаващо значение за тази част на политическия набор. Ролята на синята групировка е изключително значима, защото има алегорично значение. Съюз на демократичните сили обаче е в привилегирована позиция и може да избира сред 2 варианти: да възобнови съюза с демократичните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този декор конструирането на коалиция „ Демократична България ” наподобява прибързано и съставлява съществено затруднение пред привличането на Съюз на демократичните сили. Привържениците на синята концепция се разпределят съвсем поравно сред двата разновидността. Изборът, който би трябвало да направи управлението на Съюз на демократичните сили, би трябвало да бъде дълготраен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на облика на партията пред симпатизантите ѝ “, разяснява Тончев.
„ Парламентарно показаната партия „ Воля ” към този момент заявява своите планове за евроизборите. Обявената коалиция не обезпечава механично нарастване на електоралната ѝ тежест. В този си тип новата групировка по-трудно може да влезе в нов съюз за превъзмогване на изборния предел.
Данните демонстрират електорално подсилване при АБВ. Избирането за нов водач на умел политик като Румен Петков усили наличието на партията в общественото пространство. Проблем за групировката сега е възходът на Българска социалистическа партия, която завладява лявото пространство. Неблагоприятно събитие е и неналичието на подобаващи сътрудници с близка ориентировка. Все отново АБВ има облика на систематична партия, която разчита на дълготрайно наличие в политическото пространство “, прибавя социологът.
Ако структурата на политическите желания не претърпи огромни промени в хода на предизборната битка, може да се допусна, че двете най-силно подкрепени политически обединения ГЕРБ и Българска социалистическа партия ще получат по 6 евродепутатски места, Движение за права и свободи – 3 или 4. А битката за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.
За една трета от хората у нас най-значимо въздействие и престиж в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Тази висока оценка министър председателят е заслужил с помощта на сполучливото Европредседателство и на дейната външнополитическа позиция през третия му управнически мандат. Според обществеността у нас към този момент е забележителна и тежестта на президента като външнополитически фактор. Сергей Станишев също се откроява като български водач в интернационален проект. Водачката на опозицията Корнелия Нинова е посочена на 4-то място, което демонстрира, че към този момент нейното политическо наличие доминира вътре в страната. Открояват се още имената на Мария Габриел и Екатерина Захариева, което е естествено предвид на техните професионални задължения. Мажоритарният детайл ще играе забележителна роля на идните избори. Поради това значение ще имат капацитетът, с който разполагат обособените партии и методът, по който ще подредят листите си.
ГЕРБ разполага с сполучливи евродепутати, само че за възможен лидер на листата Томислав Дончев получава към 3 пъти по-голяма поддръжка от идващия го Андрей Ковачев. При Българска социалистическа партия алтернативата е по-сложна, тъй като гласоподавателите открояват двама кандидати. Лидер е Сергей Станишев, който с наличието си би повишил поддръжката за партията като цяло. Името на Елена Йончева обаче също носи огромен капацитет. Засега тя получава поддръжка, равна на тази на партията, която я излъчва, само че при разигралата се обстановка въздействието ѝ може да пораства. При другите партии с благоприятни условия за продобиване на евродепутатско място електорална тежест имат както имената на някои от водачите, като Волен Сидеров, Веселин Марешки и Николай Бареков, по този начин и сегашни и някогашни евродепутати като Ангел Джамбазки, Светослав Малинов и Ивайло Калфин. Лидерството в листата на Движение за права и свободи и този път е енигматично за необятната аудитория, гласи анализът на организацията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ