Св. Георги да влезе на кон в образователното министерство
Георги Велев е публицист и литературовед, създател на няколко книги, свързани с литературните секрети и борби на българските писатели. Една от творбите му е отдадена на креативния разговор " Йовков - Елин Пелин ", според която двамата създатели споделят чрез творбите си. Бил е редактор в списания " Септември ", както и преподавател в 31 СУЧЕМ, където учениците единомислещо го избраха за обичан преподавател в акцията на " Стандарт " и просветителното министерство.
* Свети Георги да ни придвижи над черните бездни, където се намираме * Не можеш да си смел, в случай че не вярваш в нещо велико * Хоризонтите на националното ни развиване са очертавани не от политици, а от писатели
* Не бива да има идеали, взети назаем
* Най-големият ни зложелател е нашето едностранчиво мислене
* В България, даже да се роди Шекспир, той няма да бъде видян
- Всеки Георги би трябвало да убие най-малко един дракон. Кой е Вашият дракон, господин Велев?
- В интерес на истината моят светец е по едно и също време победоносец и вълшебник. Много забавно е възникването на манастира през Х век, който е учреден от трима охридски братя, които са благородници. Това са Аарон, Мойсей и Йоан. Тримата вземат решение да основат манастир, само че не знаят на кого да го кръстят. И оставят на мястото една дъска, където се е самоизписало името на Свети Георги . Това на процедура е " Свети Георги Зограф ", който е притежател по едно и също време на изкуството и на хубостта. Това ни е доста належащо на нас, тъй като ние сме доста комплицирани, и не знаем кое е истина и кое е неистина. Преди 10 години бях на службата в Зографския манастир. Службата продължи двадесет часа. А иконата бе охранявана от полицията, тъй като тя е една от главните икони на св. Георги. И съгласно мен не можеш да бъдеш смел, в случай че не вярваш в нещо доста велико. Трябва да вярваш в чудото на успеха, тъй като всяка победа е едно знамение. И ние би трябвало да правим едно знамение, с цел да победим това, което нас ни омотава и не ни дава да вървим напред.
- За да реализираме това знамение, кои са Вашите змейове, които можем да победим?
- В последната си книга " Българските литературни загадки " аз показвам кой е най-големият ни зложелател. Това е нашето едностранчиво мислене .
Ние се лутаме, мятаме се - до 8 септември 1944 година сме съдружник на Германия, по-късно за ден си сменяме убежденията. А тази ограниченост се подхранва в допълнение от кавги - ние не гледаме на предишното си като на исторически развой. Това е най-голямата ни уязвимост. Много хора не мислят в подтекста на историческия развой, хващат се за някакви тераси или къщи за посетители. В България, даже да се роди Шекспир, той няма да бъде видян. Няма накъде да емигрира, тъй като той живее с българското слово.
Чудото да победим ламята, това е да повярваме в себе си . Но този песимизъм, това отцеругателство е нещо друго. Истината е, че ние не можем да разберем от какво страдаме. Ние не страдаме от жилища, не страдаме от корупция. Има нещо друго по-голямо, което ни изтезава. И това е едностранчивото ни мислене. Ние не сме уверени в себе си и не имаме вяра в личните си сили. На процедура ние не имаме вяра, че можем да излезем от тази серпантина, в която сме навлезли . А това е една серпантина на ругателства, на викове, на крясъци.
Да, може би свети Георги би трябвало да ни придвижи над тези черни бездни, където се намираме. Действително ни би трябвало знамение. Може би смяната ни би трябвало да стартира от изкуството. Вижте по какъв начин цар Симеон Велики избавя България. Той слага в основата на обновлението на страната културата. Надарява с власт най-умните и интелигентни хора тогава - Константин Преславски, Климент Охридски. Още тогава е прозрял, че културата може да ни измъкне от всичко.
- И образованието?
- А, там към този момент нещата са изпуснати. Свети Георги би трябвало да влезе в това министерство на кон и да стартира да мачка тези хора, които сякаш единствено с промени се занимават , само че на процедура нищо не вършат.
Но би трябвало да тръгнем отнякъде и да се закачим за нещо красиво и същинско. Защото с тези кавги, които се развихрят сега, ние нищо не поправяме. Не може да се види светлият небосвод, а това е една от концепциите на свети Георги, съгласно мен . Да вдъхнем убеденост в самите себе си, че ние можем да победим змея. Защото нашите беди са доста огромни сега, ние сме изпаднали в едни нерешими суфизми.
Да победиш ламята - това е една доста красива метафора. Но то не е единствено да я победиш със мощ, това би трябвало да стане и с разум. Школата на философа Зенон споделя - няма пространство, няма време. Ние сме тъкмо застопорени в една сходна обстановка.
- Вие имате забавни различни теории за българската литература .
- Според мен литературата е нашето избавление . Хоризонтите на националното ни развиване са очертавани не от политици, а от писатели. Можем да ги изброим - Климент Охридски, Черноризец Храбър, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Те трасират пътя на нашето национално развиване.
В последната си книга за българските литературни загадки мисля, че се пробвах да дам едно различно мнение не върху литературата, а върху националния ни живот. Ние би трябвало да се обърнем натам, тъй като литературата е притежател на националния дух.
Литературата е едно от нещата, които придвижват предишното ни към бъдещето. Това е едно от нещата, които ни изпиват кръвта - че нямаме никакъв блян. Никой политик не приказва за идеалите на народа, ние нямаме хоризонти. Говорим на парче - ще построим това, ще разрушим това . Разчитаме на Европейския съюз, само че той няма да ни реши проблемите. В един момент Европейски Съюз може да ни отреже парите, тъй като това на процедура не ни оказва помощ.
Проблемите са вътре в нас . В момента разчитаме на еврофондовете, само че това е крадене на пари. Ако някой завоюва почтено пари, това даже не е впечатляващо, не нажежава пристрастеностите. В момента сме в доста тежко състояние и имаме потребност от някакво знамение, което няма да нажежава пристрастеностите. И то не е толкоз обвързвано с бедността и корупцията. Просто ние не знаем какво желаеме. А, като не знаем какво желаеме, ще ни го наложат от другаде. Някъде бях прочел, че не трябва да има идеали, взети назаем. И съм склонен.
* Свети Георги да ни придвижи над черните бездни, където се намираме * Не можеш да си смел, в случай че не вярваш в нещо велико * Хоризонтите на националното ни развиване са очертавани не от политици, а от писатели
* Не бива да има идеали, взети назаем
* Най-големият ни зложелател е нашето едностранчиво мислене
* В България, даже да се роди Шекспир, той няма да бъде видян
- Всеки Георги би трябвало да убие най-малко един дракон. Кой е Вашият дракон, господин Велев?
- В интерес на истината моят светец е по едно и също време победоносец и вълшебник. Много забавно е възникването на манастира през Х век, който е учреден от трима охридски братя, които са благородници. Това са Аарон, Мойсей и Йоан. Тримата вземат решение да основат манастир, само че не знаят на кого да го кръстят. И оставят на мястото една дъска, където се е самоизписало името на Свети Георги . Това на процедура е " Свети Георги Зограф ", който е притежател по едно и също време на изкуството и на хубостта. Това ни е доста належащо на нас, тъй като ние сме доста комплицирани, и не знаем кое е истина и кое е неистина. Преди 10 години бях на службата в Зографския манастир. Службата продължи двадесет часа. А иконата бе охранявана от полицията, тъй като тя е една от главните икони на св. Георги. И съгласно мен не можеш да бъдеш смел, в случай че не вярваш в нещо доста велико. Трябва да вярваш в чудото на успеха, тъй като всяка победа е едно знамение. И ние би трябвало да правим едно знамение, с цел да победим това, което нас ни омотава и не ни дава да вървим напред.
- За да реализираме това знамение, кои са Вашите змейове, които можем да победим?
- В последната си книга " Българските литературни загадки " аз показвам кой е най-големият ни зложелател. Това е нашето едностранчиво мислене .
Ние се лутаме, мятаме се - до 8 септември 1944 година сме съдружник на Германия, по-късно за ден си сменяме убежденията. А тази ограниченост се подхранва в допълнение от кавги - ние не гледаме на предишното си като на исторически развой. Това е най-голямата ни уязвимост. Много хора не мислят в подтекста на историческия развой, хващат се за някакви тераси или къщи за посетители. В България, даже да се роди Шекспир, той няма да бъде видян. Няма накъде да емигрира, тъй като той живее с българското слово.
Чудото да победим ламята, това е да повярваме в себе си . Но този песимизъм, това отцеругателство е нещо друго. Истината е, че ние не можем да разберем от какво страдаме. Ние не страдаме от жилища, не страдаме от корупция. Има нещо друго по-голямо, което ни изтезава. И това е едностранчивото ни мислене. Ние не сме уверени в себе си и не имаме вяра в личните си сили. На процедура ние не имаме вяра, че можем да излезем от тази серпантина, в която сме навлезли . А това е една серпантина на ругателства, на викове, на крясъци.
Да, може би свети Георги би трябвало да ни придвижи над тези черни бездни, където се намираме. Действително ни би трябвало знамение. Може би смяната ни би трябвало да стартира от изкуството. Вижте по какъв начин цар Симеон Велики избавя България. Той слага в основата на обновлението на страната културата. Надарява с власт най-умните и интелигентни хора тогава - Константин Преславски, Климент Охридски. Още тогава е прозрял, че културата може да ни измъкне от всичко.
- И образованието?
- А, там към този момент нещата са изпуснати. Свети Георги би трябвало да влезе в това министерство на кон и да стартира да мачка тези хора, които сякаш единствено с промени се занимават , само че на процедура нищо не вършат.
Но би трябвало да тръгнем отнякъде и да се закачим за нещо красиво и същинско. Защото с тези кавги, които се развихрят сега, ние нищо не поправяме. Не може да се види светлият небосвод, а това е една от концепциите на свети Георги, съгласно мен . Да вдъхнем убеденост в самите себе си, че ние можем да победим змея. Защото нашите беди са доста огромни сега, ние сме изпаднали в едни нерешими суфизми.
Да победиш ламята - това е една доста красива метафора. Но то не е единствено да я победиш със мощ, това би трябвало да стане и с разум. Школата на философа Зенон споделя - няма пространство, няма време. Ние сме тъкмо застопорени в една сходна обстановка.
- Вие имате забавни различни теории за българската литература .
- Според мен литературата е нашето избавление . Хоризонтите на националното ни развиване са очертавани не от политици, а от писатели. Можем да ги изброим - Климент Охридски, Черноризец Храбър, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Те трасират пътя на нашето национално развиване.
В последната си книга за българските литературни загадки мисля, че се пробвах да дам едно различно мнение не върху литературата, а върху националния ни живот. Ние би трябвало да се обърнем натам, тъй като литературата е притежател на националния дух.
Литературата е едно от нещата, които придвижват предишното ни към бъдещето. Това е едно от нещата, които ни изпиват кръвта - че нямаме никакъв блян. Никой политик не приказва за идеалите на народа, ние нямаме хоризонти. Говорим на парче - ще построим това, ще разрушим това . Разчитаме на Европейския съюз, само че той няма да ни реши проблемите. В един момент Европейски Съюз може да ни отреже парите, тъй като това на процедура не ни оказва помощ.
Проблемите са вътре в нас . В момента разчитаме на еврофондовете, само че това е крадене на пари. Ако някой завоюва почтено пари, това даже не е впечатляващо, не нажежава пристрастеностите. В момента сме в доста тежко състояние и имаме потребност от някакво знамение, което няма да нажежава пристрастеностите. И то не е толкоз обвързвано с бедността и корупцията. Просто ние не знаем какво желаеме. А, като не знаем какво желаеме, ще ни го наложат от другаде. Някъде бях прочел, че не трябва да има идеали, взети назаем. И съм склонен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ