Георги Кондолов е един от водачите на Преображенското въстание в

Георги Кондолов е един от водачите на Преображенското въстание в Странджанския край, избухнало през 1903 година

Бъдещият бунтовник е роден през 1858 година в малкотърновското село Велика, като същинското му име е Желязко. По-късно той е прекръстен от по-големия си брат Иван на Георги. Още в детските си години момчето напуща родното село и отпътува за Цариград, където изкарва прехраната си като чирак в дърводелска работилница. След освобождението на България от османско иго Георги Кондолов се открива да живее в Хасково. Като челник в Първа еникьойска чета той взима присъединяване като доброволец в битката против въстаналото турско население в Родопите. За проявените от него смелост и неустрашимост в сраженията с бунтовниците е награден с бронзов орден персонално от българския княз Александър Батенберг.

През 1889 година Георги Кондолов със фамилията си се преселва да живее в Бургас, където открива своя дърводелска работилница. На 15 декември 1896 година дружно с Георги Минков, Григор Дяков, Стоян Петров и Иван Златарев основава в морския град клон на Одринското преселническо сдружение „ Странджа “.

След това взе участие в Първия организационен конгрес на одринските сдружения в България, провел се на 19 февруари 1897 година Когато конгресът завършва своята работа, дружно с капитан Петко челник и Стоян Петров Кондолов основава Таен революционен комитет, имащ за задача да подкрепя организирането и изпращането на чети в поробена Тракия. През 1900 година е изпратен като пратеник на Бургаското тракийско сдружение на Седмия македонски конгрес. През 1901 година Георги Кондолов поема управлението на Македоно-одринския комитет в Бургас. В началото на същата година възглавява агитационно-пропагандна чета, с която работи в региона на Странджа планина. Междувременно се среща с Гоце Делчев, който му гласоподава огромно доверие. С втора чета видният български бунтовник навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 година С нея войводата укрепва редица селски комитети на ВМОРО и построява огромен брой смъртни дружини за идното въстание, като отделя огромно внимание и на бойната подготовка на локалното население.

Трета чета Кондолов образува на 18 май 1903 година С нея той работи в южната част на Малкотърновския революционен регион и в обособени села на Лозенградско.

Заедно с дружината си взе участие на конгреса в местността Петрова равнища, където е избран за шеф на всички въстанически чети настоящи в Странджанския регион. След експлоадирането на Илиндинско-Преображенското въстание през 1903 година войводата възглавява лична чета, с която при малкотърновското село Паспалово води кърваво стълкновение с турския войник. В багра Георги Кондолов е тежко ранен от противников патрон и моли четниците да го убият, с цел да го избавят от тъгите. Тежкият чоп да стори това се пада на Димитър Желязков-Македончето, който го прострелва на 7 август 1903 година На идващия ден Георги Кондолов е заровен тържествено от четниците и популацията от близките села. През 1925 година костите му незаконно са пренесени в дървено ковчеже в Малко Търново. В знак на благодарност към видния български бунтовник на 22 май 1950 година малкотърновското село Мързова е преименувано в Кондолово. На негово име са кръстени редица улици, учебни заведения и читалища в страната; издигнати са и няколко паметника. А народът възпява делата на именития бунтовник в песента „ Кондолов заплашителен комита “.

Днес тленните му остатъци се намират в костницата, построена на задната страна на внушителния мемориал, повдигнат в памет на преображенци в местността Петрова равнища, известна и като Странджанското Оборище.

Източник: patrioti.net