Гонзо за разрива с Крушарски: С него повече не искам да работя!
Георги Иванов-Гонзо, който неотдавна стана механически шеф на националните тимове на България, даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по “Ринг “. Легендарният нападател постоянно е приказвал без недомлъвки и не се е страхувал да каже тежката си дума. И този път не изневери на стила си, като засегна всички наболели тематики от борбата за шефското кресло в БФС, през рецесията в обичания му Левски и раздялата с родния Локомотив (Пловдив).
- Не е ли ненапълно и рисковано това твое предопределение? Футболът ни живее в конгресни времена, избор след избор. Няма ли заплаха при нова власт да се окаже за теб „ къс полетът на орела “?
- Аз нямам такива проблеми. Изобщо нямам. В момента работя за положителното на българския футбол. Винаги съм приемал, че работя за федерацията. По същия метод, когато съм бил в Локомотив (Пловдив), в Левски, в Черно море, аз работех за Локомотив, за Левски и за Черно море. Не съм служащ на притежателите на клубовете. Винаги е било по този начин и няма по какъв начин да стане някой да ми е шеф. Това, което говорихме с Боби Михайлов, неговата концепция за развиване на футбола - сега има хора от УЕФА, които вършат стратегии за развиване. Те ще създадат програмата и ще дадат цялостна независимост да работим и да променим нещата такива, каквито би трябвало да бъдат. Но е похвално това, което сега футболният съюз прави. Не съм тук да пропагандирам за Боби или за Бербатов. И двамата задоволително доста ги почитам. В последна сметка моята работа е напълно друга, а не е да се боря за президент. Но в случай че се случи по този начин, че Боби Михайлов загуби, аз ще съм първият, който ще си тръгне отсам и ще си подаде оставката.
- Кандидатът за нов президент на БФС Димитър Бербатов е една от аргументите да имаш по-малко за твоята класа мачове за националния тим. Мислиш ли, че в този момент той може да се окаже индивидът, поради който да имаш по-малко дни като механически шеф и да не можеш да се развиеш?
- Не, не. Аз не желая да влизам в тази дискусия. В последна сметка, който е по-добрият и който предложи по-добра стратегия, той да стане президент на футболния съюз. Но Бербатов беше доста добър и огромен футболист. Напълно обикновено тогава той беше лицето на националния тим. Никога не съм бил да се вършат съпоставения или да споделям, че съм играл по-малко, тъй като той е бил там, само че пък истината е такава. Тогава беше състезател на доста високо равнище, играеше в доста положителни клубове. Напълно обикновено беше на него да се разчита повече. Аз излязох доста късно на открито, а на него това му оказа помощ, че той излезе на 20 години и там го моделираха. Докато всички ние – хора, които сме играли повече в България, прекомерно многото положителни другари, с които непрекъснато си по вечери и партита… Така се случва във футбола, че който има повече ограничения, реализира по-големи резултати. Но по никакъв метод нямам нищо срещу Бербатов, Стилиян, Мартин. Те са ми другари. Смятам, че позицията, на която съм аз, по никакъв метод не е в това, което те желаят да създадат.
- Раздели се с мъка с Локомотив (Пловдив), не по най-хубавия метод. Мълчиш от месеци по тематиката, само че въпреки всичко разкрий нещо – за какво се стигна до тази разлъка с родния ти клуб?
- Ще бъда почтен, нямам какво да укривам. Христо Крушарски е един доста добър човек, който доста пъти лишава и себе си, и фамилията си, с цел да устоя футболния клуб Локомотив. Но като всички по-богати хора и притежатели на клубове, той има доста съветници. Примерно от лятото нещата сред нас се трансформираха. Той почна да си мисли, че може да си прави селекция, че схваща повече от всички нас. Нищо не споделям – това е индивидът, който дава пари и несъмнено е вярно той да дефинира политиката. Но пък аз не мога да работя по този метод. Никога с него не сме имали спорове, само че пък в последна сметка въз основата на тези съветници, дейностите му и решенията, които взима, са доста безредни. Затова аз не считам, че мога да работя по този метод. Но тъй като неведоми са пътищата Божии и ние отново ще се забележим, аз към него имам неповторими връзки, само че не желая да работим дружно.
- Не е ли ненапълно и рисковано това твое предопределение? Футболът ни живее в конгресни времена, избор след избор. Няма ли заплаха при нова власт да се окаже за теб „ къс полетът на орела “?
- Аз нямам такива проблеми. Изобщо нямам. В момента работя за положителното на българския футбол. Винаги съм приемал, че работя за федерацията. По същия метод, когато съм бил в Локомотив (Пловдив), в Левски, в Черно море, аз работех за Локомотив, за Левски и за Черно море. Не съм служащ на притежателите на клубовете. Винаги е било по този начин и няма по какъв начин да стане някой да ми е шеф. Това, което говорихме с Боби Михайлов, неговата концепция за развиване на футбола - сега има хора от УЕФА, които вършат стратегии за развиване. Те ще създадат програмата и ще дадат цялостна независимост да работим и да променим нещата такива, каквито би трябвало да бъдат. Но е похвално това, което сега футболният съюз прави. Не съм тук да пропагандирам за Боби или за Бербатов. И двамата задоволително доста ги почитам. В последна сметка моята работа е напълно друга, а не е да се боря за президент. Но в случай че се случи по този начин, че Боби Михайлов загуби, аз ще съм първият, който ще си тръгне отсам и ще си подаде оставката.
- Кандидатът за нов президент на БФС Димитър Бербатов е една от аргументите да имаш по-малко за твоята класа мачове за националния тим. Мислиш ли, че в този момент той може да се окаже индивидът, поради който да имаш по-малко дни като механически шеф и да не можеш да се развиеш?
- Не, не. Аз не желая да влизам в тази дискусия. В последна сметка, който е по-добрият и който предложи по-добра стратегия, той да стане президент на футболния съюз. Но Бербатов беше доста добър и огромен футболист. Напълно обикновено тогава той беше лицето на националния тим. Никога не съм бил да се вършат съпоставения или да споделям, че съм играл по-малко, тъй като той е бил там, само че пък истината е такава. Тогава беше състезател на доста високо равнище, играеше в доста положителни клубове. Напълно обикновено беше на него да се разчита повече. Аз излязох доста късно на открито, а на него това му оказа помощ, че той излезе на 20 години и там го моделираха. Докато всички ние – хора, които сме играли повече в България, прекомерно многото положителни другари, с които непрекъснато си по вечери и партита… Така се случва във футбола, че който има повече ограничения, реализира по-големи резултати. Но по никакъв метод нямам нищо срещу Бербатов, Стилиян, Мартин. Те са ми другари. Смятам, че позицията, на която съм аз, по никакъв метод не е в това, което те желаят да създадат.
- Раздели се с мъка с Локомотив (Пловдив), не по най-хубавия метод. Мълчиш от месеци по тематиката, само че въпреки всичко разкрий нещо – за какво се стигна до тази разлъка с родния ти клуб?
- Ще бъда почтен, нямам какво да укривам. Христо Крушарски е един доста добър човек, който доста пъти лишава и себе си, и фамилията си, с цел да устоя футболния клуб Локомотив. Но като всички по-богати хора и притежатели на клубове, той има доста съветници. Примерно от лятото нещата сред нас се трансформираха. Той почна да си мисли, че може да си прави селекция, че схваща повече от всички нас. Нищо не споделям – това е индивидът, който дава пари и несъмнено е вярно той да дефинира политиката. Но пък аз не мога да работя по този метод. Никога с него не сме имали спорове, само че пък в последна сметка въз основата на тези съветници, дейностите му и решенията, които взима, са доста безредни. Затова аз не считам, че мога да работя по този метод. Но тъй като неведоми са пътищата Божии и ние отново ще се забележим, аз към него имам неповторими връзки, само че не желая да работим дружно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ