Г-н Екимджиев, доколко реалистични са очакванията, че този парламент и

Г-н Екимджиев, до каква степен реалистични са упованията, че този парламент и това държавно управление ще съумеят да създадат по този начин нужната за България правосъдна промяна? Каква е прогнозата Ви?

Михаил Екимджиев: Аз считам, че тези упования могат да се окажат реалистични. Видяхте, че по ред аргументи – забележими и невидими – ГЕРБ и Движение за права и свободи, които със зъби и нокти бранеха статуквото, като крепяха недосегаемостта на основния прокурор, в границите на един-два месеца започнаха интензивно да приказват не просто за конституционни промени, а за такива, фокусирани върху правосъдната система и статута на основния прокурор. Знаем и за натиска по линия „ Магнитски “ .

Съществува оздравяващ напън от евроатлантическите ни сътрудници, както и от Съвета на Европа. От 2009 година виси и неизпълнено решението по делото „ Колеви против България “, постановено във връзка подозрения, че някогашният основен прокурор Никола Филчев е забъркан в ликвидиране, което не е разследвано. Вече 14-та година не са изпълнени рекомендациите за въвеждане на механизъм за следствие на основния прокурор. От това също идва мощен външен напън. И на вътрешно, конюнктурно политическо равнище това е изискването за коалиране и за изпиране на ГЕРБ и персонално на Борисов през на практика съдружно ръководство с Политическа партия и Демократична България. А политическото верую на Политическа партия и Демократична България е правосъдната промяна.

 Макар и със скърцане на зъби ГЕРБ и Движение за права и свободи са принудени да поемат този нов курс поради външната и вътрешната политическа обстановка. Затова аз считам, че ще се стигне до някаква конституционна промяна. Друг е въпросът, че по характерен андрешковски фасон тези партии ще се опитат да си запазят нормативни малки врати за влияние и кадруване в правосъдната система. Просто тъй като те са привикнали да оползотворяват властовия запас през въздействие върху прокуратурата и съда.

Санкциите „ Магнитски “ ли са главният инструмент за реализирането на тази смяна?

М. Екимджиев: Много е комплицирано, много са „ страничните шумове “ в системата, с цел да може да се каже кой тъкмо е главният фактор. Затова без рекламация за пълнота показвам три – „ Магнитски “, засилващият се с всяка минала година напън от Съвета на Европа, а и когато едно решение на Европейския съд за правата на индивида (EСПЧ) не бъда изпълнено в продължение на 14 години, разпоредбите на Съвета на Европа позволяват заледяване на участието и даже изключване на страни членки. България е и измежду страните, които най-често не извършват генералните ограничения, произлизащи от неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека. Държавата ни добродушно и почтително заплаща с нашите пари присъдените компенсации, само че не трансформира законите и практиките си, тъй че нарушаванията да не могат да бъдат възпроизвеждани.

Не бих изключил да господства и персоналната екзистенциална рецесия на Борисов, която се проектира и върху вождистката му партия, както и желанието му да се избави от абсурда „ Барселонагейт “. Фактическото предопределение на Борислав Сарафов за и.д. основен прокурор от Бойко Борисов, с цел да пази гърба му и да го защищава от следствие, както и затварянето на очите на Политическа партия и Демократична България минава през единодушието за конституционна промяна.

Тече един вземане-даване. Сигурността на Бойко Борисов, минаваща през укрепването и - съгласно мен - дълготрайното престояване на Сарафов на поста основен прокурор, стои от едната страна на везните. От другата страна са някакви обещания за правосъдна промяна. Доколко ще бъдат осъществени те, към този момент е въпрос на бъдещето. Но към този момент този пазарлък може да докара до общественополезен резултат. Мотивите може да са аморални, само че е допустимо от тях да произтече нещо положително за хората и обществото. 

Допускате ли и следното: задкулисието в действителност желае да направи някаква правосъдна промяна, откакто е натрупало задоволително капитали и активи и желае да ги легализира, пробвайки се да си обезпечи, доколкото е допустимо, имунитет и надзор върху процесите?

М. Екимджиев: Това се е проявявало във всички млади буржоазно-демократични общества, в които е имало в началото струпване на капитал. След мътния и кървясъл преход елитите, каквото и тъкмо да значи това, имат интерес от ясни правила и отбрана на добития от тях паричен и обществен капитал. Вероятно в общоприет проект това го има. Но аз бих задал въпроса „ за какво тъкмо в този момент “. Съществува характерната вътрешна и външна политическа конюнктура и съответни ситуационни фактори, които доведоха до това този резултат да се появи точно в този момент.

Успешен ли ще бъде опитът за изпиране на Бойко Борисов и Делян Пеевски?

М. Екимджиев: Борисов е посочил, че е същински политически хамелеон, и че оцелява в разнообразни политически функции. Първоначално той беше черният отмъстител, който трябваше да громи неприятните като основен секретар на Министерство на вътрешните работи и в първия му мандат като министър председател. После пристигна „ Борисов – умиротворителят “, а по-късно и „ Борисов – световният политик “. Нищо чудно в този момент той да изиграе четвърта или пета поредна роля – „ Борисов – реформаторът на правосъдната система “. Справя се добре в кинематографично-театралния род.

Обществото ни е късопаметно и като нищо може да повярва в това, забравяйки по какъв начин преди време точно той конфигурира Сотир Цацаров. Сега пък с последните събития към линча по отношение на Гешев стана безпощадно ясно, че той си е избрал и него. И както го избра, по този начин и съумя да го махне безусловно за седмица. Така че, в случай че Бойко Борисов приказва дълго време за конституционни промени и те в действителност бъдат осъществени, огромна част от българското общество след година-две единствено неясно ще си спомня каква е била ролята на ГЕРБ и Борисов при погромите на прокуратурата в най-тежкия ѝ интервал от времето на Цацаров и Гешев.

През всички години на прехода и при всичките ѝ ръководители, българската прокуратура показва дълготраен инстинкт и интерес да обслужва властта. Възможно ли е това да се промени единствено със законодателни промени и с прекрояване на Конституцията?

М. Екимджиев: Възможно е, само че не е несъмнено. От друга страна все отнякъде би трябвало да се стартира. Според мен концепциите за конституционни промени са положителни. Главните прокурори, еднолично ръководещи институцията, имам предвид главно Цацаров и Гешев, решаваха на кого и на каква цена да продадат независимостта на ръководената от тях прокуратура. Затова и за ръководещите в последните 10-ина години беше задоволително да управляват основния прокурор, с цел да знаят, че могат да управляват и доста други процеси. Не единствено в правосъдната система, само че и в цялата страна.

Промяната в статута и пълномощията на основния прокурор, превръщането му в административен началник на институцията, към този момент прави малко по-трудна и по-сложна използването на прокуратурата за политически цели. Това няма да може да става през един човек, а през прокурорската гилдия. Няма да е невероятно, само че ще бъде по-трудно. Особено, като се има поради, че се чака в така наречен социална квота на прокурорската гилдия – шестимата души, които ще бъдат избирани от Народното събрание с две трети от гласовете – другите политически сили да се уравновесяват взаимно. Така че планът за смяна на Конституцията дава някаква вероятност за по-голяма институционална самостоятелност на прокуратурата.

Това, несъмнено, не е гаранция, че тя още веднъж няма да бъде овладяна и обяздена. Особено на фона на съществуващите в доста прокурори и административни ръководители прокорупционни настройки. Те са привикнали да слугуват на политиците и да получават съответните бонуси. Това е тяхната зона на комфорт и те умишлено или подсъзнателно ще се опитат да останат там. Трябва да има непрекъснат публичен и медиен напън за реформиране, проветряване, в случай че щете и за лустриране на високите равнища в прокуратурата.