Финансовата свобода е най-голямата награда
Г-жо Дуриданова, по какъв начин успяхте да извършите кариера в Америка?
Моят късмет в резюме е: Учене и работа, работа и учене. Това е формулата за триумф на всички места. Образованието е най-важният билет към свободата. Човек би трябвало ясно да дефинира какво тъкмо развиване го интересува и по какъв начин да го реализира. Изисква се струпване на доста познания, другояче няма по какъв начин да се осъществят фантазии, свързани с кариера като моята. Аз и в този момент не спирам да изучавам – ползата ми е притеглен от китайския език, откакто зная български, британски, сърбохърватски, съветски, френски, немски, испански.
През 1992 година идвате в България с съответна професионална задача. Как стана това?
По това време Стамен Тасев е основен секретар на Министерството на финансите. Пристига той във Вашингтон, с цел да търси съдействие от финансовия департамент на Съединени американски щати за основаването на нова данъчна система в България. Предоставят му лист на специалисти с опит и се стопира на моето име, тъй като вижда, че съвършено притежавам български език. Така бях поканена да се включа в изработването на разбор на българската данъчна система и да посетя страната през април 1992 година Дойдохме дружно с още един американски специалист. Аз имах привилегията да контактувам свободно с българите и му превеждах.
Каква работа трябваше да свършите?
Кацнахме на Летище София. На идващия ден имахме среща със Стоян Александров и Бисер Славков, които бяха съответни министър и зам.-министър на финансите. Коментирахме устройството и положението на данъчната администрация. Установихме, че бизнесът работи с подправени фактури, множеството от компаниите твърдяха, че са във банкрут, а де факто измежду тях имаше доста проспериращи компании.
Чия беше концепцията да се вкара Данък добавена стойност?
Не беше моя. По време на престоя ми в България ме посетиха двама представители на МВФ, които ми сложиха задачата да оглавя въвеждането на Данък добавена стойност. Обясних им, че в Съединени американски щати няма Данък добавена стойност и нямам никакъв опит в това. Окуражиха ме, че ще се оправя. И по този начин стартира всичко. Данък добавена стойност не е харесван налог, само че това е европейски налог. Той е нужен на България, с цел да е конкурентоспособна и сполучлива в търговията си в Европа.
Как се цялостни хазната в Америка без Данък добавена стойност?
В Съединени американски щати има федерални налози, има също щатски и градски налози, само че не във всички щати като да вземем за пример в Тексас, където пребивавам. Приходите за федералните налози са 50% от налог общ приход от физически лица, 7% от корпорации, 36% от налог върху заплати, акцизи и др.
Коя беше силата, която въртеше вътрешния ви мотор?
Моето предпочитание беше да работя в интернационалната данъчна администрация. Сигурно задачата ми е била да напусна България, да се възпитавам, да натрупам познания и умения и в сериозен интервал да се завърна, с цел да оказа помощ. Основна цел в живота ми е била да оказвам помощ. В Детройт като учителка помогнах на доста деца да получат обучение и да изоставен кварталите с престъпност. Когато станах началник в данъчната администрация, насърчавах доста от моите сътрудници да осъществят фантазиите си. Ако стоят на едно място, а не порастват в кариерата, изгубват интерес. Затова ги подкрепях в професионалното им израстване и доста от тях станаха мениджъри. Идването ми в България е продължение на работата ми да образовам. Разработих доста материали, сътворих и Наръчник за Данък добавена стойност, образовах чиновниците в данъчните служби, а те бяха доста въодушевени.
Защо бяха въодушевени, в случай че те би трябвало да управляват този нов налог?
Знаеха, че въвеждането на Данък добавена стойност е належащо. Моето присъединяване им помагаше бързо да се оправят.
Споделете някой от най-ярките мемоари от въвеждането на ДДС…
В края на 3-годишния ми престой, в символ на благодарност за взаимната работа ме заведоха при Ванга. И единственото, което я попитах, бе дали данъчните промени ще съумеят, ще бъде ли добре данъчната система? Тя сподели „ Да “. Това беше всичко, което тогава ме интересуваше. Нямах персонални въпроси. Успехът на страната е нещо доста по-голямо.
Как гледате на плоския налог?
Това е въпрос на разбор, откакто мине известно време от въвеждането на един налог. Всяка страна би трябвало сама да реши по какъв начин ще си обезпечи бюджета.
Преди 1989 година имахте ли право да се връщате в България?
Нямах право, само че си пристигнах. Опитах си шанса и се върнах два пъти – през 1981 и през 1983 година Исках да видя родината и роднините си, България ме теглеше. Бях с американска фамилия - Крампи, по това време нямаше компютри на митницата и по тази причина не ме стопираха.
През „ американските очила “ на екскурзиант по какъв начин ви се вижда в този момент България?
Пътувах с трен до Варна, където показах книгата си. Чудесно обслужване. Отседнах в курорта „ Константин и Елена “ – по този начин добре поддържан, американците споделят – като маникюр. После и Поморие доста ми хареса, възхитена съм от изобретателната архитектура. В България е изработен огромен скок и за мен тя е доста по-привлекателна от западните страни. От морето се върнах с рейс и бях въодушевена от гледката - редяха се ниви, поля, ливади. И усещах, че сърцето ми е на място.
Готова ли сте за скок назад в България? От какво ще зависи същинското завръщане?
То ще стане. Не съм го възнамерявала още, защото в Америка имам три деца и шестима внуци. Децата ми са свързани с България, сърцата им принадлежат на България. Не мога да посоча точна дата, само че подсигурявам, че ще се завърна.
Децата и внуците приказват ли български?
Децата ми – да, само че внуците – не. Целта ми е последователно и те да научат нашия език, да се срещнат с българските обичаи.
Кой беше подтикът да напишете тази автобиографична книга?
Написах я поради младежите, защото много от тях са в положение на колебливост. Мислят, че в чужбина биха имали по-голям късмет за реализация. Искам да им споделя моя опит и да им дам моята убеденост, че в днешна България също може да имат положително бъдеще. Чрез книгата желая да им опиша за пътя, който води към реализация на фантазии и реализиране на благополучие, а пътят е един, както за Америка, по този начин и за България. Искам също да им припомня, че българският дух е мощен. Препоръчвам да се държат покрай своите корени, тъй като те ще им дават сила да преуспеят, където и да са.
Как си представяте едно ново ваше начало в България?
Ще се любувам на всичко - на природата, на срещите си с хората. Ще напиша и втора книга за дълголетието, родовите корени, духът и българската просвета като водещи фактори за дълъг и благополучен живот. На българската данъчна администрация бих оказала помощ, в случай че е нужна, и то в региона на мениджмънта. Една от фантазиите ми е да пребивавам и създавам в Радомирско - родния завършек на моята баба.
А от позицията на опита съгласно вас какво е най-важно за индивида в живота?
Първо, за мен беше значима политическата независимост и по тази причина отпътувах оттатък Желязната завеса. След това идва въпросът за самостоятелната независимост, а когато човек реализира това, което е желал да реализира в кариерата си, идва премия под формата на финансовата независимост. Щастливият живот е артикул на доста работа, която е и финансово възнаградена.
Текстът е част от бр. 110 на сп. " Икономика ". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Моят късмет в резюме е: Учене и работа, работа и учене. Това е формулата за триумф на всички места. Образованието е най-важният билет към свободата. Човек би трябвало ясно да дефинира какво тъкмо развиване го интересува и по какъв начин да го реализира. Изисква се струпване на доста познания, другояче няма по какъв начин да се осъществят фантазии, свързани с кариера като моята. Аз и в този момент не спирам да изучавам – ползата ми е притеглен от китайския език, откакто зная български, британски, сърбохърватски, съветски, френски, немски, испански.
През 1992 година идвате в България с съответна професионална задача. Как стана това?
По това време Стамен Тасев е основен секретар на Министерството на финансите. Пристига той във Вашингтон, с цел да търси съдействие от финансовия департамент на Съединени американски щати за основаването на нова данъчна система в България. Предоставят му лист на специалисти с опит и се стопира на моето име, тъй като вижда, че съвършено притежавам български език. Така бях поканена да се включа в изработването на разбор на българската данъчна система и да посетя страната през април 1992 година Дойдохме дружно с още един американски специалист. Аз имах привилегията да контактувам свободно с българите и му превеждах.
Каква работа трябваше да свършите?
Кацнахме на Летище София. На идващия ден имахме среща със Стоян Александров и Бисер Славков, които бяха съответни министър и зам.-министър на финансите. Коментирахме устройството и положението на данъчната администрация. Установихме, че бизнесът работи с подправени фактури, множеството от компаниите твърдяха, че са във банкрут, а де факто измежду тях имаше доста проспериращи компании.
Чия беше концепцията да се вкара Данък добавена стойност?
Не беше моя. По време на престоя ми в България ме посетиха двама представители на МВФ, които ми сложиха задачата да оглавя въвеждането на Данък добавена стойност. Обясних им, че в Съединени американски щати няма Данък добавена стойност и нямам никакъв опит в това. Окуражиха ме, че ще се оправя. И по този начин стартира всичко. Данък добавена стойност не е харесван налог, само че това е европейски налог. Той е нужен на България, с цел да е конкурентоспособна и сполучлива в търговията си в Европа.
Как се цялостни хазната в Америка без Данък добавена стойност?
В Съединени американски щати има федерални налози, има също щатски и градски налози, само че не във всички щати като да вземем за пример в Тексас, където пребивавам. Приходите за федералните налози са 50% от налог общ приход от физически лица, 7% от корпорации, 36% от налог върху заплати, акцизи и др.
Коя беше силата, която въртеше вътрешния ви мотор?
Моето предпочитание беше да работя в интернационалната данъчна администрация. Сигурно задачата ми е била да напусна България, да се възпитавам, да натрупам познания и умения и в сериозен интервал да се завърна, с цел да оказа помощ. Основна цел в живота ми е била да оказвам помощ. В Детройт като учителка помогнах на доста деца да получат обучение и да изоставен кварталите с престъпност. Когато станах началник в данъчната администрация, насърчавах доста от моите сътрудници да осъществят фантазиите си. Ако стоят на едно място, а не порастват в кариерата, изгубват интерес. Затова ги подкрепях в професионалното им израстване и доста от тях станаха мениджъри. Идването ми в България е продължение на работата ми да образовам. Разработих доста материали, сътворих и Наръчник за Данък добавена стойност, образовах чиновниците в данъчните служби, а те бяха доста въодушевени.
Защо бяха въодушевени, в случай че те би трябвало да управляват този нов налог?
Знаеха, че въвеждането на Данък добавена стойност е належащо. Моето присъединяване им помагаше бързо да се оправят.
Споделете някой от най-ярките мемоари от въвеждането на ДДС…
В края на 3-годишния ми престой, в символ на благодарност за взаимната работа ме заведоха при Ванга. И единственото, което я попитах, бе дали данъчните промени ще съумеят, ще бъде ли добре данъчната система? Тя сподели „ Да “. Това беше всичко, което тогава ме интересуваше. Нямах персонални въпроси. Успехът на страната е нещо доста по-голямо.
Как гледате на плоския налог?
Това е въпрос на разбор, откакто мине известно време от въвеждането на един налог. Всяка страна би трябвало сама да реши по какъв начин ще си обезпечи бюджета.
Преди 1989 година имахте ли право да се връщате в България?
Нямах право, само че си пристигнах. Опитах си шанса и се върнах два пъти – през 1981 и през 1983 година Исках да видя родината и роднините си, България ме теглеше. Бях с американска фамилия - Крампи, по това време нямаше компютри на митницата и по тази причина не ме стопираха.
През „ американските очила “ на екскурзиант по какъв начин ви се вижда в този момент България?
Пътувах с трен до Варна, където показах книгата си. Чудесно обслужване. Отседнах в курорта „ Константин и Елена “ – по този начин добре поддържан, американците споделят – като маникюр. После и Поморие доста ми хареса, възхитена съм от изобретателната архитектура. В България е изработен огромен скок и за мен тя е доста по-привлекателна от западните страни. От морето се върнах с рейс и бях въодушевена от гледката - редяха се ниви, поля, ливади. И усещах, че сърцето ми е на място.
Готова ли сте за скок назад в България? От какво ще зависи същинското завръщане?
То ще стане. Не съм го възнамерявала още, защото в Америка имам три деца и шестима внуци. Децата ми са свързани с България, сърцата им принадлежат на България. Не мога да посоча точна дата, само че подсигурявам, че ще се завърна.
Децата и внуците приказват ли български?
Децата ми – да, само че внуците – не. Целта ми е последователно и те да научат нашия език, да се срещнат с българските обичаи.
Кой беше подтикът да напишете тази автобиографична книга?
Написах я поради младежите, защото много от тях са в положение на колебливост. Мислят, че в чужбина биха имали по-голям късмет за реализация. Искам да им споделя моя опит и да им дам моята убеденост, че в днешна България също може да имат положително бъдеще. Чрез книгата желая да им опиша за пътя, който води към реализация на фантазии и реализиране на благополучие, а пътят е един, както за Америка, по този начин и за България. Искам също да им припомня, че българският дух е мощен. Препоръчвам да се държат покрай своите корени, тъй като те ще им дават сила да преуспеят, където и да са.
Как си представяте едно ново ваше начало в България?
Ще се любувам на всичко - на природата, на срещите си с хората. Ще напиша и втора книга за дълголетието, родовите корени, духът и българската просвета като водещи фактори за дълъг и благополучен живот. На българската данъчна администрация бих оказала помощ, в случай че е нужна, и то в региона на мениджмънта. Една от фантазиите ми е да пребивавам и създавам в Радомирско - родния завършек на моята баба.
А от позицията на опита съгласно вас какво е най-важно за индивида в живота?
Първо, за мен беше значима политическата независимост и по тази причина отпътувах оттатък Желязната завеса. След това идва въпросът за самостоятелната независимост, а когато човек реализира това, което е желал да реализира в кариерата си, идва премия под формата на финансовата независимост. Щастливият живот е артикул на доста работа, която е и финансово възнаградена.
Текстът е част от бр. 110 на сп. " Икономика ". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ