Мила Родино, ти си земен рай... и ад!
Футболната ни Родина редува престоите си от единия на другия полюс. От парадайса до пъкъла. Последните международни квалификации са ослепителен образец за това.
Веднъж играем добре, дори доста добре, след това сме трагични, дори доста трагични.
За първи път от 50 години победихме Швеция, а преди този момент катурнахме и Холандия още веднъж у дома. После обаче позволихме Франция за сефте да ни надвие в формален мач на наш терен. За похлупак (отново за първи път) не спечелихме против Люксембург. От 13 дуела имахме 13 триумфа. В 14-ия обаче се препънахме нощес – 1:1.
Звучи простичко, само че си е живата истина. Докато не се изкоренят тези залитания, няма по какъв начин да стъпим на краката си и да участваме на огромно състезание. Темата сме я дъвкали и предъвкали. Нямаме мощно потомство, нямаме водачи и т.н, и така нататък
Все отново проблясъците в квалификациите демонстрираха, че вяра някаква си съществува. И сега всичко е в ръцете на Петър Хубчев, който има капацитет да води националния тим. Въпросът е Хубси да образува отбор, подготвен за класиране на Евро 2020. Селекционерът разполага с задоволително време, с цел да успее. Ако се постанова, да сграбчва метлата и да направи огромна чистка. А то се постанова. Някои просто разхождаха фланелката и потвърдиха, че не я заслужават. Той ги знае най-добре кои са.
Що се отнася до Люксембург. Нека никога не звучи като опрощение, само че от скромното отборче няма и диря. Убедихме се още през септември предходната година, когато колкото да го надвихме в София с 4:3. Люксембург потвърди, че към този момент лети в друга орбита и при гостуването си на Франция, измъквайки 0:0. Онова 0:8 от Швеция преди няколко дни не го бройте. Там не мирише, там вони на спекулация. Но това е друга тематика, която нас не ни визира. За нас по-важното е уханието на футболния парадайс да е по-често събитие от пъкъла.
Нека не звучи и като опрощение, че има и по-трагични случаи от нашия. Я вижте младежките национали на Македония, които станаха за смях след цялостния срам против докерите от Гибралтар. Да, но хайде да погледнем мъжкия отбор на Исландия. Навремето Краси Чомаков ги пореше от 20-30 метра с прословутата си тупалка. Днес обаче исландците са за първи път финалисти на международно състезание, откакто демонстрираха очевидната си класа и на Евро 2016. Обяснението за растежа е повече от ясно – огромна част от футболистите им играят в западноевропейски клубове. А нашите се броят на пръсти... Даже въобще не се броят.
Ето че отново се въртим в кръга на безкрайните и станали към този момент банални въпроси – нямаме играчи на Запад, нямаме мощно клубно състезание, нямаме асове. За да излезем от него, топката е напълно в Хубчев, чиято същинска и тежка работа занапред следва. Лидерите ни може и да липсват, само че футболисти има. А щом ги има, един ден евентуално те ще се трансфорат в асове. Дано!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Веднъж играем добре, дори доста добре, след това сме трагични, дори доста трагични.
За първи път от 50 години победихме Швеция, а преди този момент катурнахме и Холандия още веднъж у дома. После обаче позволихме Франция за сефте да ни надвие в формален мач на наш терен. За похлупак (отново за първи път) не спечелихме против Люксембург. От 13 дуела имахме 13 триумфа. В 14-ия обаче се препънахме нощес – 1:1.
Звучи простичко, само че си е живата истина. Докато не се изкоренят тези залитания, няма по какъв начин да стъпим на краката си и да участваме на огромно състезание. Темата сме я дъвкали и предъвкали. Нямаме мощно потомство, нямаме водачи и т.н, и така нататък
Все отново проблясъците в квалификациите демонстрираха, че вяра някаква си съществува. И сега всичко е в ръцете на Петър Хубчев, който има капацитет да води националния тим. Въпросът е Хубси да образува отбор, подготвен за класиране на Евро 2020. Селекционерът разполага с задоволително време, с цел да успее. Ако се постанова, да сграбчва метлата и да направи огромна чистка. А то се постанова. Някои просто разхождаха фланелката и потвърдиха, че не я заслужават. Той ги знае най-добре кои са.
Що се отнася до Люксембург. Нека никога не звучи като опрощение, само че от скромното отборче няма и диря. Убедихме се още през септември предходната година, когато колкото да го надвихме в София с 4:3. Люксембург потвърди, че към този момент лети в друга орбита и при гостуването си на Франция, измъквайки 0:0. Онова 0:8 от Швеция преди няколко дни не го бройте. Там не мирише, там вони на спекулация. Но това е друга тематика, която нас не ни визира. За нас по-важното е уханието на футболния парадайс да е по-често събитие от пъкъла.
Нека не звучи и като опрощение, че има и по-трагични случаи от нашия. Я вижте младежките национали на Македония, които станаха за смях след цялостния срам против докерите от Гибралтар. Да, но хайде да погледнем мъжкия отбор на Исландия. Навремето Краси Чомаков ги пореше от 20-30 метра с прословутата си тупалка. Днес обаче исландците са за първи път финалисти на международно състезание, откакто демонстрираха очевидната си класа и на Евро 2016. Обяснението за растежа е повече от ясно – огромна част от футболистите им играят в западноевропейски клубове. А нашите се броят на пръсти... Даже въобще не се броят.
Ето че отново се въртим в кръга на безкрайните и станали към този момент банални въпроси – нямаме играчи на Запад, нямаме мощно клубно състезание, нямаме асове. За да излезем от него, топката е напълно в Хубчев, чиято същинска и тежка работа занапред следва. Лидерите ни може и да липсват, само че футболисти има. А щом ги има, един ден евентуално те ще се трансфорат в асове. Дано!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ