Историята, международната политика и френското предложение
Френското предложение за разрешаване на разногласието сред София и Скопие е образец за виртуозна дипломация, само че той не е първият. В историята на България към този момент е било прилагано нещо сходно. Случило се е преди 136 години.
На 24 март (5 април) 1886 година, в двореца Топхане в Цариград, е подписан един протокол с голямо значение за цялото последвало развиване на българската страна. Той урежда правно въпроса за осъщественото на 6 септември 1885 година нарушаване на Берлинския контракт с провъзгласяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Първият член от подписания протокол гласи: „ Общото ръководство на Източна Румелия ще бъде поверено на българския княз, според член 17 от Берлинския контракт. “
В другите елементи на протокола се споделя по какъв начин Кърджалийско и мюсюлманските села в Родопите, които по Берлинския контракт са част от Източна Румелия, се предават директно под властта на султанското държавно управление. Предвижда се още една комисия, назначена по едно и също време от султана и българския княз, която да промени досегашния Органически правилник на Източна Румелия според „ условията на новото състояние и локалните потребности. “ В период от 4 месеца тя би трябвало да приключи работата си и да я съобщи за санкциониране (одобрение) на Цариградската посланическа конференция.
Но тук се прибавя и нещо забавно: „ Докато тези промени бъдат глобени, грижата за ръководството на региона, съгласно формите изисквани от сегашните условия, ще бъде поверено на благоразумието и верността на княза. “
Особено значим е последният член 4 на протокола, който гласи: „ Всички други разпоредби на Берлинския контракт по отношение на Българското Княжество и Източна Румелия са и остават в действие и осъществяване. “
Източна Румелия де юре?
Какво можем да извлечем от наличието на подписания в Топхане протокол? В интернационалния юридически мир не престават да съществуват настрана „ България и Източна Румелия “. Българският княз просто става генерал-губернатор на Източна Румелия, като на всеки пет години, според член 17 на Берлинския контракт, султанът би трябвало да търси утвърждение от великите сили, с цел да възобнови мандата му.
Продължава да работи досегашният Органически правилник на Източна Румелия, само изменен от една комисия според „ условията на новото състояние и локалните потребности. “ През четирите месеца, в които това би трябвало да бъде сторено – затова до към края на юли - началото на август 1886 година – за ръководството на Източна Румелия ще се разчита на „ благоразумието и верността на княза. “
В същото време, като се изключат териториалните промени, назначението на българския княз за генерал-губернатор на Източна Румелия и смяната в четиримесечен период на Органическия правилник на региона, всички разпоредби на Берлинския контракт както за Княжество България, по този начин и за Източна Румелия, остават в действие. Неслучайно понятието „ Източна Румелия “ настойчиво участва, изключително в турската и гръцка документи, и в идващите десетилетия.
Южна България де факто
Реалността обаче е много по-различна от тази чисто правна картина. В последна сметка Съединението е на процедура прието. Протоколът от Топхане дава опция на българското държавно управление да реализира в действителност цялостно съединяване на Северна и Южна България .
Дори бюджетът на Източна Румелия става част от българския държавен бюджет, а в региона са трансферирани админи, изпратени от София.
Нещо повече, с декрет на княз Александър I Български държавното управление на Петко Каравелов насрочва на юг от Балкана за 11 и 18 май 1886 година спомагателни избори за попълване състава на IV Обикновено национално заседание (ОНС) с депутати и от някогашната Източна Румелия.
По този метод, игнорирайки нейния Органически правилник, действието на Търновската конституция се разгръща и над някогашната самостоятелна област.
През април 1886 година правосъдният министър доктор Васил Радославов вкарва законите в Княжеството и на територията на някогашната Източна Румелия. Изборите са извършени, а новите народни представители - изпратени в София. От 2 юни до 11 юли в столицата на Княжеството се организира изключителната сесия на IV Общински народен съвет с депутати и от двете страни на Балкана.
Както изборите, по този начин и идването на депутатите от Източна Румелия в София, за съвещание в общото Народно заседание, са нарушаване на протокола от Топхане. Интересно е обаче, че нито великите сили, нито Османската империя стачкуват против това.
При откриването на сесията на 2 юни 1886 година в тронното слово князът не обелва и дума за Топханенския акт. Напротив, той акцентира по какъв начин „ многоожидаемото и откровено желаемото съединяване на двете Българии към този момент стана, доказателството на което служи, че едно общобългарско Народно заседание ще преглежда и взема решение делата и въпросите, отнасящи се до ползите на съвкупното родно място. “
Тук към този момент следват митинги от европейски столици, задето се подценява едно съглашение, подписано единствено преди два месеца. Князът, несъмнено, се оправдава пред непознатите дипломатически сътрудници в София, че е трябвало да задоволи патриотичните настроения, като разгласи Съединението за фактическо.
Интересно е, че въпреки в тази ситуация да е най-уязвената страна, Османската империя не стачкува пламенно. И въпреки всичко, великият везир с подигравка отбелязва в депеша до княза по какъв начин речта му била „ доста красноречива, само че неточна. “
Въпреки това, обратно на правната рамка на Топханенския протокол, действителността след 6 септември 1885 година е напълно друга. Имаме съединена страна.
136 години по-късно. „ Френското “ предложение
Сещам се за Съединението в тези дни на 2022 година, когато се разисква предлагането на Европейския съюз (станало известно като „ френско “) до София и Скопие по отношение на началото на договарянията на Република Северна Македония за бъдещо участие в Европейския съюз.
Дипломатическата му виртуозност се състои в това, че то остава отворено за една по-хлабава интерпретация. Това пък е направено с две съществени цели. Първо – да даде опция на работилите над документа и подкрепящите го да го „ опаковат “ като триумф и отбрана на „ националните ползи “ както пред българската, по този начин и пред македонската общност.
Заедно с това, втората цел е да се оставят гъвкави благоприятни условия за по-нататъшното приложение на документите в хода на договарянията, като се държи по едно и също време сметка за ползите и достолепието както на София, по този начин и на Скопие.
Неслучайно, и в двете столици, остава някак неразбираемо тези дни, че без да го е споделило категорично, „ френското “ предложение на процедура е анулирало както българската Рамкова позиция, по този начин и декларацията на македонския парламент с техните червени линии.
Какво печели София
С препоръчаната преговорна рамка България печели споменаване на осъществяването на контракта с югозападната си съседка от 2017 г.; включване на българите в конституцията на Република Северна Македония (макар и не преди повдигането на ветото, само че преди отваряне на първия клъстър); малка врата да резервира за едностранно прилагане българската позиция за езика.
В последна сметка самата преговорна рамка се отнася към Договора и неговото осъществяване, както и към протоколите по член 12. И без значение от несъответствието с Рамковата позиция, „ френското “ предложение дава опция български претенции да влязат не като двустранни отговорности към страна членка, а през призмата на правата на индивида.
По този метод в бъдещия План за деяние на районен съд Македония могат да попаднат отбраната на българското културно-историческо наследство; премахването на говора на омраза; реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Югославия с българско съзнание (за подигравка, един от техните потомци беше на митингите в Скопие, казвайки „ дядо ми е БИЛ българин “).
И защото от изолираните изказвания на министър Теодора Генчовска може да се направи изводът, че така наречен „ втора външна политика “ (извършвана, твърди Генчовска, от премиера Петков) се състои точно в отпадането на условието за езика и преместването на вкарването на българите в конституцията след повдигането на ветото, то вероятният извод е, че това е била и единствената рационална и осъществима политика в европейски подтекст. Другото са истеризации на Има Такъв Народ по тематиката с прелиминарен неприятен сюжет.
Какво печели Скопие
Предложената преговорна рамка на процедура е изпратила в кошчето българската Рамкова позиция от октомври 2019 година дружно с условието за приложимост в преговорния развой на понятието „ език на Северна Македония “ или наличието на спомагателни пояснения, звездички и бележки под линия. За сметка на това в преговорния развой ще има чиста препоръка към понятието „ македонски език “.
Споменаването на протоколите от междуправителствените конференции е въз основата на Договора за добросъседство от 2017 година, което ще рече рефериране към неговата позиция за „ общата история на двете страни и народите им “, а не към постановките на българската Рамкова позиция за единствено една българска история до 1944 година
И въпреки в действителност преговорната рамка да загатва Договора и протоколите по неговия член 12, има едно общо условие за осъществяване на Договор и бъдещия двустранен протокол, а Европейска комисия е тази, която рапортува на междуправителствена конференция за осъществяване. Заедно с това, и в настоящия си тип на неподписана чернова, планът за протокол е компромис с времевите условия и периоди, съдържащи се в Рамковата позиция от октомври 2019 година
Към това можем да прибавим, че включването на българите в Конституцията на районен съд Македония не става преди повдигане на ветото, а преди отваряне на първия клъстър от новата методология.
Отворен за гъвкаво използване
В началото на тази публикация видяхме, че фактическите случвания след края на март и началото на април 1886 година в Княжеството и някогашната Източна Румелия, бяха доста надалеч от подписания в двореца Топхане протокол. Какво може да се случи в идните години със сегашната преговорна рамка?
Тук можем да кажем, че макар вдигнатата тревожна пушилка въпросите с езика и вписването на българите в Конституцията към този момент са ясни. Изявленията от София по какъв начин българската страна още стои на Рамковата позиция, както и от Скопие, че политиката би трябвало да се съгласува резолюцията на македонското заседание от 29 юли 2021 година, нямат особена стойност.
Урсула фон дер Лайен декларира на македонския парламент, че историческите въпроси НЕ са част от преговорната рамка, само че въпреки всичко в нея е двустранния контракт от 2017 година и протоколите, които се подписват по член 12 по отношение на неговата имплементация.
Разбира се, за Скопие постоянно ще съществува аргументът, че тълкуването на историята в никакъв случай не е било част от Копенхагенските критерии за участие. Но надали Урсула фон дер Лайен инцидентно изтърва думите, че „ добросъседските връзки са ДНК-то на Европейския съюз “. А това няма по какъв начин да стане без използването на двустранните контракти.
София също може да заложи, че още протоколът от юни 2019 година показва ангажираност на Скопие в използване на контракта, стигайки и напълно съответно до въпроси като Гоце Делчев и Илинден.
А уговорките по този протокол не са били изпълнени, настояват тези дни от Скопие, тъй като е попречила последващата българска Рамкова позиция. Но нали, както видяхме, с препоръчаната преговорна рамка тя на процедура към този момент е пренебрегната, въпреки и това да не се споделя намерено?
При всички случаи ни чакат забавни развития.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
На 24 март (5 април) 1886 година, в двореца Топхане в Цариград, е подписан един протокол с голямо значение за цялото последвало развиване на българската страна. Той урежда правно въпроса за осъщественото на 6 септември 1885 година нарушаване на Берлинския контракт с провъзгласяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Първият член от подписания протокол гласи: „ Общото ръководство на Източна Румелия ще бъде поверено на българския княз, според член 17 от Берлинския контракт. “
В другите елементи на протокола се споделя по какъв начин Кърджалийско и мюсюлманските села в Родопите, които по Берлинския контракт са част от Източна Румелия, се предават директно под властта на султанското държавно управление. Предвижда се още една комисия, назначена по едно и също време от султана и българския княз, която да промени досегашния Органически правилник на Източна Румелия според „ условията на новото състояние и локалните потребности. “ В период от 4 месеца тя би трябвало да приключи работата си и да я съобщи за санкциониране (одобрение) на Цариградската посланическа конференция.
Но тук се прибавя и нещо забавно: „ Докато тези промени бъдат глобени, грижата за ръководството на региона, съгласно формите изисквани от сегашните условия, ще бъде поверено на благоразумието и верността на княза. “
Особено значим е последният член 4 на протокола, който гласи: „ Всички други разпоредби на Берлинския контракт по отношение на Българското Княжество и Източна Румелия са и остават в действие и осъществяване. “
Източна Румелия де юре?
Какво можем да извлечем от наличието на подписания в Топхане протокол? В интернационалния юридически мир не престават да съществуват настрана „ България и Източна Румелия “. Българският княз просто става генерал-губернатор на Източна Румелия, като на всеки пет години, според член 17 на Берлинския контракт, султанът би трябвало да търси утвърждение от великите сили, с цел да възобнови мандата му.
Продължава да работи досегашният Органически правилник на Източна Румелия, само изменен от една комисия според „ условията на новото състояние и локалните потребности. “ През четирите месеца, в които това би трябвало да бъде сторено – затова до към края на юли - началото на август 1886 година – за ръководството на Източна Румелия ще се разчита на „ благоразумието и верността на княза. “
В същото време, като се изключат териториалните промени, назначението на българския княз за генерал-губернатор на Източна Румелия и смяната в четиримесечен период на Органическия правилник на региона, всички разпоредби на Берлинския контракт както за Княжество България, по този начин и за Източна Румелия, остават в действие. Неслучайно понятието „ Източна Румелия “ настойчиво участва, изключително в турската и гръцка документи, и в идващите десетилетия.
Южна България де факто
Реалността обаче е много по-различна от тази чисто правна картина. В последна сметка Съединението е на процедура прието. Протоколът от Топхане дава опция на българското държавно управление да реализира в действителност цялостно съединяване на Северна и Южна България .
Дори бюджетът на Източна Румелия става част от българския държавен бюджет, а в региона са трансферирани админи, изпратени от София.
Нещо повече, с декрет на княз Александър I Български държавното управление на Петко Каравелов насрочва на юг от Балкана за 11 и 18 май 1886 година спомагателни избори за попълване състава на IV Обикновено национално заседание (ОНС) с депутати и от някогашната Източна Румелия.
По този метод, игнорирайки нейния Органически правилник, действието на Търновската конституция се разгръща и над някогашната самостоятелна област.
През април 1886 година правосъдният министър доктор Васил Радославов вкарва законите в Княжеството и на територията на някогашната Източна Румелия. Изборите са извършени, а новите народни представители - изпратени в София. От 2 юни до 11 юли в столицата на Княжеството се организира изключителната сесия на IV Общински народен съвет с депутати и от двете страни на Балкана.
Както изборите, по този начин и идването на депутатите от Източна Румелия в София, за съвещание в общото Народно заседание, са нарушаване на протокола от Топхане. Интересно е обаче, че нито великите сили, нито Османската империя стачкуват против това.
При откриването на сесията на 2 юни 1886 година в тронното слово князът не обелва и дума за Топханенския акт. Напротив, той акцентира по какъв начин „ многоожидаемото и откровено желаемото съединяване на двете Българии към този момент стана, доказателството на което служи, че едно общобългарско Народно заседание ще преглежда и взема решение делата и въпросите, отнасящи се до ползите на съвкупното родно място. “
Тук към този момент следват митинги от европейски столици, задето се подценява едно съглашение, подписано единствено преди два месеца. Князът, несъмнено, се оправдава пред непознатите дипломатически сътрудници в София, че е трябвало да задоволи патриотичните настроения, като разгласи Съединението за фактическо.
Интересно е, че въпреки в тази ситуация да е най-уязвената страна, Османската империя не стачкува пламенно. И въпреки всичко, великият везир с подигравка отбелязва в депеша до княза по какъв начин речта му била „ доста красноречива, само че неточна. “
Въпреки това, обратно на правната рамка на Топханенския протокол, действителността след 6 септември 1885 година е напълно друга. Имаме съединена страна.
136 години по-късно. „ Френското “ предложение
Сещам се за Съединението в тези дни на 2022 година, когато се разисква предлагането на Европейския съюз (станало известно като „ френско “) до София и Скопие по отношение на началото на договарянията на Република Северна Македония за бъдещо участие в Европейския съюз.
Дипломатическата му виртуозност се състои в това, че то остава отворено за една по-хлабава интерпретация. Това пък е направено с две съществени цели. Първо – да даде опция на работилите над документа и подкрепящите го да го „ опаковат “ като триумф и отбрана на „ националните ползи “ както пред българската, по този начин и пред македонската общност.
Заедно с това, втората цел е да се оставят гъвкави благоприятни условия за по-нататъшното приложение на документите в хода на договарянията, като се държи по едно и също време сметка за ползите и достолепието както на София, по този начин и на Скопие.
Неслучайно, и в двете столици, остава някак неразбираемо тези дни, че без да го е споделило категорично, „ френското “ предложение на процедура е анулирало както българската Рамкова позиция, по този начин и декларацията на македонския парламент с техните червени линии.
Какво печели София
С препоръчаната преговорна рамка България печели споменаване на осъществяването на контракта с югозападната си съседка от 2017 г.; включване на българите в конституцията на Република Северна Македония (макар и не преди повдигането на ветото, само че преди отваряне на първия клъстър); малка врата да резервира за едностранно прилагане българската позиция за езика.
В последна сметка самата преговорна рамка се отнася към Договора и неговото осъществяване, както и към протоколите по член 12. И без значение от несъответствието с Рамковата позиция, „ френското “ предложение дава опция български претенции да влязат не като двустранни отговорности към страна членка, а през призмата на правата на индивида.
По този метод в бъдещия План за деяние на районен съд Македония могат да попаднат отбраната на българското културно-историческо наследство; премахването на говора на омраза; реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Югославия с българско съзнание (за подигравка, един от техните потомци беше на митингите в Скопие, казвайки „ дядо ми е БИЛ българин “).
И защото от изолираните изказвания на министър Теодора Генчовска може да се направи изводът, че така наречен „ втора външна политика “ (извършвана, твърди Генчовска, от премиера Петков) се състои точно в отпадането на условието за езика и преместването на вкарването на българите в конституцията след повдигането на ветото, то вероятният извод е, че това е била и единствената рационална и осъществима политика в европейски подтекст. Другото са истеризации на Има Такъв Народ по тематиката с прелиминарен неприятен сюжет.
Какво печели Скопие
Предложената преговорна рамка на процедура е изпратила в кошчето българската Рамкова позиция от октомври 2019 година дружно с условието за приложимост в преговорния развой на понятието „ език на Северна Македония “ или наличието на спомагателни пояснения, звездички и бележки под линия. За сметка на това в преговорния развой ще има чиста препоръка към понятието „ македонски език “.
Споменаването на протоколите от междуправителствените конференции е въз основата на Договора за добросъседство от 2017 година, което ще рече рефериране към неговата позиция за „ общата история на двете страни и народите им “, а не към постановките на българската Рамкова позиция за единствено една българска история до 1944 година
И въпреки в действителност преговорната рамка да загатва Договора и протоколите по неговия член 12, има едно общо условие за осъществяване на Договор и бъдещия двустранен протокол, а Европейска комисия е тази, която рапортува на междуправителствена конференция за осъществяване. Заедно с това, и в настоящия си тип на неподписана чернова, планът за протокол е компромис с времевите условия и периоди, съдържащи се в Рамковата позиция от октомври 2019 година
Към това можем да прибавим, че включването на българите в Конституцията на районен съд Македония не става преди повдигане на ветото, а преди отваряне на първия клъстър от новата методология.
Отворен за гъвкаво използване
В началото на тази публикация видяхме, че фактическите случвания след края на март и началото на април 1886 година в Княжеството и някогашната Източна Румелия, бяха доста надалеч от подписания в двореца Топхане протокол. Какво може да се случи в идните години със сегашната преговорна рамка?
Тук можем да кажем, че макар вдигнатата тревожна пушилка въпросите с езика и вписването на българите в Конституцията към този момент са ясни. Изявленията от София по какъв начин българската страна още стои на Рамковата позиция, както и от Скопие, че политиката би трябвало да се съгласува резолюцията на македонското заседание от 29 юли 2021 година, нямат особена стойност.
Урсула фон дер Лайен декларира на македонския парламент, че историческите въпроси НЕ са част от преговорната рамка, само че въпреки всичко в нея е двустранния контракт от 2017 година и протоколите, които се подписват по член 12 по отношение на неговата имплементация.
Разбира се, за Скопие постоянно ще съществува аргументът, че тълкуването на историята в никакъв случай не е било част от Копенхагенските критерии за участие. Но надали Урсула фон дер Лайен инцидентно изтърва думите, че „ добросъседските връзки са ДНК-то на Европейския съюз “. А това няма по какъв начин да стане без използването на двустранните контракти.
София също може да заложи, че още протоколът от юни 2019 година показва ангажираност на Скопие в използване на контракта, стигайки и напълно съответно до въпроси като Гоце Делчев и Илинден.
А уговорките по този протокол не са били изпълнени, настояват тези дни от Скопие, тъй като е попречила последващата българска Рамкова позиция. Но нали, както видяхме, с препоръчаната преговорна рамка тя на процедура към този момент е пренебрегната, въпреки и това да не се споделя намерено?
При всички случаи ни чакат забавни развития.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ