Ботичели е прякор, значи бъчвичка. Сандро го носи не защото

Ботичели е прякор, значи „ бъчвичка ”. Сандро го носи не тъй като самичък е дебеличък, а поради закръгления си брат. Обаче Алесандро ди Мариано ди Ванни Филипепи , както е същинското му име, е създател на едни от най-фините и красиви картини на Ренесанса. И няма потребност от доказателства, стига единствено „ Раждането на Венера ” .

Сандро Ботичели се ражда в златно време на златно място – Флоренция, 1445 година, а през 65-годишния си живот самичък е измежду знаците на флорентинския „ Златен век ”.

Но и заради лудостта на историята е измежду редките образци за странния абсурд - по какъв начин откровеният блян към нематериалност унищожава и убива.

Бащата на Ботичели е кожар, в един бележник написа за Сандро:

„ Малкият ми наследник се учи да чете, той е мъчително момче ”.

Вероятно е мъка, свързани с пубертета, тогава Сандро е на 13. На идната година е чирак в златарско ателие, а на 17 става възпитаник на Фра Филипо Липи. Талантът му бързо избуява и пътува с Липи до Естергом, вършат огромно фреско за унгарския архиепископ.

След пет години, Сандро се мести при Верокио, където учи с Леонардо. В този интервал на начално струпване на живописен капитал, той рисува по-малки платна, най-много Мадони с поетични имена – „ Мадоната с Младенеца и ангел ”, „ Мадоната с Младенеца и два ангела ”, „ Мадоната в розовата градина ”, „ Мадоната в популярност със свети Серафим ”. Те са извънредно фини работи, изпълнени с присъщия за Ботичели явен рисунък и пресен нюанс, само че още не го вършат чак толкоз прочут в преситената от художество Флоренция.

През 1470 година Ботичели отваря ателие и получава първа огромна поръчка - алегоричната фигура на Сила за правосъдната зала на Търговската колегия.
„ Поклонението на влъхвите ”, първото му платно, прието за шедьовър
Поръчките валят, след две години към този момент е член на гилдията на Свети Лука, а след пет банкерът Джовани Лами му разпорежда „ Поклонението на влъхвите ” , първото му платно, прието за шедьовър. В него Ботичели употребява сюжета, с цел да сложи измежду фигурите портрети на хора от Медичите, могъщата династия, която ръководи Флоренция.

Самият банкер Лами е непосредствен с тях и евентуално той показва художника в двора.

През 1478 година хора от семейството Паци убиват Джулиано Медичи, а брат му Лоренцо едвам се избавя. Заговорниците са хванати и екзекутирани, а Сандро получава поръчка да изобрази портретите им по стените на двореца - евентуално с цел да е безконечен споменът за ефикасното и бързо възмездие.
Ботичели става нещо като велможа художник на Медичите
Ботичели става нещо като велможа художник на Медичите, изключително непосредствен е с Лоренцо ди Перфранческо ди Медичи, херцог на Флоренция и братовчед на Лоренцо Великолепния. Нает е да изрисува вилата му в Кастело, работи там пет години и прави два шедьовъра, които стопират дъха – „ Пролет ” и „ Раждането на Венера ”, през днешния ден в изложба „ Уфици ”.

В тях, както и в ред други произведения, Ботичели увековечава Симонета Веспучи - може би най-красивата жена от Ренесанса, наричана „ Прекрасната “ и „ Безподобната “. Това дете, което се омъжва на 16 и умира на 22, безусловно подлудява мъжете на Флоренция, а за поклонника на хубостта Сандро Ботичели тя се трансформира освен в знак, а и в действителна безконечна обич.

Симонета Веспучи е от Генуа, само че живее с мъжа си във Флоренция , където по нея пощуряват Лоренцо Великолепния и брат му Джулиано. Заради държавните уговорките и любовната връзка, която към този момент има, Лоренцо отстъпва на брат си и даже му оказва помощ в ухажването на хубавицата. Обаче през 1476 година, на 22, Безподобната умира от туберкулоза.

В тази история Ботичели може да се доближава доста до Симонета, да ѝ се любува в профил, само че не и да пипа. Дори не може да я ухажва – с изключение на посредством безсмъртни произведения. И тъкмо това прави.

Освен „ Раждането на Венера ” и „ Пролет ”, основава ред портрети на млади дами, в които интерпретира нейния облик. Изписва я като Венера във „ Венера и Марс ”, като Мадоната в някои от мадоните си.

Сам Ботичели не се дами – счита се, че цялостен живот тъгува по нея. Такава е сантименталната версия. Но други настояват, че в действителност е гей или най-малко - бисексуален. Това се бзира на обвиняване за връзка с младо момче. Обвинението е отхвърлено от съда, само че слуховете остават и са част от тежката втора половина от живота на художника.

През 80-те Ботичели е в Рим и в Сикстинската шапка прави фреските „ Изкушението на Христос ”, „ Младостта на Мойсей ” и „ Наказанието на въстаналите левити ”.

Изобщо, цялото десетилетие за него е цялостно с поръчки, труд, наслади и популярност. За разлика от идващите години до гибелта му.

През 1492 година умира Лоренцо Великолепния и Флоренция потегля обратно – всекидневен шеф на града става доминиканският духовник Савонарола.

Проповедите му за беднотия и смирение намират доста почитатели, проникват и в душата на Сандро. Смята се даже, че взе участие в проведеното от Савонарола аутодафе на творби на изкуството - „ Клада на суетата ”, и хвърля в огъня лични картини.

Самите картини на Ботичели се трансформират. Те отново са произведения на огромен занаятчия, само че сюжетите им стават по-мистични, от време на време злокобни, а тоналността потъмнява. Като всеки просветител на бедността обаче, Савонарола докарва богатата Флоренция до тъпо политическо и икономическо положение, жителите се бунтуват, а папата го отлъчва, арестува, упреква в разкол и екзекутира.

Това е потрес за Сандро Ботичели, той към този момент рисува малко, няма настойници, обеднява, а след гибелта си като че ли изчезва. Открит е отново като популярен художник в края на ХІХ, началото на ХХ век, с цел да не бъде в никакъв случай пропуснат.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.