Просвещението
Фразата „ Всичко гениално е просто “ от време на време може да се опровергае. Особено когато става въпрос за изобретения, които към момента не сме успяли да ги разбираем, тъй като те пазят своята загадка от епохи, и „ не се предават “. Днес ще ви разкажем за три такива изобретения.
Цигулките Страдивариус
В актуалния свят даже тези от нас, които не схващат нищо от музикални принадлежности, са добре осведомени с фамозните цигулки на великия италиански занаятчия – Страдивариус. Тук даже не става въпрос за това, че всички принадлежности, които е основал (особено цигулките), са като скъпо богатство и са фантазия на всички амбициозни музиканти.
И не че те имат неповторима непорочност и дълбочина на звука, която остава непроменена в продължение на доста, доста години, а фактът, че тайната за изработката на музикалните принадлежности Страдивари не е разкрита. Около 700 екземпляра са оживели до през днешния ден и човечеството даже е решило да третира няколко от тях по изцяло безчовечен метод, с цел да разбере тайните на технологията.
Но всичко това се е оказало на вятъра. Например, знае се сигурно, че инструментите на Stradivari са имали по-удължено тяло и вътрешни гънки. Дъното било от клен, а горната част от смърч. Но по какъв начин и за какъв брой време гениалният занаятчия Антонио импрегнирал дървото, никой не знае. Твърди се, че това са специфични смеси от разнообразни смоли, само че каква е пропорцията никой не знае…
Друго много забавно нещо е, когато тези, които желали да схванат тайната на цигулките, покрили инструментите с съвременен лак, само че и тогава звукът въобще не се трансформирал. Също по този начин било открито, че в случай че целият лак бил отстранен, това също не можело да скапе инструмента. С една дума, ясно е единствено, че нищо не е ясно. Страдивари в действителност отнесъл тайната на своите принадлежности със себе си на оня свят.
Гъвкаво стъкло
Вторият детайл от нашата селекция, въпреки и доста тайнствен, е подозрителен. Нека разбираем за какво. В римската хроника е открита легенда, че един път занаятчия стъклар донесъл необикновен подарък на император Тиберий – купа от гъвкаво стъкло. Случилото се е почти сред 14-та и 37-ма година от нашата епоха.
Занаятчията умерено следил, по какъв начин императорът хвърлил подаръка си на пода с всичка мощ. Чашата обаче не се счупила, а просто се смачкала. Доволен от усещането, направено на монарха, стъкларят взел дребен чук и отстранил дефекта на купата. Според политика Плиний Стари и историка Дион Касий ориста на нещастника била решена незабавно.
Той бил лишен от живота си, и не тъй като дарбата му не се харесала на Тиберий, а тъй като хитрият император просто схванал, че подобен неповторим инструмент ще подкопае цената на среброто и златото за една нощ и решил да „ работи самодейно “.
Митридат
Връзката на политиците от предишното с отровите е друга история. Достатъчно е да се каже, че някои от тях изгубили живота си по тяхна виновност, а други създали бърза кариера. Затова в предишните епохи съществуването на добър доктор наоколо с разнообразни антидоти е било изискване за оцеляване, изключително за ръководещите.
Понтийският цар Митридат IV отива даже по-далеч. Постоянно мнителен към личната си майка, вярвайки, че тя постоянно се пробва да го токсини с дребни дози отрова, монархът решил да се направи невредим.
За да направи това, дружно със своя правилен доктор, той основава невероятна противоотрова за всички токсини – митридатиум. Съставът включвал, съгласно разнообразни източници, от 54 до 65 съставния елемент. Имало освен растителни съставки, само че и „ магия “, като да вземем за пример змийско месо. Съставът се оказал “непробиваем ” и в действителност избавил живота на Митридат доста пъти. Но по подигравка на ориста след провалянето във войната той самичък решил да се токсини.
Въпреки че хората от предишните епохи от време на време ни наподобяват малко по-примитивни от нас, те в действителност са видели и знаели доста неща, които ние не можем да знаем през днешния ден. Несъмнено техният живот е бил в пъти по-труден, по-опасен и по-кратък. Но има мистерии от тяхната епоха, които ние, толкоз сигурни в интелекта си, наподобява в никакъв случай няма да разбираем.
