Ето как животът може би се формира на дъното на океана
Формирането на живот е комплицирана и забележителна тайнственост. Въпреки че съществуват няколко хипотези за метода, по който инертните молекули се трансформират в живи организми, ние към момента не сме сигурни по какъв начин тъкмо се случва всичко. Според едно съответно съмнение основна роля играят хидротермалните цепнатини на океанското дъно, изхвърлящи нагорещена вода.
Изследователи се пробваха да възпроизведат в лабораторни условия комплицираните химични процеси, които се случват точно към тези пукнатини. Екипът е употребявал примес, която би трябвало да имитира 1:1 състава на античния океан на Земята. В края на краищата цепнатините, изхвърлящи нагорещена вода, съумяват да снабдят системата с основната химична сила, която довежда до образуването на аминокиселини – главният строителен материал на протеините.
„ Важно е да научим по какъв начин фактори като атмосферата, океанът и минералите в цепнатините въздействат на образуването на живот. По този метод ще разберем какви са възможностите това да се случи на друга планета “, разяснява водещият създател на проучването доктор Лаури Барж от Лабораторията за реактивно придвижване към NASA.
Първичният земен океан е представлявал примес от вода, минерали и молекули (като пирогрозд и амоняк, нужни за образуването на аминокиселини и са се срещали в големи количества по това време). Учените нагряват лабораторната примес до 70 градуса по Целзий (каквато евентуално е температурата към цепнатините), а нейната pH е контролирана по този начин, че да имитира алкална среда. Освен това прибавят и малко „ зелена наслойка “ – известен термин за стоманения хидроокис, който също се е срещал постоянно на младата планета Земя.
Източник: NASA/JPL-Caltech/Flores
В момента, в който към сместа (която може да видите по-горе) се прибавят дребни количества О2, в нея стартират да се образуват аминокиселината аланин и алфа хидрокси киселината лактат.
„ Доказахме, че в геологически условия, сходни с ранната Земя, а евентуално и с други планети, можем да образуваме аминокиселини и алфа хидрокси киселини от елементарна реакция и при умерени условия, които се срещат постоянно на океанското дъно “, изяснява Барж.
Това проучване е част от 9-годишни изследвания, свързани с силата и химикалите, отделяни от тези геологични океански формирания. Хидротермалните цепнатини не се срещат единствено на Земята. Можем да ги открием на Енцелад, един от спътниците на Сатурн, както и на Европа (спътника на Юпитер). Разбира се, това не значи автоматизирано, че на тези планети има наложително живот. Новото научно проучване обаче ни демонстрира какви точни химични детайли (и може би даже организми) можем да срещнем на други места в Космоса.
Новото проучване е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
