Просвещението
Физиците, които се занимават с оптичните миражи имат вяра, че няма нищо извънредно в тях, защото техните секрети към този момент са разкрити – с изключение на една. Невъзможно е благодарение на добре познатите закони на физиката да се изясни, за какво миражите могат да отразяват събития, настъпващи на несъмнено разстояние, освен в Космоса, само че и във Времето.
Към това остава да прибавим, че доста нации са запазили легендите, че след избрани ритуали и вълшебства в небето може да се появи „ летящ античен град “. Може би под въздействието на тези митове писателят Джонатан Суифт, прочут със своите пророчества, разказва летящия град Лапута в „ Пътешествията на Гъливер “…
Срещата с едно -единствено “ехо ”
от предишното не е необикновена. Звуци, или видения от „ другия свят “ постоянно ни смущават с появяването си. Най -често това са хора, само че от време на време постройките наподобяват по този начин, като че ли са откъснати от другия живот.
Може би тези видения, са пристигнали от предишното, като се смятали за някакъв елементарен мираж, тъй като не можели да бъдат допрени с ръце или даже да се поддържа връзка с тях!
В книгата „ Духове и митове за района Уилтшир “, през 30 -те години на предишния век, г -жа Една Хеджс била хваната в мощна гръмотевична стихия. По пътя да види нейна другарка, тя попаднала на необитаем „ римски “ път на улица Ermine (Swindon, Англия).
Странен, висок, широкоплещ, безмълвен и непрекъснато ухилен дъртак я пуснал в къщата с тъмни ниски тавани. Най -вече дамата била впечатлена от невероятната тишина, която царяла в къщата. Огънят в горещата камина пукал „ безшумно “. След малко мисис Хеджес внезапно се върнала още веднъж на пътя, този път карайки колело.
В същото време тя срещнала жена, която била прогизнала до кожа, и тя и споделила, че къщата до пътя е необитаема от петдесет години. Наистина, малко след тази среща, самата Една намерила на това място срутена необитаема руина с изоставена градина.
През втората половина на ХХ век в Хейтор (Девън, Англия) самотна къща в гората станала известна с сходни „ мистерии “. Местни поданици, туристи и даже топографите доста постоянно забелязвали измежду дърветата „ прелестна къща, покрай която се сушат облекла, а от комина излизал пушек “. Буквално на идващия ден (или даже 5 минути по-късно), на мястото на къщата, онемелите наблюдаващи можели да видят единствено останките от от дълго време разрушена къща. Местните поданици обаче били уверени, че тази „ къща “ е просто фантом, която била разрушена от незапомнени времена.
Джордж Ръсел, непосредствен другар на известния стихотворец В. Б. Йейтс, се сблъсква с сходно събитие, когато се озовава измежду руините на остарял параклис. Според него параклисът внезапно е придобил първичния си тип и той ясно разпознал даже божествените служби, които са се правили в него…
Но мистицизмът не свършва с материализирането на обособените здания. През 60 -те години на предишния век в Хаити известният биолог и публицист И. Т. Сандерсън, съгласно личното си изказване (той описа за това в описа „ Нещо повече “), „ посещава улиците на феодален френски град “.
Внезапно вдигайки очи, писателят ясно видял „ в блестящо блестящата луна, сенките, които бяха хвърлени от триетажни имения с друга архитектура, стоящи от двете страни на пътя. Горните им етажи висяха над калната и мокра калдъръмена настилка. ” Съпругата му също видяла тази картинка. Щом вторият човек осветил улицата със запалка, всичко изчезнало безследно. След като разискали случилото се, писателят и брачната половинка му предположили, че по някакъв метод са се озовали в остарелия Париж!
Понякога хората имат опция да „ съзерцават “ цели градове в небето.
През 1684 и 1908 година в графство Слайго (Ирландия) се появява незнаен за географите „ остров “ с огромен хубав град и укрепления, потопени в зеленина… В същата Ирландия, само че единствено в графство Корк, три пъти – през 1776, 1797 и 1801 година – жителите на Югала са виждали зелен град, заобиколен от стена с бели палисади над града си.
На 18 юли 1820 година капитанът на Бафин Скорсби, гледайки през телескоп на западния бряг на Гренландия, вижда и скицира „ голям античен град “. По -късно, несъмнено, се оказва, че на това място въобще няма град, а рисунките на нещастния изобретател на града с величествени обелиски, внушителни храмове, монументи и руини на замъка, които са оповестени за плод на въображението.
През 1887 година известният изобретател Уилоуби даже съумява да снима чужд град в небето над Аляска. Снимките излязли доста отчетливо, по тази причина създателят им били разгласен за… лъжец, тъй като фотосите се оказали леко подмладен британски град Бристол, ситуиран на хиляди километри от това място.
Няколко години по -късно визията се повтаря и локалните индианци споделили, че няма нищо изненадващо в протичащото се, тъй като този град постоянно е бил следен тук преди в интервалите от 21 юни до 10 юли, даже преди идването на белите заселници в Аляска.
През пролетта на 1890 година чужд град се появява и над Ашленд (Охайо, САЩ). Мненията на очевидците били внезапно разграничени, като някои твърдяли, че това е един от околните градове, а други считали, че следят Йерусалим.
Вече в наше време обликът на избран античен храм или град
постоянно се следил в утринните часове на полуострова, формиран от завоя на Волга в Самарска област. Запалените берачи на гъби съобщавали за куполи с кули, чието местонахождение е ново всякога: или на брега на езеро, на стръмна канара, или на рид. С една дума, призракът на тези храмове, които не са били там от стотици години, не седяли на едно място. Между другото, историците не са разкрили в локалните летописи, даже намек за съществуването на такива структури.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
