Домат в шушулка конкурира черито
Физалисът /инка бери/ е забавно и красиво растение, само че към момента едва публикувано и не доста познато в България. Среща се най-вече в Америка, която е хипотетичната му татковина, само че набира известност и в Европа. Принадлежи към фамилията на картофите, макар че наподобява повече на домат. Физалисът е прочут също като „ мексикански домат “, „ домат в обвивка “, „ земна череша “, „ еврейска ягода “ и „ цариградско грозде “.
Плодовете му припомнят дребни жълто-червени доматчета /чери/, скрити в шушулка с цвят на портокал. Тя пък прилича фенерче и се образува от цвета на растението. Шушулката не е годна за консумация, тъй като е отровна. За сметка на това плодовете се характеризират с неповторим и извънредно прелестен усет, който мъчно може да бъде разказан и единственият метод да се оцени е да се опита под една или друга форма.
Вкусът им е много прелестен - те са сочни, леко кисели и тръпчиви, в същото време освежаващи и сладникави. Някои споделят, че наподобява на нещо приблизително сред ананас и домат.
Плодовете на физалиса се употребяват в прясно или изсушено положение. Използват се като фалшификация и украса на ястия, разнообразни сладкиши, както и за приготвянето на сладка и мармалади. Особено известни са в сладкарската промишленост поради типа и аромата им, а и поради мощните им желиращи свойства.
Плодът на физалиса е с богато наличие на есенциални мастни киселини (предимно линолова), фитостероли, пектин, както и на въглехидрати, белтъчини и витамини - витамин B комплекс, витамин C и каротин. В състава му влизат още фосфорни, калциеви и магнезиеви соли, както и криптоксантин - мощен антиоксидант. А и в 100 грама плод се съдържат единствено към 60-70 калории, което го прави съвършен за диета. Не на последно място, работи ободряващо, тонизиращо и като цяло е приятност за сетивата.
Установено е, че екзотичното растение подтиква имунитета, плодовете му подкрепят пречистването на кръвта, спомага за отделянето на албумина от бъбреците, оказва помощ при хипертония и други болежки.
Физалисът има доста разновидности, като множеството са диворастящи и нямат стопанско значение. Някои типове се отглеждат с декоративна цел, а други най-вече поради високите добиви на плодове.
Най-често срещаните типове са: Перуански физалис (Physalis peruviana) със сладки жълто-оранжеви плодове, Ягодов физалис (Physalis pubescens), постоянно срещан и в диво положение, Мексикански физалис, присъщ с издръжливостта си на ниски температури - до -2°С. Мексиканският физалис се употребява за салати, туршии, супи, сосове, коктейли, конфитюри, ликьори и други питиета. В Мексико е съществена съставна част на зеления сос „ салса верде “.
Растението е относително елементарно за развъждане и въобще не е придирчиво към изискванията и почвата. Важно е да се знае, че е светлолюбиво и би трябвало да бъде засято на добре огрявано от слънцето място. Въпреки че може да отгледате физалис в огромна саксия, по-добре е да бъде засят на открито на осветено, само че предпазено от вятър място.
Плодовете му припомнят дребни жълто-червени доматчета /чери/, скрити в шушулка с цвят на портокал. Тя пък прилича фенерче и се образува от цвета на растението. Шушулката не е годна за консумация, тъй като е отровна. За сметка на това плодовете се характеризират с неповторим и извънредно прелестен усет, който мъчно може да бъде разказан и единственият метод да се оцени е да се опита под една или друга форма.
Вкусът им е много прелестен - те са сочни, леко кисели и тръпчиви, в същото време освежаващи и сладникави. Някои споделят, че наподобява на нещо приблизително сред ананас и домат.
Плодовете на физалиса се употребяват в прясно или изсушено положение. Използват се като фалшификация и украса на ястия, разнообразни сладкиши, както и за приготвянето на сладка и мармалади. Особено известни са в сладкарската промишленост поради типа и аромата им, а и поради мощните им желиращи свойства.
Плодът на физалиса е с богато наличие на есенциални мастни киселини (предимно линолова), фитостероли, пектин, както и на въглехидрати, белтъчини и витамини - витамин B комплекс, витамин C и каротин. В състава му влизат още фосфорни, калциеви и магнезиеви соли, както и криптоксантин - мощен антиоксидант. А и в 100 грама плод се съдържат единствено към 60-70 калории, което го прави съвършен за диета. Не на последно място, работи ободряващо, тонизиращо и като цяло е приятност за сетивата.
Установено е, че екзотичното растение подтиква имунитета, плодовете му подкрепят пречистването на кръвта, спомага за отделянето на албумина от бъбреците, оказва помощ при хипертония и други болежки.
Физалисът има доста разновидности, като множеството са диворастящи и нямат стопанско значение. Някои типове се отглеждат с декоративна цел, а други най-вече поради високите добиви на плодове.
Най-често срещаните типове са: Перуански физалис (Physalis peruviana) със сладки жълто-оранжеви плодове, Ягодов физалис (Physalis pubescens), постоянно срещан и в диво положение, Мексикански физалис, присъщ с издръжливостта си на ниски температури - до -2°С. Мексиканският физалис се употребява за салати, туршии, супи, сосове, коктейли, конфитюри, ликьори и други питиета. В Мексико е съществена съставна част на зеления сос „ салса верде “.
Растението е относително елементарно за развъждане и въобще не е придирчиво към изискванията и почвата. Важно е да се знае, че е светлолюбиво и би трябвало да бъде засято на добре огрявано от слънцето място. Въпреки че може да отгледате физалис в огромна саксия, по-добре е да бъде засят на открито на осветено, само че предпазено от вятър място.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ