Емил Хърсев: До края на годината ръстът на лихвите ще спре
Финансистът доцент Емил Хърсев предвижда, че растежът на лихвите до края на годината ще спре. " Този развой стартира да тежи извънредно мощно върху фиска на всички страни, които образуват политиката на Европейската централна банка. Тези страни, които са свръхзадлъжнели, би трябвало да поемат все по-големи разноски за лихвите, а в един миг ще потърсят такава политиката на ЕЦБ, която да спре растежа на лихвите. Не повече от половин % ще се повишат и ще се вземат ограничения за прекъсването. Всички знаем по какъв начин се прави това - нови стратегии, кредитно облекчение. И считам, че България ще приключи тази година с стопански растеж към 2%, не повече от половин % растеж на лихвите ще забележим, в това число по заемите, а по-бавно по депозитите. Инфлационният развой ще се насити и ще спре ", съобщи пред Bulgaria ON AIR доцент Хърсев.
" Финансовият бизнес е учреден на концепцията да се покрият разноските от приходите, които се получават и да се получи облага. Следователно, когато нарастват разноските на бранша, той би трябвало да усили цените на своите услуги, с цел да може да си покрива разноските. Идеята, че има картел е изцяло неуместна, тъй като става въпрос за доста жестока конкуренция на този пазар и участници в тази конкуренция, които съставляват главно интернационалните финансови групи, които се конкурират в цяла Европа ", разяснява той новото нарастване на таксите на част от баките у нас.
По думите му банките в Европа през последните 5 години са били в " дълбока загуба " поради негативните лихвени проценти.
" Нямаше по какъв начин в тази обстановка - пандемия, негативни лихвени проценти, евакуиране на клиентите, ерозиране на депозитната база, те да си покрият разноските. Освен това набъбнаха и нормативните условия. Ние превърнахме банките и в служители на реда - погледнете условията, които се постановиха за инспекция на абсолютнo всяка интервенция, която надвишава нормата за разширено изследване на клиента, доказване на учредения, генезис на средства и така нататък ", добави доцент Хърсев.
Той напомни, че таксите за издаване на карти в действителност съществуват от дълго време.
" Дълго време, до момента в който работехме с едни относително високи лихвени диференциали, разликата сред 2-3% сред лихвата по депозита и заема, банките избраха прикрито да се субсидират услугите, които дават на клиентите по сметки, разчитайки, че по този метод притеглят депозити и клиенти. Наемът за банкомата е сериозен и той пари коства. Идеята на банките през последните години е всяка една интервенция, която се прави и всяко нещо, което губи време, да се заплаща. И нещо, което е като един генератор на разноски, който също не се вижда - това са повишените всевъзможни и измислени условия за всевъзможен тип буфери, освен за хранителни запаси, които банките би трябвало да образуват. За тях се изисква да имат финансова адекватност ", обясни финансистът.
Едно от условията в действителност за антикризисни буфери.
" Законът задължава банката да получи висок доход, облага, да я таксува, а след облагане да натрупа капитал. Основният генератор на тези нараствания на цените за финансово обслужване е европейският нормотворец. А финтех решенията не са решения за всеобщия търговец, те евентуално са прелестно решение за някой, който получава пенсия, или закрепен приход, само че под минималната работна заплата, оттова нататък финтехът става смут ", сподели още доцент Емил Хърсев.
Според него към 3 млн. българи имат банкови сметки. Хърсев разяснява базовите сметки, в които ще постъпват пари от заплати, пенсии или стипендии:
" В момента това е артикул, за който към момента не са ясни изискванията. Но това, което ще се случи, е, че банките ще дефинират базов пакет, който е безвъзмезден. Той включва това да получите 1000 лева и да ги разноските за общоприетите 3 заплащания - наем, ток, вода. В услугите, които са отвън пакета, финансовите институции поставят двойни и тройни такси. "
" Финансовият бизнес е учреден на концепцията да се покрият разноските от приходите, които се получават и да се получи облага. Следователно, когато нарастват разноските на бранша, той би трябвало да усили цените на своите услуги, с цел да може да си покрива разноските. Идеята, че има картел е изцяло неуместна, тъй като става въпрос за доста жестока конкуренция на този пазар и участници в тази конкуренция, които съставляват главно интернационалните финансови групи, които се конкурират в цяла Европа ", разяснява той новото нарастване на таксите на част от баките у нас.
По думите му банките в Европа през последните 5 години са били в " дълбока загуба " поради негативните лихвени проценти.
" Нямаше по какъв начин в тази обстановка - пандемия, негативни лихвени проценти, евакуиране на клиентите, ерозиране на депозитната база, те да си покрият разноските. Освен това набъбнаха и нормативните условия. Ние превърнахме банките и в служители на реда - погледнете условията, които се постановиха за инспекция на абсолютнo всяка интервенция, която надвишава нормата за разширено изследване на клиента, доказване на учредения, генезис на средства и така нататък ", добави доцент Хърсев.
Той напомни, че таксите за издаване на карти в действителност съществуват от дълго време.
" Дълго време, до момента в който работехме с едни относително високи лихвени диференциали, разликата сред 2-3% сред лихвата по депозита и заема, банките избраха прикрито да се субсидират услугите, които дават на клиентите по сметки, разчитайки, че по този метод притеглят депозити и клиенти. Наемът за банкомата е сериозен и той пари коства. Идеята на банките през последните години е всяка една интервенция, която се прави и всяко нещо, което губи време, да се заплаща. И нещо, което е като един генератор на разноски, който също не се вижда - това са повишените всевъзможни и измислени условия за всевъзможен тип буфери, освен за хранителни запаси, които банките би трябвало да образуват. За тях се изисква да имат финансова адекватност ", обясни финансистът.
Едно от условията в действителност за антикризисни буфери.
" Законът задължава банката да получи висок доход, облага, да я таксува, а след облагане да натрупа капитал. Основният генератор на тези нараствания на цените за финансово обслужване е европейският нормотворец. А финтех решенията не са решения за всеобщия търговец, те евентуално са прелестно решение за някой, който получава пенсия, или закрепен приход, само че под минималната работна заплата, оттова нататък финтехът става смут ", сподели още доцент Емил Хърсев.
Според него към 3 млн. българи имат банкови сметки. Хърсев разяснява базовите сметки, в които ще постъпват пари от заплати, пенсии или стипендии:
" В момента това е артикул, за който към момента не са ясни изискванията. Но това, което ще се случи, е, че банките ще дефинират базов пакет, който е безвъзмезден. Той включва това да получите 1000 лева и да ги разноските за общоприетите 3 заплащания - наем, ток, вода. В услугите, които са отвън пакета, финансовите институции поставят двойни и тройни такси. "
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ