Философът Джеймс Алън е воден през целия си живот от

Философът Джеймс Алън е воден през целия си живот от една фантазия - за невзискателност, духовна самодисциплина и живот, отдаден на простите неща, съгласно правилата на неговия нравствен ментор Толстой.

Според Джеймс Алън силата ни се крие в нашия разум. Щом я открием, за нея няма граници - тя оформя характера, направлява дейностите, дава опциите. И сигурно трансформира живота ни към положително.

Грехът е незнание, положение на неук мрак и недъгавост. Човекът с неприятни мисли и действия е като необразован възпитаник. Той занапред би трябвало да се учи по какъв начин да мисли и постъпва вярно, т.е. в сходство с вселенския ред. Както гимназистът не е благополучен, в случай че се оправя зле с учението, по този начин и ученикът в учебното заведение на живота не може да избяга от нещастието, в случай че не надмогне прегрешението.

Животът е поредност от уроци. Някои от нас са прилежни възпитаници и ги научават. Пречистват мислите си и реализират мъдрост и блажено благополучие. Други са небрежни и не се стараят. Така остават непречистени, непросветени и нещастни.

Всяка форма на злощастие произтича от неправилна ментална настройка. Щастието е присъщо на верните душевни положения. Щастието е душевна естетика, нещастието е душевна какофония. Докато продължаваме да живеем с неправилни умствени настройки, ще живеем неприятен живот и ще страдаме непрекъснато.

Страданието се корени в прегрешението. Блаженството се съдържа в просветеността. Ще намерим избавление единствено в случай че изправим грешките си и разбием оковите на личното си незнание и самозаблуждение. Неправилните умствени настройки водят до тирания и нравствен ужас. Правилните умствени настройки дават независимост и нравствен мир.

Ще изброя най-честите нездравословни ментални положения и пагубния им резултат върху живота на индивида:

Омраза - води към принуждение, бедствия и премеждия.

Похот - води към умствено комплициране, скрупули на съвестта, мъка, възприятие за виновност и позор.

Алчност - води до боязън, безпокойствие, злощастие и страдалчество при загуба.

Гордост - води до разочарования, възприятие за оскърбление, липса на себепознание.

Суета - провокира душевни болки и огорчения.

Тежки упреци и изговаряне на присъди - провокира ненавист и неприязън в другите.

Недоброжелателност - води до неприятности и неуспехи.

Чревоугодничество и себеугаждане - води до премеждия, загуба на вярна преценка, неучтивост, заболявания, неуважение.

Гняв - води до загуба на мощ и въздействие.

Егоизъм и самомнителност - води до тъга, горест, неблагоразумие, неустановеност и самотност.

Изброените нагоре ментални предразположения са отрицания на положителното. Те не са положения с позитивна мощ, а положения на нравствен мрак и мизерия. 

Злото не е мощ - то е незнание и корист с положителното. Злостният човек не е съумял да усвои урока за любовта и страда в резултат на неуспеха си. Ако успее да се оправи с този урок, злостта в душата му ще изчезне и той ще прозре мрачното изтощение на омразата. Така е и е всички други негативни положения.

А в този момент ще изброя по-важните верни умствени положения и благотворния им резултат върху живот на индивида.

Любов - основава благополучие, съгласие, възприятие за самодоволство.

Чистота - води до интелектуална изясненост, наслада и непоклатима убеденост.

Безкористност - вдъхва смелост, води до задоволство, благополучие и обилие.

Смирение - носи душевно успокоение, улегналост, знание на Истината.

Нежност - води до прочувствено равновесие и задоволство при всевъзможни условия.

Състрадание - култивира обич и почитание към другите, взаимопомощ, протекция на нуждаещите се.

Доброжелателност - основава радостно и бодро въодушевление, спомага за триумфа.

Самоконтрол - води до успокоение на духа и добра преценка, самоусъвършенстване, здрав дух и крепко тяло, възприятие за достолепие.

Търпение - дава духовна мощ, уголемява въздействието.

Победа над самия себе си - носи прояснение, мъдрост, прозорливост и нравствен покой.

Изброените верни умствени положения носят положителна мощ, светлина, жизненост и знание. Добрият човек е движимост. Той е минал през всички извършения, усвоил е уроците чудесно и по тази причина схваща детайлите, които съставляват живота. Той е образован, познава злото и положителното. Чувства се безпределно благополучен и прави единствено това, което е божествено вярно.

Човекът, който не е разрушил своите неправилните умствени настройки, е неграмотен. Не разграничава злото от положителното, не познава себе си, нито вътрешните аргументи, оформящи живота му. Нещастен е и е уверен, че нещастието му е разследване на външни фактори. Работи пипнешком, живее в мрак, не съумява да прозре смисъла на съществуването си и не схваща причинната причинност в хода на нещата.

Нека да отхвърлим всички неправилни положения на сърцето и е неизменност и непримиримост да творим положително. Ако ни застигнат премеждия, подозрения или несгоди, дано да обърнем поглед във вътрешността в себе си, да потърсим причинителя и да го изхвърлим. 

Нека грижливо пазим и пречистваме сърцето си от плевелите, с цел да може е всеки изминат ден от него да извира все по-малко зло и от ден на ден положително. Така ние ежедневно ще ставаме по-силни, по-благородни и по-мъдри. Ще се усещаме все по-блажени, а Светлината на Истината ще озарява душата ни все по-ярко, ще разсейва мрака и ще осветява Пътя.

Избрано от  Джеймс Алън, „ От Сърцето “, изд. SkyPrint
Снимка: greatthoughtstreasury.com