П рез 1836 г. три момчета, ловуващи зайци в Единбург,

П рез 1836 година три момчета, ловуващи зайци в Единбург, Шотландия, се натъкват на находка, която и до през днешния ден остава една от най-мрачните и неразгадани мистерии на Острова. В дребна скална ниша покрай хълма Артърс Сийт те откриват 17 дребни дървени ковчега, подредени грижливо на три равнища. Във всеки от тях лежи детайлно направена кукла, облечена в погребални облекла.

Децата, без да си дават сметка за цената на откритието, стартират да се замерват с дребните предмети и унищожават по-голямата част от тях. До наши дни оцеляват едвам 8 от мистериозните ковчези. Малко след откриването им в Шотландия плъзва злокобна доктрина – че тези фигурки са свързани с бруталните закононарушения на Уилям Бърк и Уилям Хеър, най-известните серийни убийци в историята на Единбург.

Кървавият бизнес на Бърк и Хеър

 

За да се разбере връзката, би трябвало да се върнем в края на 20-те години на XIX век. Медицинските факултети в Единбург изпитват изострен дефицит на трупове за дисекция (по закон тогава им се позволява да употребяват единствено тела на екзекутирани престъпници). Анатомите стартират скрито да заплащат големи суми на „ хищници за трупове “.

Ирландските емигранти Уилям Бърк и Уилям Хеър откриват златна мина – вместо да разкопават гробове, те стартират сами да създават „ пресни кадаври “. В продължение на 10 месеца двамата задушават общо 17 жертви и продават телата им на известния анатом доктор Робърт Нокс.

След като са разкрити, Хеър предава съучастника си против независимост, а Бърк е обесен през 1829 година В подигравателен поврат на ориста, съдията осъжда тялото на Бърк на обществена дисекция, а от кожата му даже са направени портфейли.

„ Лилипутските ковчези “ под лупа

 

Съвпадението е стряскащо: жертвите на убийците са тъкмо 17, а откритите ковчези – също 17. Още по-любопитно е откритието на писателя Чарлз Форт, че ковчезите са поставяни един по един в продължение на години. На най-долния ред дървото било мощно изгнило, междинният бил в по-добро положение, а на най-горния имало единствено един ковчег – напълно нов, като че ли подложен неотдавна.

Анализът на вестник The Scotsman от това време разказва детайлите:

„ Ковчезите са с дължина към 8–10 сантиметра, изрязани от цяло парче шотландски бор. Капаците им са заковани с фини месингови карфици, а страните са богато украсени с късчета тенекиена кутия. Фигурките вътре са облечени от глава до пети в памучни облекла, пресъздаващи обичайните за това време погребални одежди “.

Изследванията демонстрират, че куклите в началото са били елементарни дървени играчки (всички са с отворени очи и с нарисувани черни ботуши), само че след това някой умишлено ги е трансформирал в „ мъртъвци “ – на една от тях даже са били отрязани ръцете, с цел да се събере в кутията.

Теориите: Кой е създателят?

 

Кой и за какво е криел тези злокобни фигурки в скалите? Днес съществуват няколко съществени хипотези:

Гузна съвест: Възможно е един от убийците (или съпругите им) да е изпитвал подобен мощен набожен смут и виновност, че да е направил алегорично заравяне на жертвите, които по този начин и не получават същински християнски погребения. Трофеи на килъра: Някои криминалисти считат, че ковчезите са били мрачни сувенири, които Хеър или Бърк са криели като спомен от всяко ликвидиране. Келтска магия или Вуду: Съществува доктрина, че куклите са правени с магьосническа цел, с цел да донесат гибел или отбрана. Почит към паднали революционери: Историкът Джеф Нисбет предлага друга доктрина – съгласно него фигурките нямат общо с убийствата, а са направени в памет на починалите в Радикалната война (въстанието в Шотландия) през 1820 година

Големият пропуск в теорията за убийствата

 

Въпреки съвършеното съвпадане в броя (17), учените откриват сериозен недостатък в теорията за Бърк и Хеър. Поне 12 от жертвите на дуото са били дами. Куклите в ковчезите обаче са моделирани напълно като мъже и са облечени в мъжки облекла.

Въпреки опитите да се извлече ДНК от фигурките и да се съпостави с тази на скелета на Бърк, актуалната просвета не дава безапелационен отговор.

Днес осемте оживели „ приказни ковчези “ се съхраняват в Националния музей на Шотландия в Единбург, където не престават да притеглят хиляди туристи, пазейки тайната за това дали са монумент на гузната съвест, или злокобен занаятчийски план на всеобщ палач.

Източник: Historic Mysteries     Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News