Нечистата съвест на европееца | Еманюел ЛЕВИНАС
Философ, който възприема безспорното през погледа на атеиста и споделя " Върховното тестване на волята не е гибелта, а страданието ". Критичният взор и възгледи отреждат на Левинас справедливо място измежду огромните мислители на нашето време, а тематиките за отговорността и правото на другия, чертаят нова схема на човешкото другарство и живота на актуалните хора. Следващият фрагмент е част от публикацията му „ За уникалността ”, 1991 година
Но съвестта на европееца не е спокойна в този час от модерността, по този начин натурален за Европа, тъй като е час на равносметките. Нечистата съвест в края на хилядолетията, възславящи Разума - триумфиращият Разум на познанието; само че също нечистата съвест в края на хилядолетията на братоубийствени политически кръвопролитни битки, на империализъм, който е всеобщоприет, на човешко пренебрежение и употреба, чак до този век - на две международни войни, на насилничество, на геноциди, на холокоста, на тероризъм, на безработица, на непрестанна беднотия на Третия свят, на безпощадните доктрини на расизма и на национал-социализма, та до висшия абсурд, където отбраната на личността се прекатурна в сталинизъм.
Винаги ли разсъдъкът съумява да убеди волята? Дали постоянно желанията са на практика разсъдък, веднага като остават неразкаяни в просвета, където триумфиращият разсъдък на науките одушевява самата история и не трябва да позволява в нея никакъв паралогизъм? Европа има нечиста съвест и провокира опозиция, до момента в който се слага под въпрос нейното централно състояние и превъзходството на нейната логичност, до момента в който се екзалтира - до върховете на своите университети - от мисли, които в различен случай биха минавали за примитивни, в случай че ли не за зверски.
Оспорване от самата Европа на личната й привилегия да философства, която точно би трябвало да й обезпечава нейното успокоение! Не е ли застрашена Европа от обществената неудовлетворителност на самата своя истина, от науката, която в своя разцвет заплашва човешкия субект в неговото " битие като създание ", чиято проблематичност, положена още в Древна Гърция, разсънва и прояснява философията на Европа?
Но тогава належащо е също да се пита дали тези детайли на нечистата съвест не са към този момент откровения и порицания за европейския вид човечност, доколкото тя придава на човешкия субект значение, което не е единствено елинско, колкото и елинското значение да е належащо като обръщение в несъмнено време. Има цепнатина в универсалността на теоретическия разсъдък, който желае да пресъздаде целия универсум в самосъзнанието. Тази цепнатина се появява овреме в " Познай себе си! ", само че тя свидетелства за апел, приближаващ от дух, в който любовта към мъдростта не изчерпва цялата власт на любовта, нито даже нейната изначална власт.
Снимка: wikimedia.org, заглавна - фотограф Ulf Andersen, photo.gala.fr
