Фейсбук На 8 април 1945 г., преди 75 г,. от този

Фейсбук На 8 април 1945 година, преди 75 г,. от този свят си отива архитектът-аристократ Дабко Дабков – основателят на " Стара Варна “. Зе него разказва Християн Облаков, откривател на историята и архитектурата на остаряла Варна.

Арх. Дабко Петров Дабков е едно от огромните имена в архитектурно-строителното минало на Варна. Роден е на 21 януари 1875г. в Трявна. Още като дете идва във Варна, където учи в Мъжката гимназия " Фердинанд І ". Висше академично обучение приключва с отличие в Мюнхен, Германия през 1899г. Завръщайки се в България, арх. Дабков става част от плеядата архитекти и инженери, които привнасят достиженията на европейската архитектурна традиция, спомагаща за построяването на новия съвременен образ на Варна.

В творчеството на арх. Дабков доминират детайли от разнообразни стилове и посоки – необарок, неоренесанс, сецесион, ар деко и прочие За интервала до 1941г. той оставя на поколенията над 350 здания, за жал към днешна дата част от тях не съществуват, заради редица аргументи. Сред забележителните осъществени и съхранени архитектурни планове на Дабко Дабков могат да се посочат Аквариумът, гранд хотелите Лондон и Мусала, Щабът на Военноморски сили (съвместен план с арх. Стефан Венедикт Попов), първата жилищна кооперация във Варна и още редица други.

Арх. Дабков взима интензивно присъединяване в построяването и приключва в сегашния тип зданията на Търговското учебно заведение /днес Икономически университет/ и Драматичния спектакъл " Стоян Бъчваров ". Освен като висок експерт Дабко Дабков е измежду изявените общественици на Варна – взе участие в разнообразни благотворителни изяви, Ротари клуб и на два пъти е избиран за общински консултант. Съучредител е на Варненската Техническа Дружба, клон на БИАД (Българско инжинерно-архитектурно дружество), а също по този начин взе участие и в комитета " Българско Възраждане ", който реализира забележителния план " Алея на Българското Възраждане " в Морската градина.

На 30 април 1906 година арх. Дабко Дабков се дами за Анна Стойкова Йорданова (1885-1970 г.), щерка на известния боен доктор доктор Стойко Йорданов и Иванка Бърнева Радева, която от своя страна е племенница на братята Никола и Сава Георгиевич, най-щедрите донори за построяването на първото българско учебно заведение във Варна през 1865 година От брака на Дабко и Анна Дабкови се раждат две дъщери – Иванка (1908-1973 г.) и Гинка (1920-1985 г.). Семейството живее в личния си дом във Варна на ул. " Плевенска ".

Дабко Дабков взема присъединяване във всички войни за Национално обединяване (1912-1918г.). Включен е в състава на Осми Приморски полк. През Балканските войни той се бори край Бунар Хисар, а през Първата международна война в Южна Добруджа (1916г.) и на Южния фронт (1917-18г.). Започва военната си кариера с чин поручик, а в края на войната арх. Дабков е с чин капитан и е притежател на редица ордени и военни оценки.

След 1918 година арх. Дабков се завръща във Варна и възобновява строителната си процедура. Съставя планове за редица изключителни частни домове и публични здания. Голяма част от тях са декларирани недвижими културни полезности. През 1941 година архитектът се отдръпва от професионалната си активност на заслужена отмора измежду фамилията си. Ползва се с извънреден престиж и респект измежду съгражданите си.

За страдание, след политическите промени в България, настъпили на 9 септември 1944г., семейство Дабкови претърпява тежък интервал. Отнема се съвсем цялото им имущество, самият арх. Дабков е разследван от новата власт и е разгласен за " зложелател на народа ". Именно това оскърбление след един заслужен живот, не съумява да преживее варненският проектант. На 8 април 1945г. Дабко Дабков умира на 70-годишна възраст. Стотици варненци се събират за последно довиждане в Централните гробища. А през днешния ден името на този изтъкнат варненец последователно стартира да се откроява от дълбоката сянка на забвението.