България: защо е важно да гласуваме в неделя
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От нашия избор в неделя зависи доста. Изобщо не е нужно да променяме всичко изведнъж, тъй като това постоянно води до обществени катаклизми. Даниел Смилов за това какво можем и какво не можем да променим с вота си.
България е изправена пред действителен избор, а положителната вест е, че в него няма неизбежност. Мнозина вършат политическа кариера въз основата на недоволства, че гласуването нищо не трансформира. Затова те оферират все по-екстравагантни хрумвания – да сменим конституцията, да станем президентска република, да напуснем НАТО и Европейски Съюз, да се присъединим към Евразийския съюз, а за какво не и към марсианците… Всъщност действителните други възможности са напълно разнообразни и концентрирането върху тях е това, от което има потребност.
Какво не може да се промени
Преди да стигнем до тези други възможности, обаче, първо би трябвало да се каже какво ще остане непроменено след изборите, с цел да няма лъжливи упования:
България няма да излезе от Европейски Съюз и НАТО. Колкото и да набъбнат пропутинските гласове, огромното болшинство от българските жители ще бъде представлявано от евроатлантически партии. Антиевропейска опасност има, само че тя предизборно се и преекспонира, с цел да се легитимира вероятно връщане във властта на ГЕРБ и Движение за права и свободи като спасители от „ Възраждане “. Това е изтъркана полит-технология у нас по модела на “скачените съдове ” Атака-ДПС;
Цените няма да паднат поради това, че една или друга партия е пристигнала на власт. Цените се движат главно от два фактора – политиката на ЕЦБ и независимостта на Европейски Съюз от съветски енергоносители. Инфлацията ще намалее с покачването на лихвите във Франкфурт, а цените – с намирането на дълготрайни други възможности на съветския газ в Европа. И двата процеса към този момент са задействани и дават първите си резултати;
„ Газпром “ няма да пусне газ за България, какъвто и да е резултатът от изборите. Още по-малко пък руснаците ще смъкват цената на газа поради угодническото държание на президент, длъжностен министър председател или някой пишман евроатлантик. Всъщност Русия най-вероятно ще спре и газа по " Турски поток ", с цел да окаже оптимален напън върху европейските държавни управления. (Да се надяваме единствено да не взривят и подводната част на съоръжението);
Политиката за енергийни обезщетения към жителите и компаниите ще бъде продължена в границите на рационалното. Големи отклонения от досегашната политика надали ще има.
Всяко държавно управление ще се стреми да съблюдава Маастрихтските критерии за влизане на България в еврозоната. Партиите, които са срещу еврото – „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, „ Български напредък “ и така нататък – няма да са в положение да наложат своята политика. Т.е. курсът към влизане в еврозоната ще бъде удължен – при друга скорост според от изборния резултат.
Какво може да се промени
С вота си хората могат да трансформират доста неща и по тази причина е значимо те да осмислят тежестта на всяка една опция:
1. България може да се избави от „ трагичния избор " сред две огромни несгоди
Не е нужно да се избира сред някой, за който има съществени подозрения за корупция, и различен, който е прикрит или открит путинист. При по-внимателно вглеждане в партиите могат да се открият такива, които не са нито с багаж от корупционери, нито са на вълните на радио Москва. Хората, несъмнено, могат да предпочетат да си запазят „ трагичния избор “ и по-късно да се тюхкат, че би трябвало да вършат компромис в една или друга посока. Но в случай че го създадат, те ще са виновните за обстановката, а не ориста.
2. България може да се раздели с лицемерието
Отец Паисий в „ История славянобългарска “ употребява думата „ политика “ като синоним на „ двуличие “ или изкуството да приказваш едно, а да правиш друго. Тази приложимост на думата сякаш ни преследва и до през днешния ден, само че хубавото е, че на изборите в неделя има и нелицемерни благоприятни условия за гласоподаване. Например може да се гласоподава за партии, които не приказват, че сякаш поддържат Украйна, а не ѝ оказват помощ с оръжие. Които не настояват, че не изпращаме оръжие за украинците, до момента в който военните ни фабрики работят под цялостна пара и изнасят военна продукция за нападнатата страна. Които не приказват за енергийна диверсификация, а в същото време усилват зависимостта ни от „ Газпром “, като строят скоростно неговите геостратегически тръбопроводи и забавят с години техните други възможности. Които не настояват, че са за приемане на еврото, а саботират подготовката на страната за него. Българите имат опция да гласоподават за политици, които не приказват едни неща вкъщи, а други в Брюксел. И да не гласоподават за такива, които като кажат „ народен интерес “, схващат най-много съветски интерес.
3. България може да се раздели с клиентелизма
Колкото и да не ни се има вяра, автомагистрали и пътища могат да се строят и без да се раздават пари на клиентелни компании авансово и без гаранции за свършена и качествена работа. Всъщност на доста места по света и на всички места в Европейски Съюз строителството става съгласно разпоредбите на публичните поръчки и при правосъден и административен контрол. И пътищата там са по-добри от нашите – даже сръбските.
Не е наложително и контролът по границите да е даден на частни компании, съветската рафинерия да се употребява с монополни позиции във връзка с хранилища и достъп до стратегически пристанища и така нататък Това са неща, които може да ни наподобяват неизбежни, само че това е по този начин, тъй като през последните десетилетия избрани политико-икономически ползи са наложили своите схеми в тях. Хората на изборите могат да решат да продължат тези схеми или да ги прекратят. Това е тяхно решение, а не е просто управническата орис.
4. България може да се модернизира
Увеличените ни бюджети дружно с европейските пари от „ Фонда за възобновяване и резистентност " могат да се влагат мъдро, тъй че да основават огромна добавена стойност. Алтернативно могат да се раздадат през съществуващите схеми за асимилиране на обществени средства. В нергийна рецесия сме и е време за нововъведения – имаме запаси за възобновяване на стопанската система, а въпросът е дали ще ги употребим по предопределение.
5. България може да догони Румъния и Централна Европа
Румънският Брутният вътрешен продукт е към този момент над 70% от междинното за Европейски Съюз. Ние сме на малко над 50%. Не е някаква българска орис да изоставаме. Но е ясно, че в случай че вършим същото, каквото сме правили през последните 10-15 години, изоставането ни от Румъния и Централна Европа единствено ще се задълбочи. А единствено преди петнайсет години бяхме наедно с румънците. Същото се отнася и във връзка с неравенството в България – за последните десетина години то набъбна трагично, до момента в който в Европейски Съюз се резервира на същите равнища, а някъде даже и спадна. В Чехия и Словакия то и през днешния ден е на равнищата от комунистическия интервал – т.е. и неравенството е избор, а не орис.
Лодката на демокрацията се нуждае от ремонт
Изборът в неделя е логичен и от него зависи доста. Не бива да променяме всичко изведнъж – това постоянно води до обществени катаклизми. Но лодката на българската народна власт има потребност от корекция в намерено море. И значимото тук е поправката да се прави дъска по дъска, като се резервира корпусът задоволително непромокаем. Затова не би трябвало да се трансформира всичко, а единствено това, което може. И което би трябвало.
От нашия избор в неделя зависи доста. Изобщо не е нужно да променяме всичко изведнъж, тъй като това постоянно води до обществени катаклизми. Даниел Смилов за това какво можем и какво не можем да променим с вота си.
България е изправена пред действителен избор, а положителната вест е, че в него няма неизбежност. Мнозина вършат политическа кариера въз основата на недоволства, че гласуването нищо не трансформира. Затова те оферират все по-екстравагантни хрумвания – да сменим конституцията, да станем президентска република, да напуснем НАТО и Европейски Съюз, да се присъединим към Евразийския съюз, а за какво не и към марсианците… Всъщност действителните други възможности са напълно разнообразни и концентрирането върху тях е това, от което има потребност.
Какво не може да се промени
Преди да стигнем до тези други възможности, обаче, първо би трябвало да се каже какво ще остане непроменено след изборите, с цел да няма лъжливи упования:
България няма да излезе от Европейски Съюз и НАТО. Колкото и да набъбнат пропутинските гласове, огромното болшинство от българските жители ще бъде представлявано от евроатлантически партии. Антиевропейска опасност има, само че тя предизборно се и преекспонира, с цел да се легитимира вероятно връщане във властта на ГЕРБ и Движение за права и свободи като спасители от „ Възраждане “. Това е изтъркана полит-технология у нас по модела на “скачените съдове ” Атака-ДПС;
Цените няма да паднат поради това, че една или друга партия е пристигнала на власт. Цените се движат главно от два фактора – политиката на ЕЦБ и независимостта на Европейски Съюз от съветски енергоносители. Инфлацията ще намалее с покачването на лихвите във Франкфурт, а цените – с намирането на дълготрайни други възможности на съветския газ в Европа. И двата процеса към този момент са задействани и дават първите си резултати;
„ Газпром “ няма да пусне газ за България, какъвто и да е резултатът от изборите. Още по-малко пък руснаците ще смъкват цената на газа поради угодническото държание на президент, длъжностен министър председател или някой пишман евроатлантик. Всъщност Русия най-вероятно ще спре и газа по " Турски поток ", с цел да окаже оптимален напън върху европейските държавни управления. (Да се надяваме единствено да не взривят и подводната част на съоръжението);
Политиката за енергийни обезщетения към жителите и компаниите ще бъде продължена в границите на рационалното. Големи отклонения от досегашната политика надали ще има.
Всяко държавно управление ще се стреми да съблюдава Маастрихтските критерии за влизане на България в еврозоната. Партиите, които са срещу еврото – „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, „ Български напредък “ и така нататък – няма да са в положение да наложат своята политика. Т.е. курсът към влизане в еврозоната ще бъде удължен – при друга скорост според от изборния резултат.
Какво може да се промени
С вота си хората могат да трансформират доста неща и по тази причина е значимо те да осмислят тежестта на всяка една опция:
1. България може да се избави от „ трагичния избор " сред две огромни несгоди
Не е нужно да се избира сред някой, за който има съществени подозрения за корупция, и различен, който е прикрит или открит путинист. При по-внимателно вглеждане в партиите могат да се открият такива, които не са нито с багаж от корупционери, нито са на вълните на радио Москва. Хората, несъмнено, могат да предпочетат да си запазят „ трагичния избор “ и по-късно да се тюхкат, че би трябвало да вършат компромис в една или друга посока. Но в случай че го създадат, те ще са виновните за обстановката, а не ориста.
2. България може да се раздели с лицемерието
Отец Паисий в „ История славянобългарска “ употребява думата „ политика “ като синоним на „ двуличие “ или изкуството да приказваш едно, а да правиш друго. Тази приложимост на думата сякаш ни преследва и до през днешния ден, само че хубавото е, че на изборите в неделя има и нелицемерни благоприятни условия за гласоподаване. Например може да се гласоподава за партии, които не приказват, че сякаш поддържат Украйна, а не ѝ оказват помощ с оръжие. Които не настояват, че не изпращаме оръжие за украинците, до момента в който военните ни фабрики работят под цялостна пара и изнасят военна продукция за нападнатата страна. Които не приказват за енергийна диверсификация, а в същото време усилват зависимостта ни от „ Газпром “, като строят скоростно неговите геостратегически тръбопроводи и забавят с години техните други възможности. Които не настояват, че са за приемане на еврото, а саботират подготовката на страната за него. Българите имат опция да гласоподават за политици, които не приказват едни неща вкъщи, а други в Брюксел. И да не гласоподават за такива, които като кажат „ народен интерес “, схващат най-много съветски интерес.
3. България може да се раздели с клиентелизма
Колкото и да не ни се има вяра, автомагистрали и пътища могат да се строят и без да се раздават пари на клиентелни компании авансово и без гаранции за свършена и качествена работа. Всъщност на доста места по света и на всички места в Европейски Съюз строителството става съгласно разпоредбите на публичните поръчки и при правосъден и административен контрол. И пътищата там са по-добри от нашите – даже сръбските.
Не е наложително и контролът по границите да е даден на частни компании, съветската рафинерия да се употребява с монополни позиции във връзка с хранилища и достъп до стратегически пристанища и така нататък Това са неща, които може да ни наподобяват неизбежни, само че това е по този начин, тъй като през последните десетилетия избрани политико-икономически ползи са наложили своите схеми в тях. Хората на изборите могат да решат да продължат тези схеми или да ги прекратят. Това е тяхно решение, а не е просто управническата орис.
4. България може да се модернизира
Увеличените ни бюджети дружно с европейските пари от „ Фонда за възобновяване и резистентност " могат да се влагат мъдро, тъй че да основават огромна добавена стойност. Алтернативно могат да се раздадат през съществуващите схеми за асимилиране на обществени средства. В нергийна рецесия сме и е време за нововъведения – имаме запаси за възобновяване на стопанската система, а въпросът е дали ще ги употребим по предопределение.
5. България може да догони Румъния и Централна Европа
Румънският Брутният вътрешен продукт е към този момент над 70% от междинното за Европейски Съюз. Ние сме на малко над 50%. Не е някаква българска орис да изоставаме. Но е ясно, че в случай че вършим същото, каквото сме правили през последните 10-15 години, изоставането ни от Румъния и Централна Европа единствено ще се задълбочи. А единствено преди петнайсет години бяхме наедно с румънците. Същото се отнася и във връзка с неравенството в България – за последните десетина години то набъбна трагично, до момента в който в Европейски Съюз се резервира на същите равнища, а някъде даже и спадна. В Чехия и Словакия то и през днешния ден е на равнищата от комунистическия интервал – т.е. и неравенството е избор, а не орис.
Лодката на демокрацията се нуждае от ремонт
Изборът в неделя е логичен и от него зависи доста. Не бива да променяме всичко изведнъж – това постоянно води до обществени катаклизми. Но лодката на българската народна власт има потребност от корекция в намерено море. И значимото тук е поправката да се прави дъска по дъска, като се резервира корпусът задоволително непромокаем. Затова не би трябвало да се трансформира всичко, а единствено това, което може. И което би трябвало.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ