ОДКБ е слаба заради слабостта на Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Постсъветски книжен тигър
Според Устава на ОДКС (Организация на Договора за групова сигурност) главните ѝ цели са „ подсилване на мира, интернационалната и районна сигурност и непоклатимост, групова отбрана на независимостта, териториалната целокупност и суверенитета на държавите-членки “. Хартата също по този начин планува, че държавите-членки се борят с " интернационалния тероризъм и екстремизма, противозаконния трафик на опиати и психотропни субстанции, оръжия, проведената транснационална престъпност, незаконната миграция ", написа icds.ee.
Но до каква степен ОДКС е в положение да извърши заявените задания, не е напълно ясно. Организацията в никакъв случай не е взела участие директно във военни спорове. Трафикът на опиати в поверената ѝ територия продължава да се разраства. Проблемите, свързани с незаконната миграция, единствено се задълбочават. И единственият казус за мироопазваща задача на ОДКС се случи през януари 2022 година, когато президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев се обърна за помощ към съдружниците на фона на антиправителствени митинги.
ОДКС не се трансформира в сериозна опция на НАТО, който преди време беше Варшавският контракт, без да придобие главния признак - автоматизирана система за взаимопомощ. А стабилността и успеваемостта на груповата сигурност се тества точно в спешни обстановки.
Никол Пашинян, министър-председателят на Армения, която ръководи ОДКС, даже се оплака, че по време на 44-дневната война с Азербайджан страната му не е дочакала помощ от съдружниците. Армения имаше състоятелен въпрос: за какво „ съветските миротворци “ напуснаха тъкмо, когато Азербайджан стартира нова атака и заплаши с цялостно военно проваляне?
ОДКС не се оправя и с огнищата на напрежение в Централна Азия. Какво коства единствено непрекъснато тлеещият граничен спор сред самите страни членки: Таджикистан и Киргизстан, където рецесията с друга степен на активност продължава повече от дузина години.
Освен това опасността от талибаните в Афганистан не е изчезнала. Кремъл се притеснява, че в случай че не успее да реализира съглашение с талибаните, те може да атакуван територията на прилежащата република Таджикистан и тогава Москва ще би трябвало да извърши своите съюзнически отговорности. И в случай че Русия откаже да помогне на Таджикистан под същия претекст като Армения във войната против Азербайджан, тогава цялата конструкция на ОДКС ще се разклати.
С такива съдружници нямате потребност от врагове
В продължение на вътрешните битки на Алианса някои страни от ОДКС продадоха оръжие на Азербайджан, което по-късно използваха във войната против Армения. Например, Беларус достави на азербайджанската войска реактивната система за залпов огън „ Полонез “. Острите полемики в границите на ОДКС са провокирани от тясното военно съдействие сред обособените страни членки и Турция, която също оказва забележителна поддръжка на Азербайджан. Ако наклонността се резервира, Русия, като източник на военно-техническа помощ, може в последна сметка да загуби своя монопол, което ще се отрази на привлекателността на ОДКБ като цяло.
Спадът на интереса към съветските оръжия се улеснява и от обстоятелството, че след изтеглянето на американските войски от Афганистан Съединени американски щати са подготвени да трансферират част от своята военна техника в страните от Централна Азия. Това демонстрира слабостта на позициите на ОДКБ и несъвършенството на някои разпореждания на съглашението.
Под въпрос е и прозрачността на „ съюзническите “ планове на Руската федерация във връзка с сътрудниците в ОДКБ. Така Русия за следващ път показва същинската си същина: незабавно след Петербургския интернационален стопански конгрес, на който президентът Токаев изрично отхвърли да признае обществено псевдорепубликите на „ ЛДНР “, Москва ограничи износа на казахстански нефт, като небрежно блокира преноса посредством Каспийския тръбопроводен консорциум. Но след апела на Казахстан към Съединените щати за помощ, възбраната също беше бързо анулирана. Малко по-късно президентът Токаев персонално инструктира държавното управление да „ сътвори удобни условия за пренасяне в Казахстан “ на задгранични компании, напуснали съветския пазар.
Руски исполин на глинени крайници
Войната в Украйна потвърди стратегическата, оперативна и тактическа уязвимост на Русия. Сега, като агресор, тя е обект на по-строги интернационалните наказания, което от своя страна не може да не се отрази на репутацията на Русия в границите на ОДКБ. В търсене на съдружници съветският президент Владимир Путин реши персонално да посети Иран за диалози с президента Ибрахим Раиси. Всъщност това посещаване се трансформира в един тип жест на обезсърчение. Путин пристигна в Техеран не да изисква, а да моли за военно-техническа помощ (дронове) и за механизми за заобикаляне на софтуерното ембарго на Русия (електроника, микрочипове, технологии за военно-промишления комплекс и други).
След всичко това Русия просто към този момент не е в положение да претендира за ролята на единствен поръчител на сигурността на страните от ОДКБ. А самата ОДКБ към този момент би трябвало да се преглежда единствено като гаранция за запазването на военните обекти на Руската федерация в постсъветското пространство: военната база Гюмри (Армения); космодрума Байконур и полигона за стратегическа противовъздушна и противоракетна защита в Сари-Шаган (Казахстан); военновъздушната база в Кант и базата за тествания на торпедни оръжия в Каракол на езерото Исик-Кул (Киргизстан); 4-та военна база и оптичен комплекс " Прозорец " (Таджикистан).
Почти всички съветски интеграционни планове и опити за създаване на съюзи сред някогашните руски републики се провалиха. И организациите, основани с напъните на Руската федерация, на процедура се оказаха неспособни да извърнат главната наклонност от последните години - намаляването на съветското въздействие в постсъветското пространство.
Постсъветски книжен тигър
Според Устава на ОДКС (Организация на Договора за групова сигурност) главните ѝ цели са „ подсилване на мира, интернационалната и районна сигурност и непоклатимост, групова отбрана на независимостта, териториалната целокупност и суверенитета на държавите-членки “. Хартата също по този начин планува, че държавите-членки се борят с " интернационалния тероризъм и екстремизма, противозаконния трафик на опиати и психотропни субстанции, оръжия, проведената транснационална престъпност, незаконната миграция ", написа icds.ee.
Но до каква степен ОДКС е в положение да извърши заявените задания, не е напълно ясно. Организацията в никакъв случай не е взела участие директно във военни спорове. Трафикът на опиати в поверената ѝ територия продължава да се разраства. Проблемите, свързани с незаконната миграция, единствено се задълбочават. И единственият казус за мироопазваща задача на ОДКС се случи през януари 2022 година, когато президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев се обърна за помощ към съдружниците на фона на антиправителствени митинги.
ОДКС не се трансформира в сериозна опция на НАТО, който преди време беше Варшавският контракт, без да придобие главния признак - автоматизирана система за взаимопомощ. А стабилността и успеваемостта на груповата сигурност се тества точно в спешни обстановки.
Никол Пашинян, министър-председателят на Армения, която ръководи ОДКС, даже се оплака, че по време на 44-дневната война с Азербайджан страната му не е дочакала помощ от съдружниците. Армения имаше състоятелен въпрос: за какво „ съветските миротворци “ напуснаха тъкмо, когато Азербайджан стартира нова атака и заплаши с цялостно военно проваляне?
ОДКС не се оправя и с огнищата на напрежение в Централна Азия. Какво коства единствено непрекъснато тлеещият граничен спор сред самите страни членки: Таджикистан и Киргизстан, където рецесията с друга степен на активност продължава повече от дузина години.
Освен това опасността от талибаните в Афганистан не е изчезнала. Кремъл се притеснява, че в случай че не успее да реализира съглашение с талибаните, те може да атакуван територията на прилежащата република Таджикистан и тогава Москва ще би трябвало да извърши своите съюзнически отговорности. И в случай че Русия откаже да помогне на Таджикистан под същия претекст като Армения във войната против Азербайджан, тогава цялата конструкция на ОДКС ще се разклати.
С такива съдружници нямате потребност от врагове
В продължение на вътрешните битки на Алианса някои страни от ОДКС продадоха оръжие на Азербайджан, което по-късно използваха във войната против Армения. Например, Беларус достави на азербайджанската войска реактивната система за залпов огън „ Полонез “. Острите полемики в границите на ОДКС са провокирани от тясното военно съдействие сред обособените страни членки и Турция, която също оказва забележителна поддръжка на Азербайджан. Ако наклонността се резервира, Русия, като източник на военно-техническа помощ, може в последна сметка да загуби своя монопол, което ще се отрази на привлекателността на ОДКБ като цяло.
Спадът на интереса към съветските оръжия се улеснява и от обстоятелството, че след изтеглянето на американските войски от Афганистан Съединени американски щати са подготвени да трансферират част от своята военна техника в страните от Централна Азия. Това демонстрира слабостта на позициите на ОДКБ и несъвършенството на някои разпореждания на съглашението.
Под въпрос е и прозрачността на „ съюзническите “ планове на Руската федерация във връзка с сътрудниците в ОДКБ. Така Русия за следващ път показва същинската си същина: незабавно след Петербургския интернационален стопански конгрес, на който президентът Токаев изрично отхвърли да признае обществено псевдорепубликите на „ ЛДНР “, Москва ограничи износа на казахстански нефт, като небрежно блокира преноса посредством Каспийския тръбопроводен консорциум. Но след апела на Казахстан към Съединените щати за помощ, възбраната също беше бързо анулирана. Малко по-късно президентът Токаев персонално инструктира държавното управление да „ сътвори удобни условия за пренасяне в Казахстан “ на задгранични компании, напуснали съветския пазар.
Руски исполин на глинени крайници
Войната в Украйна потвърди стратегическата, оперативна и тактическа уязвимост на Русия. Сега, като агресор, тя е обект на по-строги интернационалните наказания, което от своя страна не може да не се отрази на репутацията на Русия в границите на ОДКБ. В търсене на съдружници съветският президент Владимир Путин реши персонално да посети Иран за диалози с президента Ибрахим Раиси. Всъщност това посещаване се трансформира в един тип жест на обезсърчение. Путин пристигна в Техеран не да изисква, а да моли за военно-техническа помощ (дронове) и за механизми за заобикаляне на софтуерното ембарго на Русия (електроника, микрочипове, технологии за военно-промишления комплекс и други).
След всичко това Русия просто към този момент не е в положение да претендира за ролята на единствен поръчител на сигурността на страните от ОДКБ. А самата ОДКБ към този момент би трябвало да се преглежда единствено като гаранция за запазването на военните обекти на Руската федерация в постсъветското пространство: военната база Гюмри (Армения); космодрума Байконур и полигона за стратегическа противовъздушна и противоракетна защита в Сари-Шаган (Казахстан); военновъздушната база в Кант и базата за тествания на торпедни оръжия в Каракол на езерото Исик-Кул (Киргизстан); 4-та военна база и оптичен комплекс " Прозорец " (Таджикистан).
Почти всички съветски интеграционни планове и опити за създаване на съюзи сред някогашните руски републики се провалиха. И организациите, основани с напъните на Руската федерация, на процедура се оказаха неспособни да извърнат главната наклонност от последните години - намаляването на съветското въздействие в постсъветското пространство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ