Вече шест месеца Украйна депутинизира Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Половин година откакто Русия атакува Украйна, нещата не вървят по проект за Владимир Путин. Руските войски не са в Киев, само че украински, към този момент под формата на групи от диверсанти, са към този момент в Крим. Финландия и Швеция бързо се придвижиха към НАТО. Молдова и Украйна получиха статут на кандидат-членки на Европейски Съюз. Германия съобщи, че ще влага спомагателни 100 млрд евро за защитата си. Във военния бюджет на Полша към този момент отиват 3% от Брутният вътрешен продукт на страната, само че във Варшава са си сложили за цел въпросните средства да доближат до 5% от него. В Казахстан пък (друга страна, наред с Украйна и Беларус, с които Русия предвиждаше интегрирано икономическо пространство), локалните управляващи търсят различни направления, разнообразни от съветските, за износа на въглеводородите си.
Колко от всичко това щеше да се случи, в случай че Владимир Путин просто се бе задоволил с окупация на Кримския полуостров и елементи от Донбас?
На световно равнище пък Съединени американски щати още веднъж бяха въвлечени с цялостна мощ в европейските каузи, правейки тъй че Вашингтон да е най-големият стопански и боен спонсор на Украйна. Самият Джо Байдън не би могъл да възвърне връзките сред Брюксел и Вашингтон толкоз бързо, колкото го направи Кремъл с експанзията си по отношение на Киев. Именно последното даде и най-големия подтик на Европейския съюз, тъй че Брюксел най-накрая да стартира да гледа съществено на енергийната си диверсификация по отношение на Русия (нима в действителност някой е очаквал, че Германия ще " замрази " Северен поток 2?).
Войната в Украйна е на път да зачеркне дефинитивно отколешната геополитическа упоритост на Москва за свързването на съветските естествени запаси с европейските стопански благоприятни условия като противотежест на политическата и военно-технологична взаимозависимост на Европа от Съединени американски щати. Когато европейският консуматор стартира по-често да бърка в джоба си за американско оръжие, в сравнение с за съветски въглеводороди, значи външната политика на Кремъл по отношение на Европа е претърпяла провал. А експанзията на Русия по отношение на Украйна направи тъкмо това: накара европейците да дават повече средства за сигурността си. И точно сигурността, само че този път на Русия, е компрометирана, когато Москва става още по-зависима от Китай - освен парично, само че и софтуерно - заради отпадането на Запада като икономическа и комерсиална опция.
Кремъл, несъмнено, може без всичко това. Русия може без Запада. Все отново по остаряла историческа традиция съветските управници не целят витален стандарт на популацията си, а оцеляването на властовата им династия. Текущата такава на силовиките, олицетворявана от Владимир Путин, не прави разлика. И за кагебетокрацията хората са за династията, а не династията - за хората. Като всеки съветски водач обаче - от Николай I с неговото самодържавие и националност, през сталинизма на Йосиф Висарионович, до либерализма на Елцин - когато падне вожда, пада и идеологическата легенда, която той е прокарвал. Затова от развоя във войната против Украйна зависи освен ориста на въпросната страна, освен тази на Путиновата династия от силовики, само че и на настоящата съветска идеология.
А тя съставлява разляно самодържавие върху етнически глобализъм. Тоест, едно автократично ръководство, екстраполирано върху периметъра на славянските земи. Акумулаторите на тази идеология са езикът, патриотизмът и православието. Славянството е европейският детайл, самодържавието - азиатския. Оттук и евразийството на Русия като идеологическата рамка на страната.
Но това е теоретичното измерение на идеологическия план, който другояче не е " съединен " от него, само че е прокарван от Владимир Путин. Истинският принос на съветския президент би трябвало да се търси в практическата реализация на въпросния план, която надалеч не наподобява толкоз благородно, колкото са теоретичните му пластове. А точно: надзор върху медиите, надзор върху фирмите за естествени запаси, надзор върху силовите структури.
И всичко това щеше да е просто тяхна си съветска работа, в случай че в това време същите медии не бяха въвлечени в пропагандна война против Европа, същите компании за въглеводороди не бяха употребявани като инструмент за вмешателство във вътрешните работи на прилежащи страни и същите тези служби не започнаха да взривяват военни хранилища и да тровят хора в разнообразни страни от Централна и Източна Европа. А след това пристигна и разумната кулминационна точка: Русия атакува Грузия и Украйна. На Владимир Путин не му стигаше да управлява личната си страна (повтарям, чрез медиите, фирмите за естествени запаси и силовите структури), само че пожела да управлява и други страни. И всичко това бе опаковано в роман за суверенитета, патриотизма и традиционализма.
Затова в Украйна през днешния ден се бият не просто съветски войски, а съветската идеология и съветската агитация. По отношение на идеологията: за какво една славянска и православна страна атакува друга такава? По отношение на пропагандата: за какво могъщата съветска войска и безапелационният съветски военнопромишлен бранш се затлачват против украинците, разчитащи на подаянията от Европа и Съединени американски щати?
И още: за какво спорът в страната към този момент не се води единствено по фронтовите линии, а стартира да се случва и по логистичните артерии на руснаците? А какво значи за идеологията на Владимир Путин това, че точно Украйна - страната, която бе най-ценна за Москва в състава на Съюз на съветските социалистически републики - отхвърля евразийството? Какви са вероятностите пред евразийството, откакто то се проваля на прага на Русия (разбира се, Беларус е изключение)?
Колкото повече се проточва войната в Украйна, толкоз по-сложно ще става за Владимир Путин. Един път, тъй като ще се усилва колизията сред службите му за сигурност и военните, които се пробват да си трансферират отговорността във връзка с това за какво руснаците буксуват на непозната територия. Разбира се, това не е проблем за Владимир Путин, до момента в който те вероятно не решат да се обединят против него. Втори път, тъй като, до момента в който не реализира заложените си цели в Украйна, Путин ще става от ден на ден пленник на путинизма (това е нападателният шовинизъм, който непрекъснато желае повдигане на мизата във войната против Украйна, в това число посредством оповестяването на обща военна мобилизация). Трети път, тъй като всеки спомагателен ден, в който Русия води война с Украйна, служи като изобличение и на идеологията, и на пропагандата на Владимир Путин.
Въпрос на време е съветският президент да разбере, че колкото повече продължава войната в Украйна, толкоз повече Владимир Путин ще се бие самичък със себе си. А както се видя през първите шест месеца от нея, той няма ресурса да завърши спора по метода, по който би желал.
Половин година откакто Русия атакува Украйна, нещата не вървят по проект за Владимир Путин. Руските войски не са в Киев, само че украински, към този момент под формата на групи от диверсанти, са към този момент в Крим. Финландия и Швеция бързо се придвижиха към НАТО. Молдова и Украйна получиха статут на кандидат-членки на Европейски Съюз. Германия съобщи, че ще влага спомагателни 100 млрд евро за защитата си. Във военния бюджет на Полша към този момент отиват 3% от Брутният вътрешен продукт на страната, само че във Варшава са си сложили за цел въпросните средства да доближат до 5% от него. В Казахстан пък (друга страна, наред с Украйна и Беларус, с които Русия предвиждаше интегрирано икономическо пространство), локалните управляващи търсят различни направления, разнообразни от съветските, за износа на въглеводородите си.
Колко от всичко това щеше да се случи, в случай че Владимир Путин просто се бе задоволил с окупация на Кримския полуостров и елементи от Донбас?
На световно равнище пък Съединени американски щати още веднъж бяха въвлечени с цялостна мощ в европейските каузи, правейки тъй че Вашингтон да е най-големият стопански и боен спонсор на Украйна. Самият Джо Байдън не би могъл да възвърне връзките сред Брюксел и Вашингтон толкоз бързо, колкото го направи Кремъл с експанзията си по отношение на Киев. Именно последното даде и най-големия подтик на Европейския съюз, тъй че Брюксел най-накрая да стартира да гледа съществено на енергийната си диверсификация по отношение на Русия (нима в действителност някой е очаквал, че Германия ще " замрази " Северен поток 2?).
Войната в Украйна е на път да зачеркне дефинитивно отколешната геополитическа упоритост на Москва за свързването на съветските естествени запаси с европейските стопански благоприятни условия като противотежест на политическата и военно-технологична взаимозависимост на Европа от Съединени американски щати. Когато европейският консуматор стартира по-често да бърка в джоба си за американско оръжие, в сравнение с за съветски въглеводороди, значи външната политика на Кремъл по отношение на Европа е претърпяла провал. А експанзията на Русия по отношение на Украйна направи тъкмо това: накара европейците да дават повече средства за сигурността си. И точно сигурността, само че този път на Русия, е компрометирана, когато Москва става още по-зависима от Китай - освен парично, само че и софтуерно - заради отпадането на Запада като икономическа и комерсиална опция.
Кремъл, несъмнено, може без всичко това. Русия може без Запада. Все отново по остаряла историческа традиция съветските управници не целят витален стандарт на популацията си, а оцеляването на властовата им династия. Текущата такава на силовиките, олицетворявана от Владимир Путин, не прави разлика. И за кагебетокрацията хората са за династията, а не династията - за хората. Като всеки съветски водач обаче - от Николай I с неговото самодържавие и националност, през сталинизма на Йосиф Висарионович, до либерализма на Елцин - когато падне вожда, пада и идеологическата легенда, която той е прокарвал. Затова от развоя във войната против Украйна зависи освен ориста на въпросната страна, освен тази на Путиновата династия от силовики, само че и на настоящата съветска идеология.
А тя съставлява разляно самодържавие върху етнически глобализъм. Тоест, едно автократично ръководство, екстраполирано върху периметъра на славянските земи. Акумулаторите на тази идеология са езикът, патриотизмът и православието. Славянството е европейският детайл, самодържавието - азиатския. Оттук и евразийството на Русия като идеологическата рамка на страната.
Но това е теоретичното измерение на идеологическия план, който другояче не е " съединен " от него, само че е прокарван от Владимир Путин. Истинският принос на съветския президент би трябвало да се търси в практическата реализация на въпросния план, която надалеч не наподобява толкоз благородно, колкото са теоретичните му пластове. А точно: надзор върху медиите, надзор върху фирмите за естествени запаси, надзор върху силовите структури.
И всичко това щеше да е просто тяхна си съветска работа, в случай че в това време същите медии не бяха въвлечени в пропагандна война против Европа, същите компании за въглеводороди не бяха употребявани като инструмент за вмешателство във вътрешните работи на прилежащи страни и същите тези служби не започнаха да взривяват военни хранилища и да тровят хора в разнообразни страни от Централна и Източна Европа. А след това пристигна и разумната кулминационна точка: Русия атакува Грузия и Украйна. На Владимир Путин не му стигаше да управлява личната си страна (повтарям, чрез медиите, фирмите за естествени запаси и силовите структури), само че пожела да управлява и други страни. И всичко това бе опаковано в роман за суверенитета, патриотизма и традиционализма.
Затова в Украйна през днешния ден се бият не просто съветски войски, а съветската идеология и съветската агитация. По отношение на идеологията: за какво една славянска и православна страна атакува друга такава? По отношение на пропагандата: за какво могъщата съветска войска и безапелационният съветски военнопромишлен бранш се затлачват против украинците, разчитащи на подаянията от Европа и Съединени американски щати?
И още: за какво спорът в страната към този момент не се води единствено по фронтовите линии, а стартира да се случва и по логистичните артерии на руснаците? А какво значи за идеологията на Владимир Путин това, че точно Украйна - страната, която бе най-ценна за Москва в състава на Съюз на съветските социалистически републики - отхвърля евразийството? Какви са вероятностите пред евразийството, откакто то се проваля на прага на Русия (разбира се, Беларус е изключение)?
Колкото повече се проточва войната в Украйна, толкоз по-сложно ще става за Владимир Путин. Един път, тъй като ще се усилва колизията сред службите му за сигурност и военните, които се пробват да си трансферират отговорността във връзка с това за какво руснаците буксуват на непозната територия. Разбира се, това не е проблем за Владимир Путин, до момента в който те вероятно не решат да се обединят против него. Втори път, тъй като, до момента в който не реализира заложените си цели в Украйна, Путин ще става от ден на ден пленник на путинизма (това е нападателният шовинизъм, който непрекъснато желае повдигане на мизата във войната против Украйна, в това число посредством оповестяването на обща военна мобилизация). Трети път, тъй като всеки спомагателен ден, в който Русия води война с Украйна, служи като изобличение и на идеологията, и на пропагандата на Владимир Путин.
Въпрос на време е съветският президент да разбере, че колкото повече продължава войната в Украйна, толкоз повече Владимир Путин ще се бие самичък със себе си. А както се видя през първите шест месеца от нея, той няма ресурса да завърши спора по метода, по който би желал.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ