Защо не опитаме да сме наистина енергийно независими?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Макар да не беше през вчерашния ден, 2012 година не беше чак толкоз от дълго време. Преди тези тъкмо 10 години съм бил един от вокалните съперници на изследването и добива на шистов газ и нефт. Спомням си, че тогава в цяла Европа гореше този спор. Технологията беше прекомерно нова, прекомерно непозната и създаваше съществени диспути. Не беше ясна нито икономическата полза от нея, нито какви биха били вредите за природата. Тогава България, дружно с редица други европейски страни, наложи мораториум върху изследването и добива.
Днес от отдалеченост на времето мога да кажа, че към оня миг като страна и общество не сме сбъркали. Хубаво беше, че сложихме спирачка тогава. Днес обаче светът е радикално друг, по отношение на това какъв беше преди тези едвам 10 години. На първо място технологията към този момент е не просто позната, само че и безвредна. Икономическата ѝ успеваемост (след редицата ъпгрейди и модифицикации на технологията) е безспорна. Чрез шистов газ и нефт Америка, която е най-големият консуматор на нефт в света, стана не просто енергийно самостоятелна по времето на Тръмп, само че се и трансформира в чист експортьор.
Природосъобразността също е потвърдена. След развиването на технологиите сега може да се каже, че добивът на шистов газ и нефт е развой изцяло в норма. Ако не беше по този начин нямаше мощно демократични и екологични щати като Калифорния и Колорадо да позволяват добива без проблеми. Важно е да се подчертае, че Калифорния е по всяка възможност най-екологичната пълномощия на планетата. Няма друго такова място, на което толкоз живо да се интересуват от околна среда.
С други думи през днешния ден към този момент е належащо да поговорим съществено за добива на шистов газ и нефт. Не споделям да го вършим в Добруджа, можем нея да я оставим настрани до момента в който всички се убедят, че технологията е окей. Но какво пречи да го вършим в Северозапада, където по оценки на разнообразни специалисти имаме находища на газ за няколкостотин години напред? И никой не споделя, че би трябвало да викаме коя и да е непозната компания да добива нашия газ и нефт и да го изнася за огромни облаги против смешни концесионни такси. За напълно друго иде тирада.
Какво пречи да възложим добива на български природен газ на „ Булгаргаз “? Мигар „ Булгаргаз “ не е богата компания с голям потенциал в сферата? Нима няма ресурсите и уменията да провежда подобен рандеман? Разбира се, че има. Тогава какъв е казусът? Защо „ Булгаргаз “ не извлича нашия си природен газ, с който да задоволим личните си потребности, а остатъка да го продаваме в чужбина? С такива доходи бихме могли да финансираме и обществените си системи, и инфраструктурата си, и образованието си. Какъв е казусът? Защо не го вършим?
Ясно е, че през днешния ден в случай че отворим тази тематика, върху ни ще се излее буря от експанзия. От една страна съветските лобита ще задействат сътрудниците си в името на облагата на „ Газпром “. От друга страна американските лобита ще създадат същото в името на облагата на доставчиците на полутечен газ. Но тук има един изчерпателен въпрос – на нас за какво ни интересува какво мислят непознати страни и техните сътрудници на родна земя? Нека, в случай че имаме съдържателни опасения по технологията, да ги изговорим. Нека ангажираме прелестните ни енергийни специалисти. Нека чуем „ Булгаргаз “, дано се изкаже Българска академия на науките. И в случай че картината е такава, каквато я разказвам нагоре, за какво да не тръгнем в тази посока?
Нима нямаме потребност газът, който употребяваме, да го купуваме на себестойност? Нима нямаме интерес да продаваме в чужбина на тези извънземновисоки цени сега? Разбира се, че имаме потребност от на ниска цена газ за лични потребности и имаме потребност да продаваме безценен газ. А дори имаме и въпросния газ, имаме и нужната инфраструктура и експертиза. В България сме привикнали да вървим по вода, само че жадни. Мисля, че е време да обърнем тази наклонност.
Преди време тази тематика беше извадена от публичния оборот и с право. Но през днешния ден би трябвало да преосмислим позицията си. За задачата би трябвало първо да си отговорим на най-важния въпрос – каква България желаеме. Искаме ли самостоятелна, просперираща и свободна България? Или я желаеме каквато я имаме сега?
Макар да не беше през вчерашния ден, 2012 година не беше чак толкоз от дълго време. Преди тези тъкмо 10 години съм бил един от вокалните съперници на изследването и добива на шистов газ и нефт. Спомням си, че тогава в цяла Европа гореше този спор. Технологията беше прекомерно нова, прекомерно непозната и създаваше съществени диспути. Не беше ясна нито икономическата полза от нея, нито какви биха били вредите за природата. Тогава България, дружно с редица други европейски страни, наложи мораториум върху изследването и добива.
Днес от отдалеченост на времето мога да кажа, че към оня миг като страна и общество не сме сбъркали. Хубаво беше, че сложихме спирачка тогава. Днес обаче светът е радикално друг, по отношение на това какъв беше преди тези едвам 10 години. На първо място технологията към този момент е не просто позната, само че и безвредна. Икономическата ѝ успеваемост (след редицата ъпгрейди и модифицикации на технологията) е безспорна. Чрез шистов газ и нефт Америка, която е най-големият консуматор на нефт в света, стана не просто енергийно самостоятелна по времето на Тръмп, само че се и трансформира в чист експортьор.
Природосъобразността също е потвърдена. След развиването на технологиите сега може да се каже, че добивът на шистов газ и нефт е развой изцяло в норма. Ако не беше по този начин нямаше мощно демократични и екологични щати като Калифорния и Колорадо да позволяват добива без проблеми. Важно е да се подчертае, че Калифорния е по всяка възможност най-екологичната пълномощия на планетата. Няма друго такова място, на което толкоз живо да се интересуват от околна среда.
С други думи през днешния ден към този момент е належащо да поговорим съществено за добива на шистов газ и нефт. Не споделям да го вършим в Добруджа, можем нея да я оставим настрани до момента в който всички се убедят, че технологията е окей. Но какво пречи да го вършим в Северозапада, където по оценки на разнообразни специалисти имаме находища на газ за няколкостотин години напред? И никой не споделя, че би трябвало да викаме коя и да е непозната компания да добива нашия газ и нефт и да го изнася за огромни облаги против смешни концесионни такси. За напълно друго иде тирада.
Какво пречи да възложим добива на български природен газ на „ Булгаргаз “? Мигар „ Булгаргаз “ не е богата компания с голям потенциал в сферата? Нима няма ресурсите и уменията да провежда подобен рандеман? Разбира се, че има. Тогава какъв е казусът? Защо „ Булгаргаз “ не извлича нашия си природен газ, с който да задоволим личните си потребности, а остатъка да го продаваме в чужбина? С такива доходи бихме могли да финансираме и обществените си системи, и инфраструктурата си, и образованието си. Какъв е казусът? Защо не го вършим?
Ясно е, че през днешния ден в случай че отворим тази тематика, върху ни ще се излее буря от експанзия. От една страна съветските лобита ще задействат сътрудниците си в името на облагата на „ Газпром “. От друга страна американските лобита ще създадат същото в името на облагата на доставчиците на полутечен газ. Но тук има един изчерпателен въпрос – на нас за какво ни интересува какво мислят непознати страни и техните сътрудници на родна земя? Нека, в случай че имаме съдържателни опасения по технологията, да ги изговорим. Нека ангажираме прелестните ни енергийни специалисти. Нека чуем „ Булгаргаз “, дано се изкаже Българска академия на науките. И в случай че картината е такава, каквато я разказвам нагоре, за какво да не тръгнем в тази посока?
Нима нямаме потребност газът, който употребяваме, да го купуваме на себестойност? Нима нямаме интерес да продаваме в чужбина на тези извънземновисоки цени сега? Разбира се, че имаме потребност от на ниска цена газ за лични потребности и имаме потребност да продаваме безценен газ. А дори имаме и въпросния газ, имаме и нужната инфраструктура и експертиза. В България сме привикнали да вървим по вода, само че жадни. Мисля, че е време да обърнем тази наклонност.
Преди време тази тематика беше извадена от публичния оборот и с право. Но през днешния ден би трябвало да преосмислим позицията си. За задачата би трябвало първо да си отговорим на най-важния въпрос – каква България желаеме. Искаме ли самостоятелна, просперираща и свободна България? Или я желаеме каквато я имаме сега?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ