Нанси Пелоси и непотопяемият самолетоносач
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Спийкърът на Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати Нанси Пелоси няма потребен ход.
Ако тя посети Тайван, това ще способства за по-нататъшна ескалация на напрежението сред Вашингтон и Пекин. Макар че това, което би трябвало повече да тормози интернационалната общественост, е натискът, на който китайците ще подложат острова откакто американката го напусне. А и с продължаващите военни дейности в Украйна, военна ескалация на друго място не би било в услуга на Съединени американски щати, доколкото това ще разпилее тяхното внимание и фокус.
Ако пък политикът от Демократическата партия пропусне Тайпе като част от обиколката си в Югоизточна Азия, в която тя ще посети Сингапур, Малайзия, Южна Корея и Япония, то това ще излъчи уязвимост от нейна и от американска страна. Особено имайки поради, че китайският президент Си Дзинпин в диалог със своя сътрудник Джо Байдън, провел се директно преди обиколката на Пелоси, категорично предизвести ръководителя на Белия дом, че " тези, които си играят с огъня, ще изгорят ". Но имайки поради, че Нанси Пелоси е Джон Маккейн в пола, сходна изразителност най-вероятно би стимулирала в допълнение спийкъра на Камарата на представителите да се отбие на острова, в сравнение с да я откаже от сходно желание.
Отвъд общоприетите неразбирателства сред Съединени американски щати и Китай от последните няколко години, настоящият подтекст на визитата на Пелоси е в допълнение комплициран. Един път, защото Китай организира военни образования както в Тайванския пролив (провокативни придвижвания се следят и през днешния ден от китайските бойни съдове и авиация там), по този начин и в Южнокитайското море (като взаимен знак и с цел да обезопаси визитата на ръководителя на Долната камара на Конгреса, Пентагонът дислоцира самолетоносача " Роналд Рейгън " в посока Тайван). В допълнение на това към този момент се трансформира в табиет на управляващите в Пекин да нарушават посредством бойната си авиация зоната за идентификация на противовъздушната защита на Тайван. Не на последно място, в Сената на Съединени американски щати сенаторите Боб Менендес от Демократическата партия и Линдзи Греъм от Републиканската изготвят взаимно законодателство, което планува усилването на военната поддръжка за Тайван.
Разбира се, американците не са просто загрижени алтруистично за суверенитета на Тайван. Тайпе е част от " първата верига острови ", започваща от Япония и нейния архипелаг, минаваща през Тайван и достигаща до Малайзия. Това е самобитна верига, чиято концепция е да служи като бариера пред китайската агресия в Тихия Океан. В тази " верига " главно значение има протокът Мияко, намиращ се сред японските острови Окинава и едноименния Мияко. Впрочем тук е редно да кажем, че точно Токио е още по-заинтересован от запазването на независимостта на Тайван, защото съгласно японските стратези, в случай че Тайпе бъде високомерен от Китай, за Япония ще бъде още по-трудно да отбрани своите острови в съседство. Но и американците, и японците считат, че падне ли Тайван, тази възпираща Китай островна мембрана ще бъде непоправимо раздрана (има и втора островна линия/втора " верига ", минаваща през американските бази в Гуам, само че при нея нещата отиват на правилото да изпуснеш питомното, пък да гониш дивото).
В стратегическите среди на Съединени американски щати Тайван съществува и под друга форма: като самолетоносача, който Китай не може да потопи (както преди Съюз на съветските социалистически републики са гледали на Куба във връзка с САЩ). По времето на администрацията на Доналд Тръмп този самобитен " самолетоносач " бе и добре зареден: в границите на мандата на някогашния президент на Съединени американски щати същият продаде оръжие на Тайпе на стойност 18 млрд $.
Именно екипът на Тръмп изготви и най-агресивната американска рамка, обвързвана с изработването на ограничения, ориентирани против въздействието на Китай в Азия. В тази идея американците отхвърлят претенциите на Китай по отношение на Южнокитайското море (в размера, начертан от Пекин чрез така наречен " линия на деветте тирета " ), в което Китай желае да е първа и монополна мощ. Спрямо " свободния и открит Индо-Пасифик " има континуитет сред последните две администрации на Белия дом, настоящата и предходната.
Когато става дума за сигурността, в това число и на веригата за доставки, Тайван има и друго значение. При това надалеч освен за американците, само че и за света. Тайпе е безспорен водач на пазара като производител на чипове, в това число за цивилен и военни технологии. Ако независимостта на острова, както и неговата промишленост за полупроводници, бъдат компрометирани - разбирайте, попаднат в ръцете на Китай - това ще докара до безспорен потрес Вашингтон и съдружниците му и ще провокира бърза смяна в салдото на силите, още веднъж в интерес на Пекин.
Иначе от 70-те години насам Съединени американски щати адресират проблема сред Китай и Пекин концептуално чрез така наречен политика на обединен Китай. Според нея Вашингтон признава това, че от двете страни на Тайванския пролив има единствено един Китай, т.е. Тайпе е част от Китай и Пекин е част от Тайван. Това обаче не значи обезателно, че комунистическият режим в Пекин е законният представител на демократичния подобен в Тайпе. Тази еквилибристика става още по-трудна за следене, имайки поради, че през 1979-та година Джими Картър признава комунистически Китай, за сметка на Република Тайван, с която до тогава американците са поддържали публични връзки. В последна сметка Съединени американски щати нито признават суверенитета на комунистически Китай по отношение на Тайван, нито пък признават либерален Тайван като суверенна, т.е. самостоятелна от Китай, страна.
Тази амбивалентност, неналичието на акуратност и изясненост, са изцяло умишлени от страна на американците. Това е тяхната политика на " стратегическа несигурност " по отношение на проблема. Целта е Вашингтон да дадат по едно и също време задоволително доста и задоволително малко гаранции на Тайван, тъй че хем Китай да не нападне острова, хем Тайпе да не въвлече американците във боен спор с Пекин.
Но това са политики, ковани от Вашингтон в друго време. Време, в което Китай нито беше добър в строенето на изкуствени острови, нито в потапянето на самолетоносачи.
Спийкърът на Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати Нанси Пелоси няма потребен ход.
Ако тя посети Тайван, това ще способства за по-нататъшна ескалация на напрежението сред Вашингтон и Пекин. Макар че това, което би трябвало повече да тормози интернационалната общественост, е натискът, на който китайците ще подложат острова откакто американката го напусне. А и с продължаващите военни дейности в Украйна, военна ескалация на друго място не би било в услуга на Съединени американски щати, доколкото това ще разпилее тяхното внимание и фокус.
Ако пък политикът от Демократическата партия пропусне Тайпе като част от обиколката си в Югоизточна Азия, в която тя ще посети Сингапур, Малайзия, Южна Корея и Япония, то това ще излъчи уязвимост от нейна и от американска страна. Особено имайки поради, че китайският президент Си Дзинпин в диалог със своя сътрудник Джо Байдън, провел се директно преди обиколката на Пелоси, категорично предизвести ръководителя на Белия дом, че " тези, които си играят с огъня, ще изгорят ". Но имайки поради, че Нанси Пелоси е Джон Маккейн в пола, сходна изразителност най-вероятно би стимулирала в допълнение спийкъра на Камарата на представителите да се отбие на острова, в сравнение с да я откаже от сходно желание.
Отвъд общоприетите неразбирателства сред Съединени американски щати и Китай от последните няколко години, настоящият подтекст на визитата на Пелоси е в допълнение комплициран. Един път, защото Китай организира военни образования както в Тайванския пролив (провокативни придвижвания се следят и през днешния ден от китайските бойни съдове и авиация там), по този начин и в Южнокитайското море (като взаимен знак и с цел да обезопаси визитата на ръководителя на Долната камара на Конгреса, Пентагонът дислоцира самолетоносача " Роналд Рейгън " в посока Тайван). В допълнение на това към този момент се трансформира в табиет на управляващите в Пекин да нарушават посредством бойната си авиация зоната за идентификация на противовъздушната защита на Тайван. Не на последно място, в Сената на Съединени американски щати сенаторите Боб Менендес от Демократическата партия и Линдзи Греъм от Републиканската изготвят взаимно законодателство, което планува усилването на военната поддръжка за Тайван.
Разбира се, американците не са просто загрижени алтруистично за суверенитета на Тайван. Тайпе е част от " първата верига острови ", започваща от Япония и нейния архипелаг, минаваща през Тайван и достигаща до Малайзия. Това е самобитна верига, чиято концепция е да служи като бариера пред китайската агресия в Тихия Океан. В тази " верига " главно значение има протокът Мияко, намиращ се сред японските острови Окинава и едноименния Мияко. Впрочем тук е редно да кажем, че точно Токио е още по-заинтересован от запазването на независимостта на Тайван, защото съгласно японските стратези, в случай че Тайпе бъде високомерен от Китай, за Япония ще бъде още по-трудно да отбрани своите острови в съседство. Но и американците, и японците считат, че падне ли Тайван, тази възпираща Китай островна мембрана ще бъде непоправимо раздрана (има и втора островна линия/втора " верига ", минаваща през американските бази в Гуам, само че при нея нещата отиват на правилото да изпуснеш питомното, пък да гониш дивото).
В стратегическите среди на Съединени американски щати Тайван съществува и под друга форма: като самолетоносача, който Китай не може да потопи (както преди Съюз на съветските социалистически републики са гледали на Куба във връзка с САЩ). По времето на администрацията на Доналд Тръмп този самобитен " самолетоносач " бе и добре зареден: в границите на мандата на някогашния президент на Съединени американски щати същият продаде оръжие на Тайпе на стойност 18 млрд $.
Именно екипът на Тръмп изготви и най-агресивната американска рамка, обвързвана с изработването на ограничения, ориентирани против въздействието на Китай в Азия. В тази идея американците отхвърлят претенциите на Китай по отношение на Южнокитайското море (в размера, начертан от Пекин чрез така наречен " линия на деветте тирета " ), в което Китай желае да е първа и монополна мощ. Спрямо " свободния и открит Индо-Пасифик " има континуитет сред последните две администрации на Белия дом, настоящата и предходната.
Когато става дума за сигурността, в това число и на веригата за доставки, Тайван има и друго значение. При това надалеч освен за американците, само че и за света. Тайпе е безспорен водач на пазара като производител на чипове, в това число за цивилен и военни технологии. Ако независимостта на острова, както и неговата промишленост за полупроводници, бъдат компрометирани - разбирайте, попаднат в ръцете на Китай - това ще докара до безспорен потрес Вашингтон и съдружниците му и ще провокира бърза смяна в салдото на силите, още веднъж в интерес на Пекин.
Иначе от 70-те години насам Съединени американски щати адресират проблема сред Китай и Пекин концептуално чрез така наречен политика на обединен Китай. Според нея Вашингтон признава това, че от двете страни на Тайванския пролив има единствено един Китай, т.е. Тайпе е част от Китай и Пекин е част от Тайван. Това обаче не значи обезателно, че комунистическият режим в Пекин е законният представител на демократичния подобен в Тайпе. Тази еквилибристика става още по-трудна за следене, имайки поради, че през 1979-та година Джими Картър признава комунистически Китай, за сметка на Република Тайван, с която до тогава американците са поддържали публични връзки. В последна сметка Съединени американски щати нито признават суверенитета на комунистически Китай по отношение на Тайван, нито пък признават либерален Тайван като суверенна, т.е. самостоятелна от Китай, страна.
Тази амбивалентност, неналичието на акуратност и изясненост, са изцяло умишлени от страна на американците. Това е тяхната политика на " стратегическа несигурност " по отношение на проблема. Целта е Вашингтон да дадат по едно и също време задоволително доста и задоволително малко гаранции на Тайван, тъй че хем Китай да не нападне острова, хем Тайпе да не въвлече американците във боен спор с Пекин.
Но това са политики, ковани от Вашингтон в друго време. Време, в което Китай нито беше добър в строенето на изкуствени острови, нито в потапянето на самолетоносачи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ