Chrome без бисквитки на трети страни: Свобода или илюзия? ИИ диктува нови условия
Гугъл планираше да спре потреблението на бисквитки на трети страни в своя браузър Chrome още преди години. Това обаче към момента не се случи заради многочислените забавяния. По последни данни цялостното унищожаване на известния механизъм, който оказва помощ за ефикасното следене на интензивността на потребителите в този момент е планувано за началото на идната година.
На мястото на остарелите бисквитки Гугъл предлага да вкара система, наречена Privacy Sandbox. Заявената от компанията цел е „ да се отбрани неприкосновеността на персоналния живот на хората онлайн, като в същото време се дават на фирмите и разработчиците принадлежности за сполучлив дигитален бизнес “.
Системата Privacy Sandbox е показана като метод за анонимизиране на потребителите и групирането им по ползи, вместо да се построяват самостоятелни профили въз основа на „ цифрови отпечатъци “. На доктрина това би трябвало да ограничи следенето на съответни лица сред разнообразни уеб сайтове и приложения.
Плановете за подмяна на остарелите бисквитки с Privacy Sandbox обаче се сблъскаха с огромна спънка – въвеждането на изкуствен интелект в Chrome.
Според Android Police, ИИ ще помогне за още по-ефективен разбор на историята на търсенията и интензивността на даден човек, с цел да се оформи по-точно неговият поведенчески модел.
Експертите са обезпокоени, че логаритмите на ИИ евентуално ще могат да получат достъп до цялостната история на търсенията и данните за активността на всички свързани устройства, а това е доста по-усъвършенстван и прецизен метод за персонализиране на услугите от обичайните бисквитки.
Действащите разпореждания за отбрана на данните не регистрират обстоятелството, че ИИ може да се употребяват за персонализиране на реклами и други сходни цели. Експертите предизвестяват: въвеждането на изкуствен интелект ще разреши на софтуерни колоси като Гугъл да образоват логаритмите си върху огромни количества потребителски данни, в това число история на търсенето, макар всички обещания.
Рисковете за неприкосновеността на персоналния живот се усилват неведнъж от способността на ИИ освен да проучва архивите с данни, само че и да прави персонализирани рекомендации в действително време въз основа на целия насъбран „ дигитален отпечатък “ на съответен човек.
До колкото повече информация има достъп ИИ, толкоз по-полезен може да бъде той за таргетиране.
Междувременно абсурдът, обвързван с политиката за дискретност на Chrome се разгаря с нова мощ. Неотдавна европейската организация за отбрана на потребителите NOYB подаде тъжба против Гугъл до австрийския регулатор, отговарящ за използването на Общия правилник за отбрана на данните на Европейски Съюз (GDPR).
В жалбата на NOYB се твърди, че системата Privacy Sandbox в действителност подвежда потребителите на Chrome по отношение на отбраната на персоналните им данни. По създание тя просто е преместила функционалностите за следене от външни запаси вътре в браузъра, където цялата информация към този момент се събира от самата Гугъл.
В отговор на обвиняванията Гугъл съобщи, че нейната Privacy Sandbox вместо това има за цел да „ усъвършенства поверителността на потребителите и да даде на промишлеността други възможности на следенето сред уеб страниците “. Въпреки това дебатът по отношение на салдото на ползите продължава да се разраства.




