Аз съм българин. Аз съм македонец. Аз съм марсианец
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Голямата вяра за отпушване на българо-македонския абсцес беше пренасочването от нерешимите исторически разногласия към една същински европейска тематика, каквато са правата на българите в Северна Македония. Но какъв брой са тези българи? Имаме отговор: 3504 индивида. Двукратно нарастване отпреди 19 години, само че отново - нищо работа. И какво в този момент, получаваме гаранции за правата на тези хора и тръгваме дружно към участие в Европейски Съюз? Нищо сходно. Защото проблемите ни с югозападните комшии не са да бъдат решавани - в противен случай, задачата е да се усложняват, та нашите героични политици да легитимират упорството си.
Българите, македонците и цифрата 3504
Защото едвам оповестени резултатите, в България към този момент се надигна родолюбив щит: не е правилно, не може да са единствено толкоз. Появиха се клюки, че някой привиквал жителите на диалог и възпитано им обяснявал, че нямало да е добре за кариерата им да се пишат българи. Честно да си кажа, не си го представям - нормално тези преброявания са анонимни и по какъв начин тъкмо етническият българин ще влезе в някакви осведомителни масиви, не знам. А тези, които се борят за правата си, по този начин или другояче са добре известни, тъй като тази работа не е статистика, а обществена интензивност, да стачкуват, да се борят, не да се преброяват. Има и противоположната догадка: предходната година един македонски зам.-министър агитираше съгражданите си да се пишат българи, нима се вдигне проклетото несъгласие. Така или другояче аз не видях по нашите или по европейските медии репортажи за хора, насилвани да " се пишат " едни или други. Преброяванията на Скопие постоянно провокират политически кавги, само че проблем са на първо място албанците, които отиват към една трета, а също и турците, които още веднъж не са удовлетворени от своите под 4%.
В тази посока ще разберем и мотивациите на българите отвъд границата: Петър Колев, водач на българската партия там, изясни, че всичко в тяхната страна било на квотен принцип, тъй че признаването на българско малцинство би подсигурило (на хора като него) места в общинските препоръки. Е, малко по-прозаично звучи това от възгласите за тъгите, на които сякаш са подлагани нашите хора там, само че най-малко е разбираемо. Няма неприятно в квотния принцип за присъединяване на едни или други групи, единствено не виждам за какво с тази тематика да се занимава една прилежаща страна като България - представете си да вземем за пример Гърция да изиска от нас да въведем квоти за каракачаните.
Основният мотив, който оттук насетне ще стопира евроинтеграцията на комшиите, са десетките хиляди северномакедонци, получили български паспорти. Свое Facebook проклинание в този смисъл към този момент написа господин Трифонов - никакво повдигане на ветото, до момента в който не се преброят вярно. Значи идват тук да се молят, вадят документи за български генезис, а след това се пишат македонци. Тук обаче има една измама, която следва да обяснят юристите. Доколко отговорите (анонимни, както казахме) в едно броене подлежат на юридическа глоба? И още: по какъв метод дефинираме за истина или неистина изявление от вида " аз съм влах ", " аз съм българин ", " аз съм мохамеданин ", " аз съм марсианец "?
Или да вземем прословутите наши паспорти, които си бяха една бомба, целеустремено заложена от Вътрешна македонска революционна организация. Има доста случаи, когато дадена страна дава поданство на свои етнически групи - направиха го и Германия, и Гърция след рухването на Желязната завеса. Само че ставаше дума за хора, които ще се завърнат в своята прародина и ще бъдат нейни жители. Какво направихме ние? Дадохме опция на хиляди хора да се записват на фиктивни адреси, да вземат тапията против съответното възнаграждение под масата и да заминат за Западна Европа. Чудя се и каква е юридическата стойност на заявките им пред нашите управляващи. Аз съм етнически българин, аз съм българин по генезис - значи ли, че аз ще бъда български жител оттук насетне? А по какъв начин стои въпросът с двойното поданство - в случай че да вземем за пример един човек е по едно и също време северномакедонски и български жител, какво му пречи да избере едното или другото за водещо в преброяването? Абсурдизмът се усилва от апелите да отнемем " пасошите " на тези хора като наказване, че не са се писали каквито би трябвало. Как се лишава поданство? Как се ревизира какво са писали в анкетите на преброяването?
Тези количествени мечти нямат нищо общо с вероятните случаи на дискриминация, та били те на 3504 индивида. Но тази работа няма общо със статистиката и би трябвало да се потвърждава с съответни случаи, каквито кой знае за какво не виждам в досиетата на Европейския съд по правата на индивида. Така или другояче, има си преговорна глава и, несъмнено, няма да я затворим, в случай че има нарушавания.
Етносът като идеология
Забележете обаче по какъв начин нахално се завърна етническата тематика в актуалния свят. Руският империализъм оправдава експанзията си с по този начин наречения съветски мир - тези родени в съветската, след това руска империя, от Полша до Аляска, които Москва си дава правото да " освобождава ". Щеш, не щеш - руснак си, значи си наша благосъстоятелност. И огромно беше разочарованието на генералите, когато се оказа, че рускогласните в Харков и Одеса наместо с цветя ги посрещнаха със снайпери. Мога единствено да кажа - популярност богу, че нямаме танкове, та да вървим да " освобождаваме " нашите 3504 етнически сънародници. Ограничаваме се към този момент с едното несъгласие.
Вижте, етническите характерности в действителност излязоха на мода през последните години. Но това към този момент не е някаква предмодерна принадлежност към стадото. За актуалния човек преоткриването на генезис и предшественици е акт на индивидуализация, който се наслагва върху модерната му национална, политическа или религиозна еднаквост. Най-видимо е това в Америка, където от ден на ден хора се дефинират с тиренца - афро-корейски, френско-еврейски, българо-полски. Тези процеси виждаме и в многоетнически страни като Северна Македония и Украйна, само че кой знае за какво те не подкопават националната им целокупност, макар желанието на българските или съветските националисти. Напротив, човек се усеща по-добре, когато, наред с общата национална, има и своята особена персонална еднаквост. Просто подобен е актуалният свят, все по-многопластов. Да откриеш и пазиш етническата си специфичност е самостоятелен акт и право, не обвързване, което стоварва върху теб някакъв нападателен комшия. Ако някой желае да бъде българин - да му помогнем с интеграция, просвета, другарство. Ако си е избрал нещо друго - да го почитаме.
Голямата вяра за отпушване на българо-македонския абсцес беше пренасочването от нерешимите исторически разногласия към една същински европейска тематика, каквато са правата на българите в Северна Македония. Но какъв брой са тези българи? Имаме отговор: 3504 индивида. Двукратно нарастване отпреди 19 години, само че отново - нищо работа. И какво в този момент, получаваме гаранции за правата на тези хора и тръгваме дружно към участие в Европейски Съюз? Нищо сходно. Защото проблемите ни с югозападните комшии не са да бъдат решавани - в противен случай, задачата е да се усложняват, та нашите героични политици да легитимират упорството си.
Българите, македонците и цифрата 3504
Защото едвам оповестени резултатите, в България към този момент се надигна родолюбив щит: не е правилно, не може да са единствено толкоз. Появиха се клюки, че някой привиквал жителите на диалог и възпитано им обяснявал, че нямало да е добре за кариерата им да се пишат българи. Честно да си кажа, не си го представям - нормално тези преброявания са анонимни и по какъв начин тъкмо етническият българин ще влезе в някакви осведомителни масиви, не знам. А тези, които се борят за правата си, по този начин или другояче са добре известни, тъй като тази работа не е статистика, а обществена интензивност, да стачкуват, да се борят, не да се преброяват. Има и противоположната догадка: предходната година един македонски зам.-министър агитираше съгражданите си да се пишат българи, нима се вдигне проклетото несъгласие. Така или другояче аз не видях по нашите или по европейските медии репортажи за хора, насилвани да " се пишат " едни или други. Преброяванията на Скопие постоянно провокират политически кавги, само че проблем са на първо място албанците, които отиват към една трета, а също и турците, които още веднъж не са удовлетворени от своите под 4%.
В тази посока ще разберем и мотивациите на българите отвъд границата: Петър Колев, водач на българската партия там, изясни, че всичко в тяхната страна било на квотен принцип, тъй че признаването на българско малцинство би подсигурило (на хора като него) места в общинските препоръки. Е, малко по-прозаично звучи това от възгласите за тъгите, на които сякаш са подлагани нашите хора там, само че най-малко е разбираемо. Няма неприятно в квотния принцип за присъединяване на едни или други групи, единствено не виждам за какво с тази тематика да се занимава една прилежаща страна като България - представете си да вземем за пример Гърция да изиска от нас да въведем квоти за каракачаните.
Основният мотив, който оттук насетне ще стопира евроинтеграцията на комшиите, са десетките хиляди северномакедонци, получили български паспорти. Свое Facebook проклинание в този смисъл към този момент написа господин Трифонов - никакво повдигане на ветото, до момента в който не се преброят вярно. Значи идват тук да се молят, вадят документи за български генезис, а след това се пишат македонци. Тук обаче има една измама, която следва да обяснят юристите. Доколко отговорите (анонимни, както казахме) в едно броене подлежат на юридическа глоба? И още: по какъв метод дефинираме за истина или неистина изявление от вида " аз съм влах ", " аз съм българин ", " аз съм мохамеданин ", " аз съм марсианец "?
Или да вземем прословутите наши паспорти, които си бяха една бомба, целеустремено заложена от Вътрешна македонска революционна организация. Има доста случаи, когато дадена страна дава поданство на свои етнически групи - направиха го и Германия, и Гърция след рухването на Желязната завеса. Само че ставаше дума за хора, които ще се завърнат в своята прародина и ще бъдат нейни жители. Какво направихме ние? Дадохме опция на хиляди хора да се записват на фиктивни адреси, да вземат тапията против съответното възнаграждение под масата и да заминат за Западна Европа. Чудя се и каква е юридическата стойност на заявките им пред нашите управляващи. Аз съм етнически българин, аз съм българин по генезис - значи ли, че аз ще бъда български жител оттук насетне? А по какъв начин стои въпросът с двойното поданство - в случай че да вземем за пример един човек е по едно и също време северномакедонски и български жител, какво му пречи да избере едното или другото за водещо в преброяването? Абсурдизмът се усилва от апелите да отнемем " пасошите " на тези хора като наказване, че не са се писали каквито би трябвало. Как се лишава поданство? Как се ревизира какво са писали в анкетите на преброяването?
Тези количествени мечти нямат нищо общо с вероятните случаи на дискриминация, та били те на 3504 индивида. Но тази работа няма общо със статистиката и би трябвало да се потвърждава с съответни случаи, каквито кой знае за какво не виждам в досиетата на Европейския съд по правата на индивида. Така или другояче, има си преговорна глава и, несъмнено, няма да я затворим, в случай че има нарушавания.
Етносът като идеология
Забележете обаче по какъв начин нахално се завърна етническата тематика в актуалния свят. Руският империализъм оправдава експанзията си с по този начин наречения съветски мир - тези родени в съветската, след това руска империя, от Полша до Аляска, които Москва си дава правото да " освобождава ". Щеш, не щеш - руснак си, значи си наша благосъстоятелност. И огромно беше разочарованието на генералите, когато се оказа, че рускогласните в Харков и Одеса наместо с цветя ги посрещнаха със снайпери. Мога единствено да кажа - популярност богу, че нямаме танкове, та да вървим да " освобождаваме " нашите 3504 етнически сънародници. Ограничаваме се към този момент с едното несъгласие.
Вижте, етническите характерности в действителност излязоха на мода през последните години. Но това към този момент не е някаква предмодерна принадлежност към стадото. За актуалния човек преоткриването на генезис и предшественици е акт на индивидуализация, който се наслагва върху модерната му национална, политическа или религиозна еднаквост. Най-видимо е това в Америка, където от ден на ден хора се дефинират с тиренца - афро-корейски, френско-еврейски, българо-полски. Тези процеси виждаме и в многоетнически страни като Северна Македония и Украйна, само че кой знае за какво те не подкопават националната им целокупност, макар желанието на българските или съветските националисти. Напротив, човек се усеща по-добре, когато, наред с общата национална, има и своята особена персонална еднаквост. Просто подобен е актуалният свят, все по-многопластов. Да откриеш и пазиш етническата си специфичност е самостоятелен акт и право, не обвързване, което стоварва върху теб някакъв нападателен комшия. Ако някой желае да бъде българин - да му помогнем с интеграция, просвета, другарство. Ако си е избрал нещо друго - да го почитаме.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ