Русия не трябва да се измъкне от наказанието за военните си престъпления в Украйна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Измина повече от месец от началото на съветската експанзия в Украйна, която Кремъл назовава " специфична военна интервенция ". През това време са разрушени хиляди домове, стотици лечебни заведения, учебни заведения, животоподдържаща инфраструктура и, което е най-лошото, умират хиляди цивилни.
Това напомня съветският политически анализатор Владимир Ростоцкий.
В своите изявления формалните лица на Руската федерация непрекъснато употребяват измисления евфемизъм " специфична военна интервенция ", с цел да заблудят необятната общност и да затруднят оптимално работата на интернационалните адвокати и съдиите от националните и интернационалните съдилища.
Трябва да се признае, че съветските специалисти в региона на интернационалното право (всъщност те не могат да се нарекат адвокати, защото тази дума идва от латинското Juris - право, а смисълът на същинските адвокати е успех на справедливостта), преди съветската експанзия, са били добре готови за бъдещите процеси.
Евфемизмът " специфична военна интервенция ",
който всъщност значи " война ", затруднява позоваването в правния развой на такива съществени източници на интернационалното право като Хагските конвенции от 1907 година, в това число Конвенцията за законите и обичаите на сухопътната война.
Опитите на Русия да употребява евфемизми не са нещо ново. През 2014 година, по време на военното анексиране на Автономна република Крим, територия на суверенната страна Украйна, съветската агитация и даже публични лица интензивно употребяват евфемизма " вежливи хора ", с цел да обозначат военнослужещите на Руската федерация. Несъмнено този евфемизъм е създаден от квалифицирани експерти в региона на информацията и психическото влияние.
Думата " учтив " подсъзнателно се свързва със смисъла на " човещина ", " положителни планове " и интензивно подвежда медийните консуматори, които не са изтънчени в разбирането на съответна обстановка, и затруднява работата на юристите, изправени пред казуса за практическото пояснение на правните правила.
За страдание потреблението на такива техники се оказа много дейно.
Сегашното потребление на измисленото разбиране " специфична военна интервенция " се укрепва от потреблението на погрешни изказвания за наличието в Украйна на " фашисти ", " нацисти ", създаване на оръжия за всеобщо заличаване, " угнетяване " на рускоговорящите и даже актове на геноцид против цивилното население.
Използването на думата " специфичен " насочва към селективността ( " не всеобщ " ) на провежданите военни дейности, до момента в който думата " интервенция " отклонява вниманието от понятието " война ". Използването на евфемизми и подправени изказвания като " законни диверсионни удари " е детайл от хибридната война.
Като опрощение за един от тези удари Русия съобщи, че една от задачите на " специфичната военна интервенция " е била да се предотврати геноцида над популацията в Луганска и Донецка област на Украйна.
На 26 февруари 2022 година Украйна подаде иск в Международния съд, в който твърди, че Русия е нарушила Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид от 1947 година
Властите в Киев подадоха и искане за краткотрайни ограничения, с което всъщност желае от Международния съд на Организация на обединените нации да подреди на Русия да спре да води война против Украйна.
Русия обаче беше първата, която отхвърли да взе участие в чуването.
Този случай се трансформира в казус.
Досега Москва постоянно е взела участие в съвещанията на Съда, като е провела отбраната и е излагала причини, наред с другото, за отказване на компетентността на Съда. Дори когато решенията по отношение на компетентността не бяха в интерес на Руската федерация, тя продължи да взе участие в чуванията, създавайки имидж на почитание и доверие в решенията на Съда.
Това се случи, тъй като Съдът е доста значима институция в света и работата му е значима за самата Руска федерация.
Този път Русия прояви пренебрежение към една от най-авторитетните интернационалните правосъдни инстанции. Особено внимание заслужава фактът, че Русия даже не изясни аргументите за отхвърли си от процеса, явно заради нежеланието си да отбрани юридически позицията си по отношение на измисления " геноцид " над популацията в Луганска и Донецка област.
Трябва да се означи, че сходно държание на Русия демонстрира, че тя признава, че губи личните си позиции. Нещо повече, сходна обстановка се разви вследствие на обстоятелството, че задграничните и даже съветските съветници на Руската федерация, които преди защитаваха Русия, в това число в разногласията против Украйна след експанзията от 2014 година, този път оповестиха отхвърли си да я съставляват в Международния съд.
Те считат, че е невероятно да съставляват страна, която изцяло отхвърля интернационалното право.
По този метод може да се направи значим извод, че Русия съзнателно унищожава основите на актуалния интернационален юридически ред.
На 16 март ръководителят на Международния съд на Организация на обединените нации Джоан Донохю разгласи решението на Международния съд:
" В очакване на дефинитивно решение по делото Руската федерация би трябвало да приключи военните дейности, почнали на 24 февруари 2022 година на територията на Украйна.
Руската федерация би трябвало да подсигурява, че всички военни или постоянни формирования, които тя може да управлява или поддържа, както и всички организации или лица, които тя може да управлява непряко, няма да подхващат по-нататъшни дейности в тези интервенции.
Съдът е способен да проверява дали в Украйна се прави геноцид.
Съдът не разполага с доказателства, че Украйна прави геноцид на своя територия, както твърди Русия.
Съдът се съмнява дали Конвенцията за геноцида разрешава едностранни военни дейности в друга страна за попречване на геноцид ".
Ден след оповестяването на решението на съда представителят на съветския президент Дмитрий Песков съобщи, че
Русия няма да извърши първото решение на Международния съд на ООН
по желае на Украйна против Кремъл: " Не можем да вземем поради това решение.
В Международния съд съществува такова разбиране като " единодушие на страните ". Тук не може да има съглашение... В този случай това е нещо, което не можем да вземем поради ".
Непризнаването на решението на Международния съд на Организация на обединените нации е освен следващото жестоко нарушаване на интернационалното право, само че и сериозна причина да се преразгледа статутът на Русия в системата на органите на Организация на обединените нации и най-много като непрекъснат член на Съвета за сигурност.
За страдание процесът се развива доста постепенно в тази посока.
Съвременното интернационално право се характеризира с консерватизъм и липса на процедурен подтик.
На съда му лишава 20 дни, с цел да вземе решение. По стандартите на периодите на Съда решението беше взето много бързо, само че през всеки от тези 20 дни в Украйна бяха убити стотици почтени хора.
Поради това той може да се смята единствено за първа стъпка към от дълго време закъснялата промяна на интернационалното право, защото съдът би трябвало да бъде освен обективен, само че и бърз.
Измина повече от месец от началото на съветската експанзия в Украйна, която Кремъл назовава " специфична военна интервенция ". През това време са разрушени хиляди домове, стотици лечебни заведения, учебни заведения, животоподдържаща инфраструктура и, което е най-лошото, умират хиляди цивилни.
Това напомня съветският политически анализатор Владимир Ростоцкий.
В своите изявления формалните лица на Руската федерация непрекъснато употребяват измисления евфемизъм " специфична военна интервенция ", с цел да заблудят необятната общност и да затруднят оптимално работата на интернационалните адвокати и съдиите от националните и интернационалните съдилища.
Трябва да се признае, че съветските специалисти в региона на интернационалното право (всъщност те не могат да се нарекат адвокати, защото тази дума идва от латинското Juris - право, а смисълът на същинските адвокати е успех на справедливостта), преди съветската експанзия, са били добре готови за бъдещите процеси.
Евфемизмът " специфична военна интервенция ",
който всъщност значи " война ", затруднява позоваването в правния развой на такива съществени източници на интернационалното право като Хагските конвенции от 1907 година, в това число Конвенцията за законите и обичаите на сухопътната война.
Опитите на Русия да употребява евфемизми не са нещо ново. През 2014 година, по време на военното анексиране на Автономна република Крим, територия на суверенната страна Украйна, съветската агитация и даже публични лица интензивно употребяват евфемизма " вежливи хора ", с цел да обозначат военнослужещите на Руската федерация. Несъмнено този евфемизъм е създаден от квалифицирани експерти в региона на информацията и психическото влияние.
Думата " учтив " подсъзнателно се свързва със смисъла на " човещина ", " положителни планове " и интензивно подвежда медийните консуматори, които не са изтънчени в разбирането на съответна обстановка, и затруднява работата на юристите, изправени пред казуса за практическото пояснение на правните правила.
За страдание потреблението на такива техники се оказа много дейно.
Сегашното потребление на измисленото разбиране " специфична военна интервенция " се укрепва от потреблението на погрешни изказвания за наличието в Украйна на " фашисти ", " нацисти ", създаване на оръжия за всеобщо заличаване, " угнетяване " на рускоговорящите и даже актове на геноцид против цивилното население.
Използването на думата " специфичен " насочва към селективността ( " не всеобщ " ) на провежданите военни дейности, до момента в който думата " интервенция " отклонява вниманието от понятието " война ". Използването на евфемизми и подправени изказвания като " законни диверсионни удари " е детайл от хибридната война.
Като опрощение за един от тези удари Русия съобщи, че една от задачите на " специфичната военна интервенция " е била да се предотврати геноцида над популацията в Луганска и Донецка област на Украйна.
На 26 февруари 2022 година Украйна подаде иск в Международния съд, в който твърди, че Русия е нарушила Конвенцията за попречване и наказване на закононарушението геноцид от 1947 година
Властите в Киев подадоха и искане за краткотрайни ограничения, с което всъщност желае от Международния съд на Организация на обединените нации да подреди на Русия да спре да води война против Украйна.
Русия обаче беше първата, която отхвърли да взе участие в чуването.
Този случай се трансформира в казус.
Досега Москва постоянно е взела участие в съвещанията на Съда, като е провела отбраната и е излагала причини, наред с другото, за отказване на компетентността на Съда. Дори когато решенията по отношение на компетентността не бяха в интерес на Руската федерация, тя продължи да взе участие в чуванията, създавайки имидж на почитание и доверие в решенията на Съда.
Това се случи, тъй като Съдът е доста значима институция в света и работата му е значима за самата Руска федерация.
Този път Русия прояви пренебрежение към една от най-авторитетните интернационалните правосъдни инстанции. Особено внимание заслужава фактът, че Русия даже не изясни аргументите за отхвърли си от процеса, явно заради нежеланието си да отбрани юридически позицията си по отношение на измисления " геноцид " над популацията в Луганска и Донецка област.
Трябва да се означи, че сходно държание на Русия демонстрира, че тя признава, че губи личните си позиции. Нещо повече, сходна обстановка се разви вследствие на обстоятелството, че задграничните и даже съветските съветници на Руската федерация, които преди защитаваха Русия, в това число в разногласията против Украйна след експанзията от 2014 година, този път оповестиха отхвърли си да я съставляват в Международния съд.
Те считат, че е невероятно да съставляват страна, която изцяло отхвърля интернационалното право.
По този метод може да се направи значим извод, че Русия съзнателно унищожава основите на актуалния интернационален юридически ред.
На 16 март ръководителят на Международния съд на Организация на обединените нации Джоан Донохю разгласи решението на Международния съд:
" В очакване на дефинитивно решение по делото Руската федерация би трябвало да приключи военните дейности, почнали на 24 февруари 2022 година на територията на Украйна.
Руската федерация би трябвало да подсигурява, че всички военни или постоянни формирования, които тя може да управлява или поддържа, както и всички организации или лица, които тя може да управлява непряко, няма да подхващат по-нататъшни дейности в тези интервенции.
Съдът е способен да проверява дали в Украйна се прави геноцид.
Съдът не разполага с доказателства, че Украйна прави геноцид на своя територия, както твърди Русия.
Съдът се съмнява дали Конвенцията за геноцида разрешава едностранни военни дейности в друга страна за попречване на геноцид ".
Ден след оповестяването на решението на съда представителят на съветския президент Дмитрий Песков съобщи, че
Русия няма да извърши първото решение на Международния съд на ООН
по желае на Украйна против Кремъл: " Не можем да вземем поради това решение.
В Международния съд съществува такова разбиране като " единодушие на страните ". Тук не може да има съглашение... В този случай това е нещо, което не можем да вземем поради ".
Непризнаването на решението на Международния съд на Организация на обединените нации е освен следващото жестоко нарушаване на интернационалното право, само че и сериозна причина да се преразгледа статутът на Русия в системата на органите на Организация на обединените нации и най-много като непрекъснат член на Съвета за сигурност.
За страдание процесът се развива доста постепенно в тази посока.
Съвременното интернационално право се характеризира с консерватизъм и липса на процедурен подтик.
На съда му лишава 20 дни, с цел да вземе решение. По стандартите на периодите на Съда решението беше взето много бързо, само че през всеки от тези 20 дни в Украйна бяха убити стотици почтени хора.
Поради това той може да се смята единствено за първа стъпка към от дълго време закъснялата промяна на интернационалното право, защото съдът би трябвало да бъде освен обективен, само че и бърз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ